ПЕТ ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНИ ПАРТИИ НАСТОЯВАТ ПРЕЗИДЕНТЪТ
ДА НАЛОЖИ ВЕТО НА ТРИ СПОРНИ ЗАКОНА
Днес пет извънпарламентарни политически партии – „Движение Да България“, „Демократи за силна България”, „Зелените“, „ДЕОС“ и „Български земеделски народен съюз“, внесоха в деловодството на Президента искания за налагане от негова страна на вето на три много спорни закона. Партиите алармират за Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗИДЗСВ), Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗИД НПК) и Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда (ЗИДЗООС).
Относно искането за вето на ЗИДЗСВ вносителите коментират, че
„С измененията на чл. 28, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 от ЗСВ се регламентира възможност за магистратите – членове на ВСС и на ИВСС при прекратяване на мандата без конкурс да могат да заемат длъжност, която е различна от заеманата преди избора длъжност – макар и равна по степен на заемната преди избора длъжност в съответните органи на съдебната власт. Въвежда се ярко изключение от общия принцип за конкурсното начало при заемане на длъжностите в органите на съдебната власт, приложим включително и в случаите на преместване в равни по степен органи на съдебната власт. Тази възможност на практика предоставя “кариерен бонус”, приложим само за членове на ВСС и ИВСС. Това законодателно решение, което не е мотивирано от обществена необходимост или значим обществен интерес, грубо нарушава принципа на “правова държава”, прогласен в Конституцията на Република България.“
Също така, в мотивите за ветото се изтъква, че
„разширената възможност за отстраняване на магистратите, поставя в силна зависимост съдийското съсловие от дейността на прокуратурата. Висшият съдебен съвет ще бъде задължен да отстранява всеки съдия, срещу когото е повдигнато обвинение, независимо дали става въпрос за престъпление по служба или за обвинение в друго тежко умишлено престъпление. Подобно отстраняване от длъжност няма да подлежи на преценка от страна на назначаващия орган или на последващ съдебен контрол. “
С това се нарушават принципите на правовата държава и на независимост на съдебната власт, както и върховенството на конституцията.
С приетите закони се ограничават конституционни права на българските магистрати – свободата на сдружаване (със забраната да членуват в други организации на юристи), както и свободата на мнение (с изискването за деклариране на членство в професионални магистратски организации), което ще е основание за репресии към неудобните съдии. Тези законови положения противоречат не само на Конституцията, но и на редица международни актове и стандарти. Те могат да са причина за осъдителни решения за България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Прехвърлянето на делата за корупция по високите етажи на властта в Специализирания наказателен съд, който не е доказал своята ефективност, създава реална опасност за превръщането му в извънреден трибунал, който раздава политически мотивирано правосъдие – в унисон с исканията и поръчките на властта. Това прикрива основния проблем – липсата на качествено и ефективно разследване и на обвинения, които са достатъчно обосновани, за да издържат пред съда. Отказът от реформи на прокуратурата се прикрива с промяна на подсъдността на делата за политическа корупция.
При внасянето на исканията за вето, д-р Атанас Славов, юрист и конституционалист, член на Изпълнителния съвет на ПП „Движение Да България“ коментира, че
„С тези закони се бламират основните принципи на Конституцията – върховенството на правото и независимостта на съда. Тези закони са отказ от истинска съдебна реформа и реформа на прокуратурата. Очевидно е, че управляващото мнозинство, нарушавайки изискванията на законодателния процес, иска да напълно да подчини и обезличи съда и окончателно да превърне прокуратурата в инструмент за изпълнение на политически поръчки срещу неудобни магистрати, политици, бизнесмени и граждани. Тези закони имат авторитарен уклон и ни връщат десетилетия назад.“
Пълен текст на трите внесени искания за вето:
1. Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс;
2. Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт;
3. Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
