
Столичната община е на път да ликвидира окончателно уникалния балнеоложки потенциал на София. Басейните на бившата Централна баня ще стават “зали за събития”.
Поколения софиянци добре познават и ценят едно от уникалните богатства на града – минералната вода. София и Будапеща са европейските столици с най-богата и дълга история на SPA (sana per aquam или здраве чрез вода). Ако Будапеща и до днес съхранява и развива статута си на водеща SPA дестинация в Европа (само баните “Сечени” са посещавани от над 1 мил. туристи годишно), то някогашните минерални бани и лечебни центрове на София от години се занемаряват, рушат и закриват. През 40-те г. на територията на град София и околностите му функционират следните обществени бани: Централната баня, баня Банишора, баня Мадара, банята в Гео Милев, Подуенската баня, банята в Ючбунар, банята в Лозенец, банята в Панчарево, баня Овча купел, Горна баня, банята на Банкя и банята в Княжево. Към 2018 г. от тях функционира единствено минералната баня в Панчарево
През 2011 г. Столичната община подписа договор за европейско финансиране, със средствата от който някогашната Централна баня да се превърне в музей и SPA център. Отпуснати си за 5 600 000 лв. по ОП „Регионално развитие” и 300 000 лв. от бюджета на общината. През 2014 г. приключва ремонтът на част от сградата и там се нанесе Музеят за история на София. Двата басейна към банята обаче, където вероятно е и предвидено обособяването на SPA център, продължават да се рушат. Доколко това е в съответствие с плана одобрен за европейско финансиране, не е ясно Обясненията на Столична община, че липсва инвеститорски интерес, че дебитът на минералните извори намалява, че липсват паркоместа в района и тн. не звучат убедително.
Настояваме бъдещето на софийските минерални бани, на SPA туризма и балнеолечението в София да бъде поставено на широк обществен дебат, да бъде решено съобразно интереса на жителите на града и перспективите за неговото устойчиво развитие. Убедени сме, че бюджетът на СО е достатъчен, за да се инвестира в здравето на софиянци, дори и ако към момента липсва частен интерес.
Още новини
“Демократична България” внесе 9 законопроекта за по-модерна, прозрачна и справедлива държава
Мартин Димитров: Същият екип – Гълъб Донев и Росица Велковa отново говорят за нереални дефицити, както беше през 2022 г.
ДБ изпраща сигнал до прокуратурата и ДАНС във връзка с данни за възможно заобикаляне на санкционни режими на ЕС и риск от изпиране на пари при придобиването от Валентин Златев на имоти
Основната задача на кабинета и парламентарното мнозинство през следващите 60 дни е да приемат реалистичен бюджет с дефицит до 3%
Мартин Димитров: Предлагат ни огромен нов дълг, без план за оптимизиране на разходите, модернизация на администрация и овладяване на дефицита
Божидар Божанов: Прекомерният дефицит ще е функция от отказа от реформи - предупреждавахме за това и днес виждаме отново отстъпление от дадени от управляващите заявки
Медиатека
Александра Стеркова в "България сутрин"
Божидар Божанов в "Неделя 150"
Александра Стеркова в "Добро утро, Европа"
Позиции
Културата не може да бъде първата жертва на бюджетната безотговорност
Декларация от "Демократична България"
“Демократична България” внесе законопроект за изцяло машинно гласуване