ПРЕАМБЮЛ

ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕННОСТИ

В своята учредителната декларация изразихме вяра в демокрацията и поискахме нашата България да стои високо. Обединихме се около класическите либерални и демократични ценности: лична свобода и защита на човешките права; справедливост, установена чрез върховенство на правото; сигурност чрез демократични и силни институции; почтено служене на обществения интерес; създаване на благосъстояние чрез предприемачески дух и свободна инициатива; социална солидарност в здрави и просветени граждански общности; плурализъм и свобода на публичния дебат.

Междувременно светът беше разтърсен от сериозни промени. Появиха се нови източници на напрежение: войни, емигрантски потоци, световна пандемия. В новия мултицентричен свят различни геополитически сили си поставят за цел да откъснат България от НАТО и ЕС; в целия свят се разразиха популистки атаки срещу демокрацията, цари хибридна война, по света се разразяват културни и религиозни конфликти, икономически кризи, растат неравенствата.

Промени се и ситуация в България: свидетели сме на олигархизация на икономиката и политиката, превзета е самата българска държава, огромни групи от населението са клиентелизирани от управляващата партия. Нарушена е независимостта на трите власти, а съдебната власт е окончателно дискредитирана. Нито здравето и живота, нито правата и собствеността на гражданите са адекватно защитени. Българското гражданско общество се люшка между апатия и гневни протести, а патриотизмът е превзет от популисти имитатори.

Всичко това налага да преосмислим и осъвременим ориентирите, които ни водят. В безрадостната ситуация, утежнена от пандемията, положителната визия за непосредственото ни бъдеще е крайно необходима. Затова, ние от „Да, България“ препотвърждваме обединяващите ни учредителни ценности и ги допълваме с такива, които имат пряко отношение към настоящето, но и към бъдещето, което очакваме. Така че заедно с краткосрочните и спешни задачи се очертава дългосрочна програма, която вероятно няма да може да бъде изпълнена в рамките на един или два мандата, но тя формулира нашата „българска мечта“ и сочи устойчивите свръхцели, които ще преследваме – те са едновременно и разделителните линии, очертаващи нашата политическа идентичност.

Новите ориентири, които ще ни насочват, са:

• ПОСТИГАНЕ НА СЪВРЕМЕННО КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;
• РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИЯ КАПИТАЛ;
• ОПАЗВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА БЛАГОПРИЯТНА ЖИЗНЕНА СРЕДА;
• НОВ, ГРАЖДАНСКИ ПАТРИОТИЗЪМ, ВКЛЮЧВАЩ БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ В ЕС И СВЕТА.

На базата на тези ценности ние определяме и основните приоритети на политиката на „Да, България“:

• СВОБОДА И ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ
• ЗАКОННОСТ, СПРАВЕДЛИВОСТ, СИГУРНОСТ
• МОДЕРНИЗАЦИЯ И ЦИФРОВ ПРЕХОД

КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ

Традиционно се смята, че гражданинът има живот с добро качество, ако:

• Има добри доходи, справедливо съответстващи на икономическия му принос;
• Живее в незамърсена природна среда, диша чист въздух, пие чиста вода, яде здравословна храна;
• Ползва се от услугите на достъпно и качествено здравеопазване;
• Получава справедливо и навременно правосъдие;
• Децата му получават добро образование, което не поражда изначални неравенства;
• Обслужван е от достъпни и отзивчиви институции;
• Живее в благоприятна обществена и общностна среда;
• Спестяванията му са сигурни;
• Старините му са осигурени.

В настоящата българската ситуация се налага понятието КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ да се разшири отвъд традиционното разбиране. За да имат добро качество на живот днес българските граждани, е необходимо още:

• по отношение на всеки един от тях ефективно да се спазват конституцията и законите;
• да се създадат условия всеки от тях да може да съхрани своето човешко и гражданско достойнство;
• гражданите да разполагат с ясни гаранции за основните си човешки свободи и граждански права, включително правото на самоопределение;
• да разчитат на ефективни законосъобразни санкции, ако тези права бъдат нарушени от когото и да било;
• да бъдат реално политически представени;
• да бъдат вярно информирани и защитени от дезинформация;
• да живеят в благоприятна културна среда, предлагаща възможност за креативност и за консумация на качествени културни продукти;
• да могат да развиват свободно своите способности, компетентности и граждански инициативи.
• личното им имущество и икономическите им инициативи да бъдат защитени и улеснени;
• да разполагат с достъп до съвременни цифрови услуги.

ЧОВЕШКИ КАПИТАЛ

Понятието човешки капитал се отнася до способностите на хората да създават добавена икономическа стойност, но също така и до създаването на добавена обществена стойност. Първото се постига посредством компетентности, гарантиращи пригодност за професионална заетост, за предприемачество, иновативност и пр. За второто е необходимо развиване на други, граждански компетентности. Те са свързани със способностите на индивидите да участват активно в изграждането и поддържането на свободата, демокрацията, сигурността, правовия ред, равенството и справедливостта, както и с техния цялостен стремеж към по-добър живот.

В момента човечеството преминава през третата индустриална революция, която използва електрониката и информационните технологии, за да автоматизира производствените процеси. Стоим вече на прага и на една четвърта високотехнологична революция, при която се очакват пробиви в области като „големи данни“ и изкуствения интелект, автономността и роботиката, нанотехнологиите, биотехнологиите, квантовата наука и използването на космоса. Неясното и рисково бъдеще зависи и от икономическите и социални последствия от кризата, породена от коронавируса, и усилието възстановяването в глобален план да се насочи към зелени политики и предотвратяване на климатичните промени.

В тази ситуация устойчивото и дългосрочно развитие на човешки капитал изисква образователната, научната и културната политика да се свържат в нов цялостен и системен просвещенски проект. На първо място той трябва да гарантира изграждането на ключови компетентности за учене през целия живот, което от своя страна да осигури на всеки човек знания, ценности, умения и нагласи, ориентирани към нуждите на ХХI век. Спешно се нуждаем от бързо надграждане на конкретни нови професионални компетентности, необходими за ускорен, високотехнологичен, но опазващ средата растеж. Едновременно с това е необходимо да развиваме граждански и социални компетентности, гарантиращи бъдещето на демокрацията, активното участие в обществените и политическите процеси, взаимното уважение, равното третиране на всички граждани, способността за съвместен живот със споделени ценности, устойчивото развитие на България, Европа и планетата.

ЖИЗНЕНА СРЕДА

Развитието на човешкия капитал зависи също от наличието на благоприятна жизнена среда. Тя се формира от фактори, свързани на практика с всички области на държавно управление. Ключови елементи на тази среда са качественото здравеопазване, развитието на масовия спорт, адекватните социални услуги и демографска политика, стратегическа политика за приобщаване на българите в чужбина.

Благоприятната жизнена среда включва традиционно:

• Зелени политики, устойчива икономика и енергетика, съхраняващи природата и природния капитал;
• Добронамерена и функционална институционална среда, осигуряваща адекватни услуги на гражданите, улесняваща предприемачеството и защитаваща иновациите;
• Условия за здравословен начин на живот. Модерна здравна система, грижеща се за фундаменталната ценност: здравето и доброто физическо състояние на гражданите;
• Добър демографски баланс на обществото.

Смятаме, че в българския случай понятието „благоприятна жизнена среда“ трябва да се разшири в още няколко посоки. Тя трябва да бъде:

• Позитивна гражданска и социална среда, култивираща уважение към законите, моралните стандарти, институционалните правила и публичната вежливост. В нея българските граждани могат да живеят и действат достойно и почтено, с взаимно уважение, възпроизвеждайки най-важния капитал – доверието и взаимната солидарност;
• Среда, гарантираща социално участие на гражданите и гражданската активност;
• Среда, изграждаща нетърпимост спрямо всички форми на незаконно поведение – криминално, корупционно, клиентелистко, дискриминационно, расистко и пр.;
• Среда, задоволяваща нуждата на гражданите от вярна информация, представяща различни гледни точки и позиции;
• Среда, задоволяваща културните нужди на гражданите чрез условия за креативност и осигуряване на разностранна, качествена културна консумация;
• Толерантна среда, в която се приема многообразието и се култивира нетърпимост към всички форми на ксенофобия и дискриминация на различията; среда, в която се уважават разнообразните индивидуални и групови идентичности;
• Среда с добра техническа и комуникационна инфраструктура, развиваща се в крак със съвременното състояние на цифровите технологии, включително висока степен на кибер устойчивост.

ГРАЖДАНСКИ ПАТРИОТИЗЪМ

В традиционното схващане патриотизмът е вярност към своята родина и идеалите на националното минало. Ние смятаме обаче, че той е още нещо: грижа за настоящето и бъдещето на нацията. Съвременният граждански патриотизъм е израз на волята на българските граждани да живеят заедно и да намират в съвместния живот повод за удовлетворение, радост и гордост; да се чувстват съотечественици, обвързани с взаимна солидарност, доверие и споделена гражданска отговорност в границите на държавата и извън нея. „Да, България“ се бори за чиста и свята демократична република – в настоящето и бъдещето, която съществува и се развива в рамките на Европейския съюз и поддържа връзка с всички българи живеещи по света.

Нашият патриотизъм помни идеалите на миналото, но той е и настояща, конкретна и всекидневна грижа, изискваща всичко в българския ни дом да бъде чисто, уредено, топло и уютно. Той поддържа уважението и почитането на традициите, но също така се стреми да спазва принципите и правилата на сегашното българското общежитие. Това значи, че той е патриотизъм на върховенството на закона, който осигурява активно участие и граждански контрол при опазването на конституция, закони, институции и етически кодекси.

Ценим патриотизма на включването, а не на изключването и противопоставянето. Да си българин не значи непременно да отричаш споделената с други народи балканска култура, нито европейска си принадлежност: българската идентичност е път към света, а не изолация. Гражданският патриотизъм няма общо с ксенофобията и расизма или с презрението към малцинствата и различията, в него няма омраза към съседите или недоверие към Европа и ЕС. Топлината на този патриотизъм се изразява по-добре чрез отворените прозорци и гостоприемните врати, отколкото чрез оградите, изолацията и затворените, непроходими граници; той е свързан с добросъседството и толерантността, акцентира върху онова, което ни свързва, а не върху това, което ни разделя.

В днешно време, когато над милион и половина българи са извън България, второто и трето поколение емигранти често губят връзка със страната, с българския език, традиции и култура. Съвременният граждански патриотизъм не може да остане безучастен към този проблем, той изисква чрез политики на приобщаване грижата и солидарността да се разпрострат над всички наши съотечественици, над техните семейства и деца, пръснати в различни точки на глобалния свят. В това отношение държавата трябва систематично да подпомага усилията на активните българи и български организации в чужбина.

Непримирими сме към отровните двойници на патриотизма – към всяко търгашество с българската идентичност, към всяко имитативно, гръмогласно и грандоманско патриотарство, което развява флагове и се кичи с национални емблеми, парадира с облика на българските герои, за да крие зад това лични, корпоративни или чужди геополитически интереси. Популисткото узурпиране на национални идеали и емблеми, тиражирането на фалшиви романтични митове и травматични фиксации в историята, имащи за цел да отклонят вниманието от настоящето, са наш политически противник.

Защитаваме онзи патриотизъм, който създава социална кохезия, кара българите да искат да живеят заедно и да поддържат връзки през глобалното пространство, а не разрушава социалната тъкан с куха пропаганда, лъжи, омраза и насаждане на страхове.