ВТОРИ ПРИОРИТЕТ: ЗАКОННОСТ, СПРАВЕДЛИВОСТ, СИГУРНОСТ

2.1. ПРАВОСЪДИЕ, СЪДЕБНА РЕФОРМА, НЕАЗАВИСИМИ РЕГУЛАТОРИ

Върховенството на закона, независимостта на съдебната власт и доброто функциониране на съдебната система, контролирана от независими регулатори, е условие за всяка демокрация, както и за ценностите, от които се ръководим – свобода, справедливост, качество на живот.

В последните години в България се наблюдава задълбочаваща се ерозия на правовата държава, съпроводена от ясно очертаващи се авторитарни тенденции, при които ключови институции са подчинени на олигархични интереси. При тези условия е от ключово значение провеждането на радикална съдебна реформа, въвеждането на механизми за демократична отчетност на главния прокурор и прокуратурата, създаването на гаранции за независимост и професионализъм на регулаторните и контролните органи. Основна цел е изграждането на правовата държава като основа за свободно гражданско общество и на свободния пазар чрез освобождаване на правосъдието и регулаторните органи от опеката на политическите сили и олигархични лобита. Тази цел може да бъде постигната със следните:

Мерки

  • Радикална съдебна реформа, гарантираща независимо и справедливо правосъдие, като се реформира Висшият съдебен съвет (ВСС), който да остане административен и кадрови орган само за съдиите;
  • Редуциране на парламентарната квота във ВСС до една трета от състава (5 членове) от 15-членен орган. Осем членове да се избират пряко от съдиите, като представляват различните нива на съдебната система. Членовете на ВСС, избрани от парламентарната квота, не трябва да са действащи политици, а да са по същество обществена квота (представители на академичните среди, на професионални юридически организации и др.);
  • Председателите на ВКС и ВАС да се предлагат от общите събрания на съдиите на двете съдилища и да са действащи съдии в съответния съд към момента на избора;
  • Окончателното решение за освобождаване от длъжност на председателите на ВКС и ВАС да се взема от Конституционния съд.
  • Реформа на прокуратурата, гарантираща нейната отчетност пред обществото и ефективност в борбата с корупцията и престъпността;
  • Главният прокурор да се избира от парламента с мнозинство три пети (144 от народните представители);
  • Намаляване мандата на главния прокурор на 5 години;
  • Създаване на Прокурорски съвет в състав 11 членове – 4 от тях, избирани от прокурорите, 5 избрани от парламента (обществена квота), главният прокурор (по право) и министърът на правосъдието (по право);
  • Освобождаване (импийчмънт) на главния прокурор – по инициатива на министъра на правосъдието или една пета от народните представители, като се поддържа от парламента с мнозинство от 140 народни представители. Окончателното решение се взема от Конституционния съд или президента;
  • Отпадане на общия надзор за законност по отношение актове и действия на държавните органи;
  • Последователно въвеждане на съдебен контрол върху актовете на прокурора, отнасящи се до съществените етапи от наказателното производство;

Предвиждат се и следните гаранции за правата на гражданите:

  • Въвеждане на пряка индивидуална конституционна жалба, осигуряваща граждански контрол върху дейността на парламента;
  • Създаване на възможност долуинстанционните съдилища да сезират пряко Конституционния съд относно конституционността на закон, приложим по конкретно дело;

Като специфичен тип мерки, свързани с регулацията, предлагаме още:

  • Независими, прозрачни и отчетни регулаторни и контролни органи;
  • Въвеждане на правила за избор и назначаване на техните членове, които включват механизъм за публично номиниране и изслушване на кандидатите, определяне на ясни критерии за кандидатите, възможност на НПО да дават становища и да наблюдават процеса, периодична отчетност на тяхната дейност пред ресорна комисия в парламента с участие на представители на гражданското общество;
  • Периодични проверки за интегритет и зависимости както на ръководството, така и на ключови служители от администрацията, както и освобождаване на служителите, които не покриват изискванията.

2.2. ОБЩЕСТВЕН РЕД И ВЪТРЕШНИ РАБОТИ

Сигурната среда и общественият ред са ключови за укрепване защитата на правата и свободите на българските граждани, за опазването на тяхното здраве, права, живот и имущество. Те се отразяват както пряко на реалното качество на живота им, така и на публичното възприятие за сигурност и ефективно управление на рисковете; те създават увереност на обществото, че институциите си вършат работата и имат готовност да реагират при кризи, което води и до повишаване на доверието към тях.

В момента МВР е политизирана и централизирана структура с непрекъснато увеличаващи се правомощия и допълнителни административни функции на репресивен орган. Секторът се управлява без прозрачност и отчетност за дейността, с ограничени възможностите за вътрешен и обществен контрол. Сериозен проблем е дублирането на основни отговорности, задачи, функции на различни дирекции в МВР, както и дублирането с външни структури в сектор сигурност. Отсъства стратегия, не са ясни целите, задачите и основните приоритети за защита на обществените интереси и икономическите субекти.

„Да, България“ ще постигне реална деполитизация на МВР и ще трансформира институцията в гражданско ведомство, подлежащо на обществен контрол. Ще изведем ясно водещите му цели, така че то да може ефективно да изпълнява основните си функции: опазване на обществения ред и разследване на престъпления. Чрез нормативни актове ще изведем полицейската дейност в МВР като основна и ще осигурим независимост на дирекциите с полицейски правомощия от политическото ръководство на МВР.

С тази философия на управление ще постигнем постепенно високо ниво на сигурност във всички сфери на държавното управление, обществените отношения и икономиката. Политиките, дейностите и мерките на МВР ще бъдат базирани върху научно управление на данни, постигнато чрез систематичното им събиране със съвременни цифрови средства, изучаване и анализ; ще бъде анализирано и въздействието на мерките върху средата за сигурност. Вярваме, че поддържането на обществения ред е в пряка връзка с върховенство на закона и справедливостта, както и с възможността за демократични и силни институции, чиито служители почтено служат на обществения интерес.

Дългосрочни цели и мерки

  • Въвеждане на ясни принципи и правила за професионално развитие и израстване. Това ще бъде постигнато, като се увеличи значимостта и независимостта на дирекциите „Човешки ресурси“, „Вътрешна сигурност“ и „Инспекторат“;
  • Нормативно извеждане на дейностите и структурите в МВР, които не са свързани пряко с националната полиция. Обособяване на центрове за административни услуги;
  • Провеждане на бюджетна реформа в МВР въз основа на анализи и определяне на приоритети, цели и конкретни задачи на администрацията, националната полиция и всички дирекции с полицейски правомощия.

Средносрочни цели и мерки

  • Развитие и усъвършенстване на оперативно-издирвателната дейност;
  • Развитие и усъвършенстване на организацията на досъдебното наказателно производство;
  • Организационно и финансово развиване на експертизата и експертната помощ в интерес на събирането на веществени доказателства, чрез увеличаване числеността на криминалистите, работещите в тази сфера и чрез създаване на условия за тясно взаимодействие с разследващите полицаи;

Краткосрочни цели и мерки

  • Развитие и усъвършенстване организацията на полицейската дейност по охрана на обществения ред срещу битовата престъпност: тук мерките могат да бъдат сумирани чрез ключовите думи „превенция“, „нулева толерантност“ и „работа по конкретни програми“;
  • Разширяване периметъра на действие и търсене на максимално експертно и финансово обезпечаване за работа по програми с жертви на престъпления, домашно насилие и наркотици;
  • Развитие на отдели за анализ на криминогенната обстановка и планиране на полицейската дейност по превенцията и ефективността на програмите.

2.3. ОТБРАНА

Във всички епохи отбраната е била ключова задача за всяко общество. В рисковата ни съвременност тя отново се завръща като един от основните приоритети на българската държава.

В последните 10 години конфликтите се приближават все по-близо до нас. Специфичните заплахи за сигурността на България произтичат от милитаризирането на Черно море от Русия, нестабилния Близък изток, все по-самостоятелното участие и роля на Турция в горещи точки като Нагорни Карабах, Сирия, Либия, нестабилността в Източното Средиземноморие и терористичните клетки в Западните Балкани. Ние трябва първо да покажем собствената си отговорност към отбраната, за да разчитаме на помощ от съюзниците ни.

Наблюдаваме и доста чисто български дефицити. Както технологично, така и заради реалната си изолираност от процесите в НАТО и ЕС, българската отбранителна система все още пребивава в миналия век.

За истинска отбрана трябва да създадем съвременна, високотехнологична и мотивирана армия. Модернизирането на българската армия е цел, свързана с основните ценности на „Да, България“ чрез:

  • Стратегически избор на въоръжение с цел оперативна съвместимост със съюзниците и решително преодоляване на зависимостта в поддръжката от Русия;
  • Създаване на съвременна отбранителна институция и модерна армия чрез превъоръжаване и цифровизация;
  • Обучаване на армия, способна да брани демокрацията и нейните ценности, да действа с професионализъм и увереност, имаща готовност за включване в общата съюзна система за сигурност.

Основната цел е дългосрочна: армия от ново поколение, готова да действа към 2030–2032 г. Тя ще бъде постигната чрез следните мерки:

  • 15 основни инвестиционни проекта на стойност 2–2,2% от БВП за отбрана за поне 10–12 години;
  • Извеждане от въоръжение на системите, наследени от Варшавския договор и замяната им със съвременни образци;
  • Поне една многонационална бригада, авиационна база и морска база с водещо българско участие;
  • Качествено по-високо равнище на подготовка, професионализъм и мотивация;
  • Дълбока интеграция в НАТО и европейската отбрана.

Средносрочните цели са свързани със стартиране и осигуряване на устойчива промяна в периода 2024–2028 г: Тук предвидените мерки са:

  • Начало на втора вълна от 5 основни инвестиционни проекта със срок на изпълнение 4–8 години;
  • Завършване на оптимизацията на структурата на въоръжените сили в съответствие с реално провежданата модернизация и превъоръжаване.

Краткосрочните цели са свързани с решително стартиране на реформите: (2021–2024)

Тук мерките са:

  • Завършване на стратегическия преглед на отбраната в началото на новия управленски мандат. Приемане на концепции и програми за развитие на трите вида въоръжени сили и комплексна дългосрочна програма за модернизация и превъоръжаване, съобразена с финансовите възможности на страната по време и след кризата;
  • В рамките на година – разработване и започване на поне 10 дългосрочни проекта със срок за изпълнение 4–10 години, приоритетно стартиране на проекта за превъоръжаване на Сухопътни войски;
  • Довършване на проекта за доставка на F-16, включително до пълна ескадрила и разширяването му с цел обхващане на цялата система за противовъздушна отбрана.
Използваме бисквитки на нашия уебсайт, за да подобрим неговото представяне и вашето преживяване. Ако продължите, ще приемем, че сте съгласни с това. OK