ОБЩИ ПОЛИТИКИ

ПУБЛИЧНИ ФИНАНСИ

Онова, към което се стремим, е свобода на предприемачеството и държава, която ефективно доставя публични блага, без да пречи на бизнеса, и хората да създават, да инвестират и да иновират. Това е ключ към просперитета на страната.

Това поставя определени изисквания за промени пред публичните финанси на България. Начинът, по който държавата досега изразходва събраните от гражданите средства, трябва да се модернизира в посока максимална обществена ефективност на всеки похарчен лев. Тя ще се постигне чрез фокусиране на бюджета върху провеждането на политики и чрез:

  • Въвеждане на система от качествени и количествени измерители за доставяните публични блага;
  • Задълбочена предварителна и последваща оценка на въздействието върху обществото на всяка държавна политика;
  • Отпадане, видоизменяне и модернизиране на неефективни за обществото политики.

Финансирането на ефективни публични политики трябва да става по начин, който като структура и общ размер възможно най-малко обременява гражданите на България в усилията им да творят богатството на нацията. Ключовата област за модернизация на държавните приходи, основана на задълбочени оценки на въздействието на различни подходи, е сферата на общественото пенсионно и здравно осигуряване.

Основен приоритет във визията за публичните финанси на България е запазването на тяхната дългосрочна устойчивост. Ресурсното осигуряване на държавните политики трябва да става по начин, който гарантира способността на обществото да ги финансира във възможно най-дълъг времеви хоризонт. Дългосрочната устойчивост не изисква балансираност на приходи и разходи във всеки един момент, но изисква ясна стратегия какви действия ще бъдат предприемани във всяка една конюнктура, за да има приблизителен баланс в рамките на средносрочен времеви хоризонт. Ключово за визията е целта на политиките да бъде определено капиталообразуване, а публичните средства да се третират като катализатор на мобилизация на ресурси от частния сектор, включително чрез финансова инструментализация.

Устойчивостта на публичните финанси ще се базира на следене и реакция в процеса на изготвяне на бюджетите на набор от водещи индикатори:

  • Баланс на база касови потоци и на база натрупване;
  • Ниво на държавен дълг;
  • Циклично изгладен структурен баланс;
  • Сегашна стойност на обслужването на всички изрични и имплицитни задължения на публичния сектор.

ПОЛИТИКИ ПО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИЯ КАПИТАЛ

Устойчивото развитие на човешки капитал в България, съответстващ на нуждите на третата и четвъртата индустриална революция, борбата с климатичните промени и бъдещето на демокрацията налагат политиките в областта на образованието, науката и културата да се свържат системно в нов просвещенски проект. „Да, България“ ще развие политики и мерки по следните основни направления:

  • Гарантиране на достъпа до ранна грижа и образование, вкл. приобщаващо образование, на всяко дете от момента на навършване на 12-месечна възраст;
  • Гарантиране на качеството на образованието на всяко дете чрез увеличаване на финансирането и нов механизъм за управление на качеството;
  • Ефективно преминаване към компетентностен модел на обучение и координация с тази основна цел на всички процеси в предучилищното и училищното образование;
  • Съобразяване на висшето образование с нуждите на икономиката и обществото, както и принципа за учене през целия живот;
  • Преминаване към управление на научните изследвания в интерес на обществото и предоставяне на изследователски услуги на потребителски принцип;
  • Преодоляване на фрагментацията на институциите в сектор „Висше образование и наука“;
  • Гарантиране на качеството на висшето образование и научните изследвания чрез увеличаване на финансирането и нов механизъм за управление на качеството;
  • Пълноценна интеграция в европейското и световното пространство за висше образование и наука;
  • Равноправен достъп до качествено културно съдържание и координация между образователните и културни политики, дигитален достъп до култура, осигуряване на физическа мобилност на културни институти;
  • Децентрализация на културния живот, модернизация на читалищната мрежа, устойчива подкрепа за местни културни организации и общности.

ПОЛИТИКИ И МЕРКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПАТРИОТИЗЪМ

  • Разработване на цялостна държавна стратегия, обезпечена със съответния финансов ресурс, за сътрудничество с активните българи и български организации в чужбина, работещи в културната, образователната и възпитателната област;
  • Цялостно преустройство на Агенцията за българи в чужбина;
  • Разработване на ново поколение учебници по български език и българска култура за деца на българи, живеещи трайно извън страната; създаване на устойчиви летни училища и школи за деца на българи, живеещи в чужбина;
  • Поемане на системна държавна отговорност при подпомагане на мрежата от доброволчески училища и културни центрове на българи в чужбина, улесняване на връзките им с български институции;
  • Гарантиране и ефективна защита на гражданските права (включително избирателното право) на онези сънародници, които не пребивават трайно в страната;
  • Улесняване на административното обслужване на българите в чужбина чрез електронно управление и администриране. Цялостна информационна система с данни за пребиваващите краткосрочно или дългосрочно в чужбина.

Сънародниците ни в чужбина също имат какво да дадат на България, но държавата трябва да създаде условия за това. В тази връзка ще бъдат създадени:

  • програми за обмен между български културни институции и български организации в чужбина;
  • канали, подпомагащи размяната на професионален опит, знания и ноу-хау между българи в чужбина и бизнеса в България;
  • работещи модели, които ще бъдат предложени на автономните български университети за сътрудничество с български учени и преподаватели от чужди университети и трайни механизми за поддържане на изследователски обмен;
  • медийни политики, информиращи за постижения на българи извън пределите на България.

ПОЛИТИТИКИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА БЛАГОПРИЯТНА ЖИЗНЕНА СРЕДА

Здравеопазване и здравословен начин на живот

Ключов елемент от благоприятната жизнена среда, необходима за устойчивото развитие и задържане на качествен човешки капитал, е качественото здравеопазване и възможностите за здравословен начин на живот. Този елемент следва да се развие по следните основни направления:

  • Повишаване обществената чувствителност към проблемите на общественото здраве и извеждане на общественоздравния подход във всички политики на правителството с оглед подобряване на здравните характеристики на населението и повишаване на качеството на човешкия капитал;
  • Осигуряване на равен достъп за всички до качествени здравни услуги с оглед изпълнение на цел 3 от Целите за устойчиво развитие на ООН – „Осигуряване на здравословен живот и насърчаване благосъстоянието на всички във всяка възраст“;
  • Реформи в съществуващото законодателство, свързани с подобряване на общественото здраве (тютюнопушене, здравословна околна среда, хранене, спорт);
  • Спазване на съществуващото законодателство за отделяне на 1% от акциза на алкохолни и тютюневи изделия за програми за обществено здраве;
  • Повишаване на средствата, отделяни от държавата за общественоздравни програми;
  • Повишаване качеството на медицинското образование с цел запазване на младите специалисти в страната и предоставяне на стимули за кариерно развитие;
  • Намаляване на броя напуснали страната новозавършили специалисти всяка година;
  • Повишаване на процента хабилитирани лица във всички медицински дисциплини;
  • Повишаване на удовлетвореността на пациентите от предоставените медицински грижи и повишаване качеството на медицинското обслужване;
  • Подобряване на здравно-демографската ситуация и преодоляване на демографската криза. Под влияние на промените в раждаемостта, смъртността, средната продължителност на живота и външната миграция предимно на млади хора, продължава процесът на демографско остаряване и увеличаване на дела на населението над 65 години над 20,0% при 19,7% за ЕС;
  • Подобряване на здравно-демографските показатели – болестност, обща смъртност, преждевременна смъртност, детска смъртност;
  • Снижаване ръста на хроничните незаразни заболявания (диабет, онкологични заболявания, респираторни заболявания, психични разстройства, както и намалената трайна и/или временна нетрудоспособност, свързана с тях;
  • Снижаване темповете на застаряване на населението и преобръщане на възрастовата пирамида.

Социални политики

Друг ключов елемент от благоприятната жизнена среда, необходима за устойчивото развитие и задържане на качествен човешки капитал, е социалната политика. Тук ще развием следните основни направления:

  • Преформулиране и пренасочване на политиките в социалната сфера от предимно насочени към третиране на вече възникнали и развили се рискове, към превенция на възникването на различните видове риск;
  • Идентифициране на броя на хората, които са в потенциален или възникнал риск да изпаднат във форма на зависимост;
  • Развиване на мрежа от обучителни и консултативни услуги и превантивни програми за подкрепа на уязвимите групи – семейства с деца, хора с увреждания, възрастни и хронично болни хора, напр. социални жилища, подкрепа за заетост, финансова и материална подкрепа и развитие на умения за позитивно родителство и др.;
  • Укрепване на мрежата от дневни услуги, както и кризисни програми за хората в по-тежък риск, напр. кризисна и психологическа подкрепа, дългосрочна подкрепа за преодоляване на травмата и др.;
  • За децата и възрастните, които са извън семейна среда и живеят в резидентна/институционална грижа, следва да се развиват програми за реинтеграция и социална интеграция и включване в общността;
  • Постепенно преминаване на съществуващото социално подпомагане и закрила към система на интегрирана социална защита. Това изисква „разработване и укрепване на структури и механизми, които улесняват интегрирането на мрежа от интервенции и политики за ефективно справяне с множество уязвимости“ (UNICEF Framework, 2012);
  • Интегрираният подход създава ефективност, увеличава хармонизацията и координацията и намалява дублирането на разходите и разхищенията;
  • Интегрираното предоставяне на помощи и услуги разчита не само на хоризонтални връзки между програми, сектори и организации, но също така и на силна вертикална координация между нивата на правителството, отговорни за предоставянето на услуги, и тези, натоварени с изготвянето на политики, планирането, функцията за мониторинг и оценка и финансирането;
  • Реална деинституционализация, разбрана не като затваряне на големите институции, а като социална промяна, която засяга едновременно социалната защита, образованието, здравеопазването и правосъдието. По същество това е мултисистемна реформа, чиято крайна цел е да гарантира, че отделянето на дете от семейството му наистина е крайна мярка;
  • Преход от институционална към семейна и грижа в общността;
  • Промяна в нагласите на обществото, така че повече да се набляга на правата на децата и качеството на грижите. Започва с предоставяне на услуги за подпомагане и подкрепа на семейства и родители.

ПОЛИТИКИ ПО ОПАЗВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ПРИРОДНИЯ КАПИТАЛ

Устойчивото развитие на българската икономика е единственият начин да повишим за поколения напред благосъстоянието на българските граждани и да съхраним по-добре тяхното здраве и живот в по-чиста околна и градска среда. Европейският зелен пакт е безпрецедентна възможност за публични и частни инвестиции, трансфер на технологии и експертиза и законодателни промени за трансформация към нисковъглеродна икономика, която ще доведе до модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика и ще гарантира основното човешко право на безопасна, чиста, здравословна и устойчива околна среда.

Липсата на реформи и корупционните зависимости в управляващите и регулаторните органи са основната причина за безогледното експлоатиране и разхищаване на природния капитал на България, с всички трайни поражения на чистотата на природата, биоразнообразието и здравето на хората.

За осъществяване на зелена трансформация са необходими дългосрочни усилия от страна на всички заинтересовани страни – институциите, бизнеса, неправителствения сектор, общините и домакинствата, в рамките на системен, интегриран и холистичен процес.

Устойчиво управление на суровините

За осигуряване на суровини за българската икономика трябва да се:

  • премахнат законовите ограничения пред проучванията за наличие на природни богатства и да се стимулира техният добив;
  • улесни лицензирането на добива на суровини, като се гарантира спазването на закона и извличането им по приемлив от екологична гледна точка начин.

Намаляването на външните зависимости и натискът върху околната среда трябва да се търси и с намаляване на употребата, повторно използване и рециклиране на материалите. Мерките в това отношение включват:

  • Създаване на среда и партньорство с общините за изграждане на съвременна система за сметосъбиране, съобразена с принципи като разделно събиране при източника, премахване на анонимността и „замърсителят плаща“;
  • Поощряване на бизнеса за включване в кръговата и споделената икономика с механизми като преки инвестиции, финансови и данъчни стимули, обществени поръчки, административни облекчения;
  • Стимулиране на устойчиво потребление и намаляване на прекомерната употреба на ресурси, особено на храни, облекла и опаковки.

Чист въздух, почви и води

Качеството на въздуха има пряко отражение върху качеството на живота и здравето на хората. За опазването му е необходимо:

  • Разширяване на националната система за мониторинг със стационарни точки във всички населени места над 10 000 души;
  • Програми за електрификация и газификация на крайните битови клиенти и максимално ограничаване на употребата на дърва и въглища за отопление;
  • Динамичен мониторинг на изгорелите газове на автомобилите и ефективно налагане на санкции при нарушение на нормите;
  • Постепенна електрификация на градския транспорт;
  • Пресичане на незаконната сеч и активно залесяване както извън, така и в градовете.

За запазването на чистотата на почвите и развитието им като ресурс е необходимо:

  • Създаване на национален почвен регистър и оценка на състоянието на почвите по места;
  • Идентифициране на значими индустриални и аграрни замърсители и контрол върху тях;
  • Стимулиране на дългосрочно опазване на почвеното плодородие с агротехнически средства;

Интегрираното управление на водните ресурси в България налага:

  • Създаване на национален център за мониторинг и контрол върху язовири, реки и водоносни хоризонти и създаване на регистър на „критичната водна инфраструктура“;
  • Модернизиране на ВиК сектора с преки инвестиции, иновации и партньорства с бизнеса;
  • Увеличаване на поливните площи и модернизиране на поливните методи.

ВЪНШНА ПОЛИТИКА

Стремим се към активно участие на България в европейския процес на интеграция и реализиране на втора интеграционна вълна в ЕС. Утвърждаваме задълбочено и стратегически ориентирано разбиране за членството на България в ЕС, което е свързано със:

  • Запазване на общата геополитическа ориентация на страната като част от семейството на свободните и демократични държави, което смятаме за задължителна предпоставка за успешна външна политика, насочена към пълноценно участие в европейската интеграция;
  • Преодоляването на вътрешните слабости на страната ни като отстъплението от принципите на върховенството на правото, корупцията, завладяната държава, което разглеждаме като незаменим ресурс за ефективна дипломация;
  • Противодействие на всеки опит за позиционирането на България в положение на „баланс“ или „равна отдалеченост“ от останалите държави в Европейския съюз и в отношенията с трети страни;
  • Активна подкрепа за разширяването на ЕС и НАТО към Западните Балкани; интензифициране на диалога с Република Северна Македония на основата на конкретни предложения от българска страна с цел преодоляване на блокажа в преговорите с ЕС на тази много близка за нас страна. За да може да бъде постигнато това, възнамеряваме в София да бъде формулирана спешно конкретна пътна карта за излизане от сегашната ситуация, в която да бъдат описани съвсем конкретни искания към Скопие. Те трябва да бъдат:
  • разбираеми от евроинтеграционна гледна точка;
  • изпълними от едно правителство;
  • годни за публична комуникация в София, Скопие, Брюксел и другите европейски столици;
  • измерими като конкретна реализация в обозримо бъдеще;
  • защитаващи нашия национален интерес да имаме И общо бъдеще, И общо минало.

Външната ни политика ще се ръководи освен това от стремеж към:

  • развиване на равноправни отношения с Русия, основани на спазване на принципите на международното право;
  • запазване на добросъседски отношения с Турция на принципна основа, отстояваща достойнството на страната ни, ненамесата във вътрешните работи и защитата на човешките права.
Използваме бисквитки на нашия уебсайт, за да подобрим неговото представяне и вашето преживяване. Ако продължите, ще приемем, че сте съгласни с това. OK