УСТАВ на политическа партия „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“

Водени от ценностите на свободата, върховенството на правото и хуманността, вярвайки, че общественото развитие е невъзможно без толерантност, солидарност между гражданите, равенство пред закона и плурализъм на идеите, с приемането на настоящия устав създаваме нова политическа алтернатива за българското общество, която да позволи преодоляването на основните проблеми, пред които е изправена страната ни днес, и да гарантира развитието на България като част от Обединена Европа и свободния свят;

Вярваме, че изправяйки се срещу престъпността и корупцията в управлението, можем да предложим на младите хора в България бъдеще, а на нашите родители – достойно настояще. Желаем да възпитаме децата си в родолюбие, да им завещаем горда и достойна България. Искаме да бъдем солидарна общност от граждани, независимо дали живеем в страната или извън нейните предели. За нас това е истински патриотизъм;

водени от горното приехме настоящия

УСТАВ

на политическа партия

„ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“,

а именно:

1. Основни положения

Чл.1.(1). „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“ (наричано по-долу „Движението“/„ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“) е политическа партия, учредена по реда на Закона за политическите партии на 7 януари 2017 г.

(2). „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“ е юридическо лице със седалище в град София и адрес на управление: гр. София, район „Слатина“, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Едисон“ № 33А, партер, офиси 4 и 5.

(3). „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“ осъществява своята дейност в съответствие с Конституцията и законите на Република България и съобразно правилата на настоящия устав.

Чл.2. „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“ си поставя за цел да демонтира корупционния модел на управление на страната, за да сложи край на бедността и да повиши благосъстоянието и качеството на живот на българските граждани, работейки за:

1. Реформиране на правоохранителната система и установяване върховенство на закона;
2. Укрепване на независимостта и професионализма на институциите, с цел установяване на законност и правила, вместо политически произвол;
3. Създаване на работещи регулатори, охраняващи правилата за свободна конкуренция, които да разрушат монополните и картелните структури;
4. Спиране на бюджетните кражби, свързани с нагласени обществени поръчки, укрити данъци в особено големи размери и контрабандна търговия от фирми и частни лица, избегнали закона чрез корупцията в държавните институции;
5. Справяне с бедността чрез ускорен икономически растеж, който да гарантира повишаването на доходите, включително пенсиите, като следва възгледа, че най-добрият начин за това е увеличаване на конкурентоспособността на българския бизнес, стимулиране на иновациите и предприемачеството и връзката им с образованието и науката;
6. Въвеждане на образование със стандарти, отговарящи на изискванията на съвременния свят, и младежки политики, възпитаващи активни граждани;
7. Изграждане на малка, прозрачна администрация, въвеждане на електронно управление и обезпечаване на кариерно израстване, основано на професионални качества и интегритет;
8. Вземане на решения на база на експертизи, анализи и прецизни данни, включително с участие на гражданското общество, като по този начин осигури качество и предвидимост на провежданите политики;
9. Въвеждане на законодателна рамка, която да гарантира ясна собственост на медиите и спазването на високи професионални стандарти в медийната среда, за да се сложи край на политическото финансиране на медии;
10. Ефективна политика на национална сигурност, гарантираща енергийната независимост на страната, опазването на природните ѝ ресурси и здравето и живота на гражданите;
11. Повишаване интеграцията на България в структурите на Европейския съюз и постигане на пълноправно членство в Икономическия и паричен съюз, Шенгенската уредба и Банковия съюз;
12. Такава външна политика, която да гарантира, че България е пълноценен и надежден член в Европейския съюз и НАТО и ще развива равнопоставени отношения на сътрудничество.

Чл.3.(1). За постигане на своите цели Движението ще използва всички позволени от закона начини, като осъществява политическа дейност чрез формиране и отстояване на публични позиции, реализиране на обществени кампании, формиране и осъществяване на управленски политики и решения, участие в органите на публична власт в Република България и Европейския съюз.

(2). При реализация на своите цели Движението ще се води от следните неотменими принципи за:

1. Лична свобода и защита на човешките права;
2. Справедливост, установена чрез върховенство на правото;
3. Сигурност чрез демократични и силни институции;
4. Почтено служене на обществения интерес;
5. Създаване на благосъстояние чрез култивиране на предприемачески дух и условия за свободна инициатива;
6. Социална солидарност в здрави и просветени граждански общности и
7. Плурализъм и свобода на публичния дебат.

Чл.4. Символи на „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“ са:  Думата „ДА“, изписана с главни букви, поставена в кръг, и непосредствено до нея думата „България“, завършваща с удивителен знак. Над думата „България“ е изписана думата „ДВИЖЕНИЕ“ с главни букви. Цветовото съчетание при изобразяване на символите е светло зелено и лилаво.

2. Членство

Чл.5.(1). (Изм., Реш. от 29.01.2022 г.) Член на „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“ може да бъде всеки гражданин с избирателни права съгласно българското законодателство, който приема ценностите и целите на Движението и декларира ангажирането си с тяхното осъществяване.

(2).Не могат да бъдат членове на Движението лица, които са били сътрудници или служители на Държавна сигурност, членове на национални и регионални ръководни органи на партиите на тоталитарния режим, лица, които пораждат обосновани съмнения за корупционно поведение или възприятие за безпринципна търпимост към подобно поведение, както и лица, за които съществува законова забрана.

Чл.6.(1). (Изм., Реш. от 23.06.2018 г.) Членството в Движението е индивидуално. Нови членове се приемат с решение от Националния съвет след подаване на декларация за членство до Националния съвет или до местна организация.

(2). (Нова, Реш. от 23.06.2018 г.) Редът за разглеждане и приемане на декларацията за членство по ал.1 се определя с решение на Националния съвет.

(3). (Изм., Реш. от 23.06.2018 г.) Членовете на Движението се вписват в национален регистър, който се води от Националния съвет.

Чл.7.(1). Всеки член на Движението има право:

1. да изразява свободно своето мнение и да отстоява идеите си;
2. да избира и да бъде избиран в органите на Движението;
3. да участва във формирането и осъществяването на политическите позиции на Движението;
4. да участва в излъчването на кандидати за избори за органите на публична власт;
5. да запази особено мнение при формирани общи политически позиции на Движението, без да противодейства на тяхното осъществяване;
6. (Нова, Реш. от 23.06.2018 г.) да получава информация от органите на Движението, която е важна за функционирането на Движението. Достъпът се осъществява по ред, определен с решение на Националния съвет, като достъп не може да бъде отказван, освен в случаите, когато усилието за предоставяне на информацията е непропорционално на ползите от нея или в случаите, когато искащият информация не е платил членския си внос за предходните 6 месеца;
7. (Нова, Реш. от 29.01.2022 г.) да получи удостоверяване на членството си във форма и по ред, съгласно решение на Националния съвет.

(2). Всеки член на Движението е длъжен:

1. да спазва настоящия устав;
2. да отстоява ценностите и принципите на Движението;
3. да участва в осъществяването на целите и политическите позиции на Движението;
4. да плаща членски внос в размер, определен от Националния съвет;
5. да не извършва действия, които накърняват публичния образ на Движението.

Чл.8.(1). Членството в Движението се прекратява при:

1. писмено декларирано желание за напускане, отправено до Националния съвет;
2. смърт;
3. изключване;
4. отпадане поради невнасяне на членски внос в продължение на две последователни години;
5. прекратяване на Движението.

(2). (Изм., Реш. от 23.06.2018 г., Изм. Реш. от 29.01.2022 г.) Член на движението може да бъде изключен с решение на Националната контролна комисия при тежко или системно нарушение на настоящия устав по смисъла на допълнителните разпоредбиот този Устав, при наличие на обосновани съмнения за корупционно поведение или възприятие за безпринципна търпимост към подобно поведение, при извършване на действия, които накърняват публичния образ или са в разрез с принципите, от които движението се води, залегнали в чл. 3, ал. 2 от Устава, както и при системно неизпълнение на решенията на органите на Партията.

(3). Прекратяването на членството по ал. 1, т. 1 поражда действие от момента на получаване на писмената декларация за напускане, а по т. 4 – от датата на констатиране на обстоятелството с решение на Националния съвет.

Чл.9.(1). В дейността на Движението като граждански активисти могат да участват и български граждани, които споделят ценностите и целите на Движението, но не са негови членове.

(2). Редът и условията за ангажиране като граждански активист се определят от Националния съвет.

3. Структура и организация

Чл.10. Организацията на Движението се основава на:

1. самоорганизация на членовете;
2. демократично взимане на решения във всички структури и органи на Движението;
3. публичност и отчетност на дейността на ръководните органи;
4. координация на териториално равнище и в тематично отношение.

Чл.11. Структурата на Движението включва:

1. местни организации в страната и организации на членовете в чужбина;
2. ръководни и контролни органи;
3. форми на териториална и тематична координация;
4. форми на координация на членовете в чужбина.

Чл.12.(1). Националните органи на Движението са:

1. Национална конференция;
2. Национален съвет;
3. Председател;
4. Изпълнителен съвет;

(2). Контролен орган на Движението е Националната контролна комисия.

Чл.13.(1). Местните организации са териториални структури на Движението.

(2). Местна организация се създава по предложение на най-малко седем члена на „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“, с решение на Националния съвет.

(3). Органи на местната организация са:

1. Общо събрание и
2. Председател.

(4). Общото събрание на местна организация:

1. се провежда не по-рядко от веднъж годишно;
2. се състои от всички членове на Движението от съответната местна организация;
3. (Изм. Реш. от 29.01.2022 г.) се свиква по решение на Председателя на местната организация или на Изпълнителния съвет на Движението. Поканата за свикване на Общо събрание се обявява на сайта на Движението не по-късно от една седмица преди провеждането му и включва: дата, място, начален час и предложение за дневен ред;
4. може да заседава и да приема решения, ако участват повече от половината членове на местната организация. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от участвалите в гласуването. При липса на кворум заседанието се провежда един час след първоначално определения начален час и то е законно, независимо от броя на участващите в него членове на местната организация.

(5). Общото събрание:

1. обсъжда дейността на местната организация през изминалия период и приема основни насоки и решения за дейността на организацията до следващото Общо събрание;
2. избира Председател на местната организация;
3. формира общите политически позиции на Движението по въпроси от местно значение;
4. формира общите позиции на местната организация по въпросите на вътрешните отношения в Движението;
5. изпълнява други функции, определени от ръководните органи на Движението.

(6). Председателят на местната организация ръководи текущата дейност на Движението в обхвата на съответната организация и представлява местната организация в отношенията с други структури на Движението и на местно равнище, при условия, определени от Националния съвет.

(7). Членовете на Движението, които живеят продължително или постоянно извън територията на Република България, могат да формират организации на Движението в съответната държава, ако нейното законодателство позволява това. За организациите в чужбина се прилагат съответно правилата за местните организации.

Чл.13а. (Нов, Реш. от 23.06.2018 г.) Редът за осъществяване на координацията на дейността на местните структури на Движението на регионално ниво се урежда с решение на Националния съвет.

Чл.13б. (Нов, Реш. от 23.06.2018 г.) С Решение на Националния съвет могат да се създават клубове по тематичен или професионален признак. Всеки клуб приема правилник за организацията и дейността си, който се одобрява от Националния съвет.

Чл. 14.(1). Върховен орган на Движението е Националната конференция.

(2). Националната конференция  се свиква не по-рядко от веднъж на три години.

(3). (Изм., Реш. от 23.06.2018 г.) Съставът на Националната конференция се формира от всички членове на Движението. Право на участие имат лицата, които са членове на Движението към датата на провеждане на Националната конференция. Едно лице може да представлява не повече от 5 (петима) други членове на Движението въз основа на писмено пълномощно, по ред на упълномощаване, определен с решение на Националния съвет. Преупълномощаване не се допуска.

(4). След нейното откриване, свиканата Национална конференция  заседава до изчерпване на приетия дневен ред. Решения относно промяна на Устава или предсрочно прекратяване на мандата на Председателя на Движението могат да се вземат единствено при условие, че са били изрично включени в поканата за свикване на Националната конференция.

(5).Националната конференция:

1. приема, изменя и допълва Устава на Движението;
2. определя основни насоки за дейността на Движението до следващата Национална конференция;
3. разглежда дейността на Движението през изминалия период от предходната Национална конференция;
4. избира Председател, Национален съвет и Национална контролна комисия с мандат от три години и ги освобождава след изтичане на мандата им или при свикване на нова Национална конференция за избор на органи на Движението;
5. приема решения за сливане, вливане или прекратяване на Движението.

(6). (Изм., Реш. от 29.01.2022 г.) Национална конференция се свиква от Националния съвет или от не по-малко от 250 членове на Движението. Поканата за свикване на Национална конференция се обявява не по-късно от 30 дни преди датата на провеждането му чрез публикация на интернет страницата на Движението и в поне едно онлайн издание на национална медия. Поканата включва: дата, място, начален час, предложение за дневен ред.

(7). Националната конференция може да заседава и да приема решения, ако участват повече от половината членове на Движението.

(8). (Изм., Реш. от 29.01.2022 г.) При липса на кворум заседанието се провежда един час след първоначално определения начален час и то е законно при условие, че на събранието участват поне 500 членове на Движението.

(9). (Нова, Реш. от 29.01.2022 г.) Националната конференция може да заседава и чрез пълно или частично участие на членове на движението от дистанция, посредством комуникационни средства, осигуряващи тяхната идентификация, ако това е предвидено в поканата за свикване.

(10). (Предишна ал.9, Реш. от 29.01.2022 г.) Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от участвалите в гласуването, освен ако настоящият устав не предвижда друго. Гласуването се провежда явно или тайно, съобразно приетите за провеждане на Националната конференция процедурни правила.

(11). (Нова, Реш. 23.06.2018 г.; Предишна ал.10, Реш. от 29.01.2022 г.) Не по-малко от 50 членове на Движението могат да правят предложение за включване на точки в дневния ред на Националната конференция. Предложението се прави до Националния съвет.

Чл.15.(1). Националният съвет е представителен колективен орган на „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“.

(2). Националният съвет се състои от Председателя на Движението и не по-малко от 50 члена, избрани от Националната конференция.

(3). (Нова, Реш. от 29.01.2022 г.) Членове на Националния съвет не могат да бъдат помежду си свързани лица, които са съпрузите, живеещите във фактическо съжителство, роднините по права линия – без ограничения, по съребрена линия – до четвърта степен включително, и роднините по сватовство – до трета степен включително.

(4). (Предишна ал.3, Реш. от 29.01.2022 г.) Ако при гласуването не се постигне броят от 50 изборни члена на Националния съвет, численият състав на Националния съвет за съответния мандат се намалява до броя на членовете му, получили необходимото мнозинство.

(5). (Предишна ал.4, Реш. от 29.01.2022 г.) При прекратяване на мандата на изборен член на Националния съвет, органът продължава да функционира в намален състав като допълване на състава му не се извършва до следващата Национална конференция.

(6). (Предишна ал.5, Реш. от 29.01.2022 г.) Националният съвет:

1. формира общите политически позиции на Движението по основните въпроси на обществения и политическия живот и определя реда за тяхното осъществяване;
2. приема политическа програма на Движението;
3. избира от състава си членове на Изпълнителния съвет;
4. определя реда и условията за издигане на кандидати за участие в избори за органи на публична власт;
5. решава основните въпроси на отношенията с други политически партии;
6. определя реда и условията на осъществяване на териториална, тематична координация на членовете на Движението и осъществяване на координация на членовете в чужбина;
7. приема бюджета на Движението и отчета за неговото изпълнение;
8. приема решения относно и разпореждане с недвижимото имущество на Движението;
9. (Нова, Реш. от 23.06.2108 г.) приема Етични правила, основани на принципите и ценностите на ПП “Движение Да, България!“;
10. решава неуредени в устава въпроси до следващата Национална конференция.

(7). (Предишна ал. 6, Реш. от 29.01.2022 г.; Изм., Реш. от 23.06.2108 г.) Националният съвет заседава не по-рядко от веднъж на три месеца. Заседанията на Националния съвет се свикват от Председателя на Движението по негова инициатива, по решение на Изпълнителния съвет или по искане на не по-малко от една трета от членовете на Националния съвет. Поканата за заседанието следва да съдържа деня, часа, мястото и дневния ред на заседанието, и се изпраща предварително, по електронен път, до всички членове на Националния съвет в подходящ срок преди заседанието.

(8). (Предишна ал. 7, Реш. от 29.01.2022 г.) Националният съвет може да заседава и приема решения, ако участват повече от половината от членовете му. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от участвалите в гласуването.

(9). (Нова, Реш. от 23.06.2108 г.; Предишна ал. 8, Реш. от 29.01.2022 г.) Националният съвет може да приема решения и неприсъствено по предложение на Изпълнителния съвет. За неприсъствено вземане на решение се използват подходящи технически средства. Неприсъствени решения могат да се вземат, ако повече от половината от всички членове на Националния съвет са дали съгласието си за решението. Националният съвет приема правила за реда за удостоверяване на съгласието на членовете на Националния съвет по настоящата алинея.

Чл.16.(1). Председателят на Движението ръководи осъществяването на текущата политическа дейност и представлява Движението в отношенията с други лица.

(2). В осъществяването на неговите функции Председателят на Движението се подпомага от Изпълнителния съвет.

(3). Председателят на Движението има право да делегира права на други членове на органи на движението по своя преценка.

Чл.17.(1). Изпълнителният съвет на „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“ e оперативен ръководен орган и се състои от Председателя на Движението и не по-малко от 6 члена, избрани от Националния съвет за срок от 3 години.

(2). Изпълнителният съвет подготвя заседанията на Националния съвет и организира изпълнението на приетите от него решения.

(3). Членовете на Изпълнителния съвет отговарят за осъществяването на текущата политическа дейност на Движението в направления, определени от Председателя на Движението.

(4). Изпълнителният съвет определя позициите на Движението по актуални въпроси от обществения и политически живот. В този случай приетата позиция трябва да бъде обсъдена на първото следващо заседание на Националния съвет.

(5). Изпълнителният съвет заседава не по-рядко от веднъж месечно за обсъждане и решаване на общите въпроси от текущата дейност на Движението. Заседанията на Изпълнителния съвет се свикват от Председателя на Движението или по искане на не по-малко от една трета от членовете на Изпълнителния съвет. Изпълнителният съвет може да заседава и приема решения, ако участват повече от половината от членовете му. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от участвалите в гласуването.

Чл.18.(1). Националната контролна комисия е контролен орган на Движението. Тя следи за спазването на настоящия устав и решава спорове по тълкуването и прилагането на неговите норми.

(2). (Изм., Реш. от 23.06.2018 г.) Националната контролна комисия се състои от седем редовни членове и трима резервни члена, които се избират от Националната конференция за срок от три години. Редовните членове на Националната контролна комисия избират председател помежду си и приемат правила за своята работа. Членовете на Националната контролна комисия не могат да бъдат членове на друг от органите на движението или да заемат позиция в орган на публичната власт, нито да изпълняват функциите си, докато са  кандидати за изборни длъжности в органите на публична власт. В случай, че член на Националната контролна комисия се кандидатира на избори, по време на кампанията мястото му се заема от резервен член. Ако кандидатът бъде избран, членството му в Националната контролна комисия се прекратява от деня на встъпването му в длъжност.

(2а). (Нова, Реш. от 29.01.2022 г.) Членове на Националната контролна комисия не могат да бъдат помежду си свързани лица, които са съпрузите, живеещите във фактическо съжителство, роднините по права линия – без ограничения, по съребрена линия – до четвърта степен включително, и роднините по сватовство – до трета степен включително.

(3). Националната контролна комисия може да бъде сезирана от всеки член на Движението, от местните организации на Движението, както и от неговите органи.

(4). (Изм., Реш. от 23.06.2018 г.)  Когато бъде сезирана с искане за тълкуване на норми на Устава на движението или с жалба относно спазването на Устава от членове и органи на движението, Националната контролна комисия е длъжна да го разгледа и разреши на заседание не по-късно от 1 месец от получаването му. Комисията може да заседава и приема решения при участие на не по-малко от пет от членовете ѝ. За приемане на решение са необходими не по-малко от четири гласа в подкрепа на решението. Решението на Комисията е окончателно и нова жалба с по същество същия предмет срещу същите лица не е допустима, освен ако се открият нови обстоятелства, които е нямало как да бъдат известни на жалбоподателя/ите при подаване на първоначалната жалба.

(5). При сезирането ѝ със спор относно тълкуването и прилагането на устава или спазването му от членовете на Движението, Националната контролна комисия изслушва становищата и съображенията на всички заинтересовани страни.

(6). (Изм., Реш. от 23.06.2018 г.)  Националната контролна комисия разглежда сигнали за нарушения на Устава или Етичните правила на Движението и може да налага следните наказания:

1. забележка;
2. предупреждение за изключване; или
3. изключване.

При сезирането ѝ с искане за изключване на член на движението за тежко или системно нарушение на настоящия устав по смисъла на §1 и §2 от Допълнителните разпоредби на този Устав, при наличие на обосновани съмнения за корупционно поведение или възприятие за безпринципна търпимост към подобно поведение, при извършване на действия, които накърняват публичния образ или са в разрез с принципите, от които движението се води, залегнали в чл.3, ал.2 от Устава, както и при системно неизпълнение на решенията на органите на Партията, националната контролна комисия изслушва члена на движението, чието изключване се иска, както и председателя на местната организация, на която съответното лице е член, ако членува в такава.“

(7). Националната контролна комисия проверява редовността на свикване на Национална конференция.

(8). (Нова, Реш. от 23.06.2018 г.) В своята дейност Комисията се ръководи от законите на Република България, този Устав, Етичните правила и Правилата за осъществяване на своята дейност.

Чл.19.(1). Мандатът на член на орган на Движението се прекратява при:

1. подаване на оставка;
2. прекратяване на членството в Движението;
3. решение на Националната конференция;
4. (Нова, Реш. от 23.06.2018 г.) При неучастие в заседания на съответния орган без уважителна причина физически или онлайн 6 поредни месеца или 3 поредни заседания, което настъпи първо.

(2). (Нова, Реш. от 23.06.2018 г.) Мандатът на член на Националния съвет може да бъде прекратен по решение на Националната контролна комисия по предложение на Националния съвет, взето с мнозинство от повече от половината от членовете на Националния съвет по списъчен състав, при системно неизпълнение с решенията на органа и/или противодействие на осъществяването им. Мандатът на член на Националния съвет на Движението може да бъде прекратен и при неучастие в две или повече последователни заседания на съвета, без уважителна причина за това. В тези случаи мандатът се прекратява с решение на Националната контролна комисия по предложение на Изпълнителния съвет.

Чл.20.Доколкото това не противоречи на Закона за политическите партии или на настоящия Устав, участието в заседанията на органите на Движението и в приемането на решения от тези органи може да се осъществява чрез телекомуникационни средства и средства за електронна комуникация, които гарантират идентификацията на съответния член, пълноценното възприемане на обсъжданията и възможност за участие в гласуването при вземане на решенията.

4. Имущество и финансови средства

Чл.21.(1). Имуществото на Движението се формира от членски внос, дарения и други позволени от Закона за политическите партии способи и средства.

(2). Членският внос се събира на годишна основа в размер и по ред, определени от Националния съвет.

(3). Имуществото на Движението се използва за предвидените и позволени от закона за политическите партии цели и дейности.

(4). Разпореждането с имущество на Движението се осъществява по ред и условия, определени от Националния съвет.

(5). Финансовата дейност на Движението се осъществява въз основа на годишен бюджет. Годишният бюджет се приема от Националния съвет по предложение на Изпълнителния съвет. При необходимост Националният съвет може да решава целево разходване на средства извън утвърдения годишен бюджет.

(6). Финансовата дейност на Движението се осъществява при спазване на изискване за публичност съобразно предписанията на закона за политическите партии.

5. Прекратяване

Чл.22.(1). Движението може да бъде прекратено с решение на Националната конференция, прието с мнозинство две трети от общия числен състав на конференцията.

(2). В случай на приемане на решение за прекратяване на Движението, в него следва да бъдат уредени и въпросите, свързани с имуществото и финансовите средства на Движението.

(3). Решения за сливане, вливане в друга партия или разделяне се приемат по реда на ал.1.

6. Заключителни разпоредби

1. Настоящият устав влиза в сила от деня на приемането му от Учредителното събрание на политическа партия „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“ – 07.01.2017 г.

2. Разпоредбите на настоящия устав се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на останалите разпоредби, с които са свързани, на целта на тълкуваната разпоредба и на закона за политическите партии.

7. Допълнителни разпоредби (Нов, Реш. от 23.06.2018 г.)

1. “Тежко нарушение“ по смисъла на чл. 18, ал. 6 означава: доказано поведение или публични изяви, влизащи в остро противоречие с принципите, възприети от движението като водещи и залегнали в чл. 3, ал. 2 от Устава;

2.“Системно нарушение“ по смисъла на чл. 18, ал. 6 означава: три или повече доказани прояви/електронни изявления, които противоречат на принципите по чл.3, ал.2 от Устава и/или на Етичните правила, от страна на един и същи член на движението, в рамките на една година.“

Настоящият Устав е приет на Учредителното събрание на 07.01.2017 г. и е променен по решения на Националната конференция от 23.06.2018 г. и от 29.01.2022 г. Настоящата редакция на Устава е актуална към 29.01.2022 г.

…………………………………………….

Председател на ПП„ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“

Христо Иванов

…………………………………………….

Председател на Националната конференция на ПП„ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“ на 29.01.2022 г.

Боряна Мусева

…………………………………………….

Секретар – протоколист на Националната конференция на ПП„ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“ на 29.01.2022 г.

Николай Христов