ТРЕТИ ПРИОРИТЕТ: МОДЕРНИЗАЦИЯ И ЦИФРОВ ПРЕХОД

3.1. ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ И АДМИНИСТРАЦИЯ

Електронно управление е процесът, при който държавата предоставя своите услуги и комуникира с гражданите и бизнеса чрез използване на информационни технологии. Електронното управлението е по-удобно за гражданите и спестява време и ресурси; при него администрацията работи по-ефикасно, по-прозрачно и по-отчетно.

Законово електронното управление в България е уредено добре с изключение на ефективното му ръководство и ефикасно приложение, поради което много от необходимите елементи не са реализирани или не функционират добре. Липсва взаимодействие между различните звена на администрацията. Отсъства стратегическа визия, която да приложи стандарти за качество и достъпност на системите и услугите.

За истинска промяна на ситуацията са нужни освен силна политическа и обществена воля още и работеща институционална среда за ръководство и повишаване на административния и професионален капацитет за придобиване на способности и управление на услуги. Необходимо е експертизата на бизнеса, външни експерти от ИТ общността, академичния и неправителствения сектор да бъде използвана в максимална степен. Целият процес трябва да бъде максимално отворен и прозрачен. Интересът към електронните услуги е пряко свързан с реформа на образованието с фокус към дигитални умения. Едно работещо електронно управление значително би подобрило условията за предприемачество и инвестиции в страната.

Дългосрочни цели и мерки

• Елиминиране на разнообразните административни удостоверения на хартиен носител;
• Над 70% от населението да ползва е-услуги;
• Системи за идентифициране на проблемни сфери, чрез анализ на цифровите регистри;
• Работеща държавна облачна инфраструктура;
• Всички административни услуги да са достъпни по електронен път;
• Създаване на национална координационно-организационна мрежа за киберсигурност.

Средносрочни цели и мерки

• Звена за управление на ИТ проекти и услуги в основните разпоредители с бюджет;
• Работеща електронна идентификация за всички услуги;
• Обученията по електронно управление на администрацията и увеличено заплащане на ИТ специалистите, съответстващо на ползите за потребителите;
• Механизъм за провеждане на регулярни фокус групи с гражданите и бизнеса;
• Отворени данни са достъпни от всички ключови системи.

Краткосрочни цели и мерки

• Създаване на позициите секретар информационни технологии и секретар информационна сигурност, а на тяхна основа и на съвет за е-управление към МС;
• Стартиране на национален базов регистър;
• Работеща националната здравна информационна система;
• Експериментално дистанционно електронно гласуване;
• Методология за управление на отворени данни;
• Въвеждане на изисквания за качество на приеманите софтуерни системи;
• Периодични одити на информационната сигурност на администрациите.

3.2. ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ И САМОУПРАВЛЕНИЕ

Децентрализацията е път на модерността и европейски контекст на управлението. Тя гарантира и разширява основното право на гражданите на самоуправление, води до по-висока степен на субсидиарност в управлението и освобождава централната власт от несвойствени задачи.

Понастоящем у нас е установен „предмодерен“ централизиран модел на управление, който не е характерен нито за българската традиция, нито за съвременна Европа. Той потиска местната инициатива и води до тежки социални, културни и икономически диспропорции в развитието на отделните региони.

Целта ни е силни местни и областни самоуправляващи се общности, разполагащи с необходимите правомощия и ресурси за равнопоставено участие в развитие на страната и активно използване на местните и регионалните конкурентни предимства. Такава промяна ще бъде в синхрон с основни ценности на „Да, България“ – постигането на съвременно качество на живот на гражданите, развитието на човешкия капитал, свободата и гражданското участие.

Дългосрочни цели и мерки

• Модерно, включващо гражданите управление на регионално равнище;
• Разширяване на местната демокрация;
• Укрепване на капацитета и способността на общините да управляват и финансират присъщите им дейности и публични услуги;
• Възстановяване на самоуправлението на равнище области;
• Поетапно прехвърляне на делегираните от държавата услуги и дейности като собствени на общините;
• Реформа в публичните финанси и бюджета.

Средносрочни цели и мерки

• Провеждане на регионални и местни избори;
• Ограничаване на броя на нежизнеспособните общини;
• Въвеждане на споделените данъци с общините;
• Ограничаване на преразпределителните процеси в бюджета.
• Промени в Конституцията;
• Законодателно уреждане на източниците на финансиране на областните власти;
• Определяне частта от ДДФЛ и корпоративния данък, които държавата ще споделя с общините.

Краткосрочни цели и мерки

• Конкретизиране на визията за реформа;
• Разширяване на компетенциите на областните съвети за развитие като преходен момент към въвеждането на областно самоуправление.
• Обсъждане и приемане на Стратегия за децентрализация и програма за нейното изпълнение.

3.3. РАСТЕЖ ЧРЕЗ РАЗВИТИЕ НА ИНОВАЦИИТЕ

Развитието на иновациите ще доведе до модернизация на икономиката, реформа и модернизация на администрацията. Това ще има висока добавена стойност и ще направи българската икономика независима от еврофинансиране, ще повиши брутния вътрешен продукт, ще създаде модерни работни места, ще засили частната инициатива и ще повиши жизнения стандарт.

Развитието на иновациите поддържа и развива основните ни политически ценности: подобряване на жизнената среда, качеството на живот и развитието на човешкия капитал.

България показва потенциал в развитието на иновациите въпреки неефективната намеса и подкрепа на държавата и наличния модел на управление, но изостава в сфери, зависещи от намесата на държавата: образование, върховенство на правото, ефективност на правителството, човешки капитал, бизнес среда и стабилност. Основни проблеми в сектора са слабите институции, създаващи непредвидима и високорискова бизнес среда, затрудняваща създаването на иновации и развитието на бизнеси, свързани с тях, липсата на взаимодействие между научноизследователската дейност, модерните иновации и бизнеса, недостигът на висококвалифицирани и специализирани кадри.

Стратегическата ни цел тук е българската икономика да се подобри и обогати устойчиво чрез системно развитие на условия за изследвания и реализация на иновации, както и чрез свързаните с тях подобрения, частна инициатива и компании. Това включва:

• Да се създаде среда, в която хората системно да имат желание, способност, възможност, перспектива и безпрепятственост за развитие на иновации и частна инициатива;
• България да се превърне в дестинация, която привлича иновативни компании, талантлив човешки ресурс и чуждестранни инвестиции;
• Българският бранд да е свързан с иновациите и да бъде търсен източник на иновации в световен мащаб.

Дългосрочни цели и мерки

• Възпитание на култура на предприемачество, иновации и поемане на рискове;
• Адаптиране на образованието за развитие на нужните качества (творческо мислене, точни науки, проектни и практични задачи);
• Осигуряване на промоуторска дейност в чужбина чрез държавни ведомства.

Средносрочни цели и мерки

• Засилване на интереса, броя на студентите и финансирането за инженерни и научни специалности;
• Подкрепа за сформиране на иновативни и предприемачески екосистеми;
• Поддържане на положителна среда за научна дейност и развитие (R&D);
• Въвеждане на електронно управление и премахване на корупционни практики в административните и контролните органи;
• Защита на предприемачите, иновациите и компаниите от нелоялна конкуренция, монополна или олигополна структура на пазара.

Краткосрочни цели и мерки

• Осигуряване на фокусиран достъп до иновативна среда (информация, ментори, възможност за експериментиране, еко среда, централизирани хъбове);
• Насърчаване, а не наказване след провал, чрез въвеждане на Закон за личния фалит;
• Защита на бизнеса, печалбата от иновации и авторското право/патент чрез върховенство на правото;
• Защита от криминална, подривна или незаконна дейност чрез върховенство на закона и адаптиране на закона към нуждите на иновациите и тяхното прилагане;
• Предоставяне на средства, финансиране и помощи чрез обособена държавна организация и насърчаване на алтернативни механизми за финансиране (ангелски инвестиции, БФБ);
• Привличане на чуждестранни висококвалифицирани кадри чрез подобряване на предприемаческата и емиграционната среда.

3.4. МОДЕРНИЗАЦИЯ И ТРАНСФОРМАЦИЯ НА ЕНЕРГЕТИКАТА

Голямата ни цел е осъществяване на енергийна трансформация към нисковъглеродна икономика и справедлив преход с мерки, насочени към най-засегнатите райони в България да се справят със социалните и икономическите последици.

България е страната с най-енергийно интензивната икономика и най-висока енергийна бедност в ЕС. Българската енергетика е силно зависима от изкопаеми горива, с висока концентрация на пазара, липсата на ликвидност и на диверсификация, ниската свързаност, с лоша правна и институционална рамка.

Промяната в тази област е свързана с реформи, модернизация и технологично обновяване и наваксване на изоставането в посока енергийна ефективност, децентрализация на производството на енергия и създаване на условия за енергийно независими общности, които произвеждат енергия, отказ от заключващи мега проекти тип АЕЦ „Белене“ и „Козлодуй 7“. От ключово значение за промяната е максималното възползване от механизмите на Европейския зелен пакт, Плана за възстановяване, Фонд за справедлив преход и европейски фондове, насочени към бизнеса.

Дългосрочни цели и мерки

• Десетгодишен план за намаляване на енергийно бедните хора в страната чрез реновиране на жилищата и отоплителните им уреди;
• Поставяне на по-амбициозни цели за достигане на 40% възстановими енергийни източници (ВЕИ) от производството на енергия до 2030 година;
• Приемане на целта на ЕК за 55% намаление на емисиите до 2030;
• Създаване на план за енергийна трансформация във въглищните региони със срок на прекратяване на зависимостта ни от въглища до 2030 г. С отчитане на потенциала на работещите в енергийния сектор да бъдат насочени към алтернативна заетост, при запазване на социалните им придобивки. Осигуряване на инвестиции в индустриалните зони в Стара Загора.

Средносрочни цели и мерки

• Премахване на административните пречки пред развитието на енергийни общности и енергийно независими общини, пред възможностите отделните домакинства да станат производители на енергия;
• Осъществяване на реална децентрализация с възможности отделните общини да имат избор за икономическа и енергийна трансформация на базата на регионалните планове, в които активно са участвали. Енергията да се произвежда близо до потребителите.

Краткосрочни цели и мерки

• Преструктуриране на Българския енергиен холдинг (БЕХ) с цел прекратяване на корупцията и сделките на тъмно в енергийния сектор;
• Отказ от заключващи икономическото развитие проекти като АЕЦ „Белене“и „Козлодуй 7“, за да се освободят стратегическите документи и планове в енергетиката от 20 милиардни окови;
• Международен конкурс за безядрено използване на площадката на АЕЦ „Белене“;
• Прекратяване субсидиите за изкопаеми горива до 2025 г. Подкрепа за повишаване на енергийната ефективност и ВЕИ.

3.5. ТРАНСПОРТ

Модернизираният и оптимизиран според съвременни цифрови, екологични и икономически критерии транспорт е условие за развитието на всяка икономика. Бързото, икономично, безопасно и щадящо природата транспортиране чрез различни средства допринася за ускорения обмен на стоки и хора, за растежа на БВП, но също за децентрализацията, за опазването и за качеството на живота, за опазването на природната среда.

Към 2020 г. са изградени едва половината от предвидените 1500 км автомагистрали в страната. Не е завършен магистралният пръстен между АМ „Тракия“, АМ „Черно море“ и АМ „Хемус“. Няма завършена магистрална връзка с четири от петте ни съседни страни. В същото време България е на първо място в Европейския съюз по брой загинали при катастрофи с леки автомобили на 1 милион жители. В особено лошо състояние е железопътният транспорт – в страната няма нито една напълно завършена скоростна железопътна отсечка между два големи града.

Завършването на автомагистралите в България ще ускори придвижването на пътници, услуги и стоки, ще прекрати загубата на милиони човекочаса годишно по пътища и ще даде тласък на бизнеса. Пътната безопасност в страната може бързо да бъде подобрена със сравнително лесни за прилагане мерки, които значително да намалят жертвите по пътищата. Развиването на железопътния транспорт за скорости от поне 160 км/ч ще даде алтернатива на републиканската пътна мрежа.

Дългосрочни цели и мерки

Модернизация на транспортната система, отварянето на икономиката, връзки със съседните страни и ЕС включват:

• Целенасочено завършване на автомагистралите в Северна България;
• Разработване на транспортните коридори и връзки със съседните страни;
• Развитието на морските и речните пристанища;
• Завършване поне на железопътната магистрала от сръбската граница до Бургас и връзка с Варна, както и на скоростната железопътна мрежа в Северна България;
• Завършване на околовръстните пътища и обходи на София, Пловдив, Варна и Бургас, на всички скоростни пътища и на АМ „Струма“ над Кресненското дефиле.

Средносрочни цели и мерки

• В следващите 4 години е необходимо да се инвестират целенасочено 3,5 млрд. лв. за завършване на АМ „Европа“, АМ „Хемус“, АМ Видин – Ботевград, АМ Русе – Велико Търново, АМ „Черно море“; тунела под Шипка.

Краткосрочни цели и мерки

• Да се заменят компрометираната маркировка и мантинели по пътищата;
• Да се завърши ремонтът на АМ „Тракия“ между Чирпан и Стара Загора;
• Да се завършат ремонтите на виадуктите и тунелите по АМ „Хемус“ в района на Витиня;
• Да се предприемат мерки за увеличаване на средната скорост на влаковете в БДЖ;
• Да се прекрати войната по пътищата чрез видеонаблюдение и електронни фишове.