На кого му пука за културата

13 септември 2022, вторник Facebook Twitter Viber

Тежка енергийна криза. Война в сърцето на Европа. Бедствие в карловско. Инфлация. Като се замисли човек винаги има по-важни неща от културата.

На фона на преплитащите се кризи, през които България минава, темата за духовния облик на нацията сякаш за пореден път няма шанс да влезе в дневния ред на политиците. Или поне не на всички.

Едни от малкото, които до момента открито заявяват, че културата ще им е приоритет, са кандидатите на “Демократична България”. Голяма част от избирателите и активистите на формацията са професионално свързани с този обществен сектор. В потвърждение на заявката си за поставяне на културата като приоритет, “Демократична България” слага не едно или две от лицата си, разпознаваеми със своите каузи в сектора, на водещи позиции в листите си.

Културна препратка има и в слогана “Довери се на разума” – своеобразна реплика към емблематичната гравюра на Франсиско Гоя „Сънят на разума ражда чудовища“ от серията „Капричос“, което от своя страна означава „капризи“. Когато разумът спи, се ражда Антиразумът, който опитва да моделира света според своите възгледи. Виждаме го в последните години и месеци в руската агресия, фалшивите новини, конспиративните теории.

„Без културното развитие на страната не можем да говорим нито за качество на живот, нито за национално достойнство и гордост“ е позицията на Христо Иванов, който още през 2021 г. обяви, че “Демократична България” ще се бори за достигане на поне 1% от БВП за култура:

Ангажиментът на “Демократична България” към сектора се открива и в настоящата предизборна кампания.

„Нашите кандидати говорят и реално действат с визия по въпросите, които определят националното ни самосъзнание и полагат основите, на които идните поколения ще градят своята идентичност като българи“, казват от коалицията, като дават за пример работата си в последния парламент.

Водачът в София област и Пазарджик Антоанета Цонева, която е и в изпълнителния съвет на “Да, България”, беше член на комисията по култура в 47-ото Народно събрание. По нейно предложение средствата за издръжка на регионалните библиотеки се повишават в последния бюджет с 1 млн. 400 хил. лв.

Тя е и сред подкрепилите предложението, с което бяха отделени допълнително 12 млн. лв. в бюджет 2022-23 за повишаване на възнагражденията и финансиране на културните институти, в това число музеи, галерии, театри, библиотеки и читалища.

“Хората в библиотеките и в културните институти са гръбнакът, пазителите на нашата културна идентичност и ние ще продължаваме да се борим те да получат достойна заплата за труда си”, коментира Антоанета Цонева.

В личните ѝ приоритети е развитието на мрежата от неделни училища зад граница и значително увеличаване на обхванатите деца и младежи в тях, както и запазването и разпространението на българския език и култура сред българските граждани в чужбина.

Веселин Калановски е още едно от имената на водещи позиции в листите на “Демократична България”, които пряко се ангажират с въпросите на културата в последните години. Той е водач на обединението в Ямбол и кандидат в 24-ти софийски МИР.

Като зам.-председател на “Артист аутор” е приел за своя лична кауза достойното и справедливо заплащане на българските творци, чрез поставянето им на равни начала с продуцентите в Закона за авторското право и сродните му права.

Справедливото заплащане на авторския труд и сигурността, че творците ще получават гарантирани отчисления при ползване на произведенията им в бъдеще, според него, влияе пряко върху качеството на културата.

„Хората на културата често са принудени да оцеляват и да мислят за бита, без да могат да защитят сигурността и правата си в бъдеще. За да бъдат стимулирани да създават значими произведения, а не по принуда да приемат да участват в халтурни еднодневки – за това работим последователно с колегите от “Демократична България”, казва Калановски.

Друг тежък казус, станал видим по време на ковид пандемията, е липсата на информация за заетите в сектора, особено артистите на свободна практика. Държавата няма данни за това колко и кои са те, респективно какви са нуждите им.

Ангажимент по темата поема още едно от лицата на “Демократична България” – адвокат Александра Стеркова. Тя е експерт към Министерството на културата и народен представител в 46-ото Народно събрание, избрана от 13-и МИР Пазарджик.

За да може Министерството на културата да изготвя и прилага културни политики и да се грижи за сектора, то трябва да знае кои са хората в сектора.

Кандидатът на “Демократична България” вече е започнала работа по функционален регистър на професионалните артисти и на други специалисти в областта на културата, включващ и независимите артисти. На база на регистъра ще стане възможно и изготвянето на конкретни политики.

Стеркова е автор и основен двигател и на измененията на Наредба номер 4, която регламентира избора на директори на културни институти. Те бяха внесени броени дни преди разпускането на последния парламент.

“Предложението, което представихме, цели да променим концептуално начина, по който се избират директори, така че те да са двигателите и гарантите за качеството на културата и провеждането на културни политики, като за целта трябва да бъдат избирани най-подготвените, най-компетентните творци и управници.”

Част от промените, които Стеркова и екипът на “Демократична България” са заложили в новия проект на наредбата, са свързани с увеличаване на прозрачността на процеса по избор на директори, обявяване на конкурсите преди изтичане на мандата, както и публичност на концепциите им, които да съдържат и стратегия за управление. След изтичане срока за публично обсъждане, работата по измененията в Министерството на културата продължава.

Като съветник към Столичния общински съвет през 2020 година адвокат Стеркова е и един от хората, заедно с общинските съветници на “Демократична България”, които подемат инициатива за картографиране на недвижимите културни ценности в София и оценка на тяхното състояние за предприемане на по-нататъшни действия по опазването им.

На тези парламентарни избори от ДБ могат да се гордеят и с още едно нещо – силното си женско присъствие, което дава възможност за един по-цялостен и балансиран поглед върху отделните сфери от живота.

Надежда Йорданова, която беше министър на правосъдието в последния редовен кабинет, сега се е ангажирала с хармонизирането на нормативната база в сферата на културата.

Йорданова е кандидат за депутат в 48-ото Народно събрание от гр. Русе и 23-ти МИР София, подготвя стратегически законодателен пакет, който включва приемането на законова уредба за всички отделни изкуства и творчески индустрии, ревизия на Закона за културното наследство, преобразуване на Закона за меценатството в Закон за меценатството, спонсорството и дарителството, ревизия на Закона за авторското право, гарантиращ баланс между правата на творците и интересите на продуцентите, ползвателите и разпространителите.

Останалите приоритети, по които юристите в ДБ работят специално за сектор култура, са приемането на Закон за Национален фонд „Култура“ извън Министерството на културата, както и за Национален фонд „Кино“, ревизия на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) във връзка със задълженията на обществените медии към българската култура и приемането на нов Закон за статута на артиста и специалистите в областта на културата, включващ достойно заплащане, социална защита и справедлива пенсия на българските артисти, и други наложителни промени.

Част от холистичния подход към културата от страна на “Демократична България”, както те самите го определят, е и дигитална култура.

Човекът в тази част е първият министър на електронното управление – Божидар Божанов, сега кандидат за народен представител от Ловеч и 23-ти софийски МИР. Негов ангажимент е дигитализирането на културното наследство на музеи, библиотеки и институции като БНТ и БНР, така че дигиталното съдържание да е достъпно за гражданите, бизнеса и научните и образователните организации.

“Стратегията за културата на България в следващите няколко години трябва задължително да е адекватна на технологичното време. Нашите планове за развитие трябва да предвидят всички тези процеси, за да не останем капсулирана периферия”, казва Божидар Божанов. Според него „цифровото“ трябва да бъде разглеждано като начин на мислене, а не като технология.

Културните индустрии и създадените от тях иновативни интелектуални продукти имат необходимост от специфична закрила, управление и защита на интелектуалната собственост. Те представляват сериозен икономически потенциал, който трябва да бъде управляван чрез съвременни бизнес модели.

По тази линия “Демократична България” работи по план за ефективно използване на европейските оперативни програми чрез ключови партньорства между Министерството на културата и Министерството на икономиката и разработване на цялостна система от алтернативни източници на финансиране, както и за създаване на самостоятелно звено за статистически и научни изследвания върху българската култура.

Защо екипът на “Демократична България” се занимава с въпросите на културата, когато пред страната ни има по-спешни проблеми за решаване – защото „културата е онази спойка, която ни свързва заедно като общество, която създава и пренася националната ни идентичност през граници и векове и е в основата на нашите надежди и мечти“. Или както казва още Веселин Калановски – „това е мостът, който ни прави нация и ако една икономика наистина може да бъде възстановена за 5 или 10 години, то една съсипана духовност не може да се възстанови за 50 или 100 години.“