Христо Иванов

Председател на „Да, България!“

Част от Изпълнителен съвет, Народни представители, Национален съвет, Председател

Най-важното накратко:

 

Завършил съм право в СУ „Свети Климент Охридски“. Специализирал съм в рамките на Fulbright/Hubert Humphrey Fellowship Program, Washington College of Law, в САЩ, в областта на правото на национална сигурност и процедурите по съдебни назначения в САЩ. От 1996 г до 2002 г. бях юридически съветник в българския офис на Правната инициатива за Централна и Източна Европа на Американската асоциация на юристите (ABA/ CEELI), между 2002 и 2009 г. бях адвокат на свободна практика, от 2007 до 2014 г. бях програмен директор на Фондация „Български институт за правни инициативи“, където ръководих проекти в областта на съдебната реформа, предотвратяване на корупцията и утвърждаване на върховенството на закона.

От 2014 г. до оставката ми през декември 2015 г. бях министър на правосъдието. През 2017 г. основах и оглавих “Да, България!”. Народен представител и председател на ПГ на “Демократична България” в 45-ото, 46-ото и 47-ото Народно събрание.

 

Обществените каузи, които съм защитавал:

Посветил съм целия си професионален път на каузата за справедлива съдебна система в България.

 

Работа за “Да, България!” дотук:

Откакто създадохме “Да, България!” тя успя да се превърне в национално представена формация с над 60 местни организации в България и по света.

Успя да създаде и задържи едно устойчиво и функциониращо обединение с партньорите си от “Демократична България”.

Успя да превърне темите за модернизацията и реформата на прокуратурата във водещи за дневния ред на страната.

Успя да покаже как една извънпарламентарна опозиция може да предизвиква оставките на министри; да накара прокуратурата да се самосезира, да спре изтичащите от държавата милиони, да запали искрата на най-големите протести за последните години, да предизвика безпрецедентен дебат в ЕП за върховенството на закона в България и в крайна сметка да отприщи промяната, чието продължение виждаме днес.

В последната една година “Да, България!”, като част от “Демократична България”, успя три пъти да влезе в парламента и макар в края на изборния цикъл да не бяхме големите обединители на всенародното недоволство, мисля, че през тези пет години направихме нещо важно: отстоявахме определени граници и ценности, докато не ги направихме част от дневния ред на обществото. Днес, пет години по-късно, “Да, България!” вече има реалната и безкрайно отговорна възможност да променя България чрез своите хора в местната власт, в парламента, а също и чрез двама ключови министри – на правосъдието и на електронното управление.

Да, не се превърнахме в лицето на промяната, но днес спокойно мога да кажа, че бяхме нейният гръбнак.

Мотивация

Мотивацията ми е една и съм я назовавал много пъти. Мотивацията ми е България. С всичко, което може да бъде, с потенциала ѝ, с хората ѝ, със земята ѝ. България, която имаше нужда да си я върнем от крадците на бъдеще.

Когато създавахме “Да, България!”, беше ми ясно, че нямам друг път. Човек и добре да живее, идва един ден, в който се захваща с непосилни неща, въпреки всичко. Защото знае, че, не го ли направи, няма да може да живее със себе си във всички следващи дни.

Пет години по-късно България вече е друга и диша малко по-леко. Основите са поставени, имаме и част от градежа. И ако трябва да обясня защо бих продължил, то е, защото имаме още работа, докато завършим този градеж. Имаме още работа, докато си свършим работата – онази, заради която създадохме този политически инструмент. А докато довършваме започнатото, “Да, България!” ще има нужда, освен от нова енергия и нови сили, и от хора, които от опит знаят как се вземат трудни решения, как се пада и как се става на крака след това.

Изложение на приоритетите за дейността и развитието на „Да, България!“ ще намерите ТУК.