Ако забележите несъответствия между настоящата секторна платформа с пълния вариант на програмата в документа, готов за сваляне и отпечатване, моля сигнализирайте ни. Окончателният вариант на платформата се намира в приложения документ.

Визия: Качествено съвременно културно съдържание, разпознаваемо и конвертируемо на европейската и световна сцена; развитие на нови публики и осигуряване на широк достъп до качествено културно съдържание от България и света; създаване на високи стандарти за опазване на културно-историческото наследство на страната и съхраняване на българската традиционна култура.

Цели:

  • Финансова подкрепа за изкуствата и културата, която да даде възможност за реализация на творческия потенциал на българските автори
  • Реформа на образованието в областта на културата и изкуствата, така че да бъде конкурентноспособно в европейски контекст.
  • Разширяване на достъпа до култура за публики в неравностойно положение, обвързване с образованието и създаване на нови потребители на култура, нови публики, по-развит културен пазар

Политики:

1. Внимателна децентрализация в културния сектор, ясни правила и прозрачни процедури включващи:

  • създаване на национални центрове по изкуствата, първостепенни разпределители на бюджет, управлявани от влиятелни обществени съвети, чрез които на проектен принцип да финансират регионални и национални инициативи и творци;
  • прозрачно управление на държавните културни институти;
  • прозрачност на конкурсите за директори и публични изслушвания на кандидатите за директори на държавните културни институти. Кандидатите ще трябва да представят управленска програма, а изпълнението и ще бъде контролирано от независим орган, който ще се избира на ротационен принцип;
  • насърчаване на публично-частните партньорства в културния сектор;
  • модернизиране на материалната база на държавните културни институти.
  • елитните културни институти (опери, театри и пр.) като инструмент за налагане на национална културна политика трябва да разполагат с разширена автономия и с друг тип финансиране;
  • регионални политики за култура и целеви програми за обогатяване на културния живот в малките населени места.
  • създаване на равнопоставена възможност за подкрепа (инфраструктура и съдържание) на неправителствени културни организации, които постигат критериите за качествен продукт и достъп до нови публики;
  • разширяване на достъпа до култура на социално слаби групи;
  • политики за привличането на млада публика – деца, ученици и студенти.

2. Предефиниране на държавната подкрепа за култура: от „издръжка“ към „инвестиция“

  • двойно увеличение на бюджета за култура още през 2018 г.;
  • законово регламентиране внесеното ДДС от търговията с книги да бъде инвестирано в модернизация на българските библиотеки;
  • гъвкави механизми за стимулиране на иновативността и инициативността на културните институти и културните предприемачи и за насърчаване и създаване на качествен културен продукт;
  • реформиране на финансирането на българските читалища и обвързването му с реални резултати (в момента се финансират над 3500 читалища, а само 10% от тях са истински активни граждански и културни центрове).
  • развиване на фондове за подпомагане създаването на съвременни български произведения в различните области на изкуството и културата и тяхното разпространение;
  • преразглеждане и оптимизиране на системата за делегираните бюджети като инструмент за управление на културата.
  • целево финансиране на технологичното обновление, опазването, съхраняването и дигитализацията на книжовното културно наследство и превръщане на библиотеките в съвременни информационни институти;
  • развиване на културното предприемачество и партньорства както в сектора, така и извън него: с училища, университети и бизнеса; Развиване на културния туризъм и насърчаване създаването на алтернативни културни маршрути и културни карти на градове и населени места;
  • създаване на международни програми за обучение на културни мениджъри, за да може всяка културна институция и организация в България да участва активно в международния културен обмен и да спомага за популяризирането на българската култура по света;
  • автоматично съфинансиране в размер на 25% от бюджета на проектите, спечелили в европейските програми за култура, с което да се стимулира достъпа на български проекти до европейските средства за култура.

3. Консервация и популяризация, а не фалшификация на културното наследство чрез:

  • национална стратегия за консервация и популяризиране на недвижимото културно наследство. Недвижимото културно наследство е национален капитал, който трябва да бъде възприеман преди всичко като стратегически ресурс и неотменима ценност, съхраняваща идентичността и самосъзнанието, формираща културната ценностна система на нацията. Този капитал като национално притежание следва да се управлява в интерес на цялото общество;
  • прозрачност и осъвременяване на управлението на културното наследство;
  • премахване на възможностите за унищожаване и злоупотреби с културното наследство.

4. Международна културна политика

Успешното интегриране на българската култура и изкуства в европейския и световен културен процес, както достъпа до най-добрите образци на европейската и световна съвременна култура е условие за приобщаването на нацията ни към обмена на идеи в съвременния свят.

  • ще подпомагаме международното присъствие на българската култура и създаването на механизми за разпространението ѝ извън граница, ще поощряваме копродукциите в различните изкуства между български и международни творци, институции и форуми;
  • ще подкрепяме форумите у нас, представящи световни образци на съвременното изкуство и култура чрез:
    • подпомагане на международните контакти на българските институции, организации и творци;
    • културна дипломация – подкрепа за представянето на българската култура на международни форуми;
    • преосмисляне на ролята, броя и световните столици, в които има български културни институти с цел привличане на публики отвъд българската диаспора в съответните страни;
    • по примера на европейските културни институти ще предлагат качествено обучение по български език.

5. Законодателни инициативи в подкрепа на културното развитие:

  • преодоляване на законовите пречки за превеждането към фонд „Култура“ на предвидената в Закона за хазарта субсидия в размер на 10 % от приходите от хазартни такси;
  • оптимизиране на закона за меценатството, за да насърчава, дарителството за културни проекти;
  • оптимизиране на закона за меценатството, за да насърчава, а не да ограничава дарителството за културни проекти.

Ние вярваме в европейския модел за финансиране на културния сектор и във важността на взаимодействието на културните институции и културните оператори от всички европейски държави.

6. Цялостна културна стратегия изработена в сътрудничество с нашите европейски партньори и основана на нея реформа на сектора, която разбира културата като:

  • най-важната форма на социалната кохезия и солидарност;
  • проява на споделени ценности и свързваща миналото и бъдещето;
  • водещ фактор за изграждане на национална, социална, общностна и индивидуална идентичност и нейното затвърждаване;
  • подобряваща качеството на живот и духовното здраве на нацията. Свързана е непосредствено с чувството за удовлетворение и щастие. Тя разгръща креативния потенциал на нацията и е естествен антидот за разложението на едно общество, девалвацията на ценностите и всекидневния морал;
  • мощно антикорупционно средство;
  • естествено средство срещу съвременните популизми, фундаментализми и фанатизми;
  • създаване на ефективни работни връзки и осмисляне на взаимовръзката между култура и образование, култура и социална политика, култура и териториална политика, култура и културна дипломация, култура и икономика, култура и креативни индустрии, култура и туризъм.

Очакваме Вашите коментари и предложения на: [email protected]