Христо Иванов обжалва отказа на прокуратурата да разследва записите с Борисов

05 февруари 2021, петък Facebook Twitter Viber

Съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов подаде жалба срещу отказа на Специализираната прокуратура да разследва записите с гласа на премиера Бойко Борисов. 

“Помните ли онези записи? Позабравиха се вече, нали? Ето това е целта на Борисов, на Гешев, на Цацаров – да прикрият този огромен скандал, но ние няма да го позволим”, заяви Христо Иванов във видео, излъчено на живо пред Съдебната палата в София.

“Това постановление е класически пример за замазване. Като се започне с това, че прокуратурата всъщност не е проверила дали говори Борисов. Това щеше да е смешно, ако не беше трагично. Две международни експертизи междувременно доказаха, че това е гласът на Борисов, но нашата прокуратура не се интересува от това говори ли премиерът”, добави той и посочи, че в рамките на проверката си прокуратурата е разпитала само хората, които биха били обект на разследване, без да си направи труда да събере странични данни.

През декември 2020 г. Спецпиализираната прокуратура отказа да разследва записите по сигнала на Христо Иванов. Впоследствие той подаде молба всички материали по проверката да бъдат публично оповестени с оглед високия обществен интерес – довод, с който държавното обвинение досега е публикувала материали по разследвания. Специализираната прокуратура обаче отказа да стори това.

“Отново имаме замитане под килима. Ние, освен че атакувахме тези записи, поискахме от Гешев да започне да прилага стандарта “Гешев”. Нали си спомняте – Гешев започна да обявява материали от текущи разследвания и каза, че и занапред прокуратурата ще спазва същия стандарт за прозрачност, понеже имало надделяващ обществен интерес. Само че прокуратурата прави това, само когато става дума за опозиционни фигури. Когато става дума за властимащите, това не се случва”, изтъкна Иванов. 

Той посочи, че прокурор Николова мотивира отказа си с това, че информацията била служебна тайна и хората имали право да се запазят личните им данни. 

“За надделяващ обществен интерес, както говори нейният началник Гешев, тя не си и спомня. Но е интересно, че е открила един 198 от НПК, по който информацията, получена в хода на предварителна проверка, не подлежи на разгласяване, а неспазването на това разпореждане влече наказателна отговорност по чл, 360 от Наказателния кодекс (НК). Значи, прокуратурата откри чл. 360 от НК и ние ще сезираме г-жа Николова да се сезира по това, че прокуратурата обяви такива материали по разпореждане на Иван Гешев и в този смисъл е редно г-жа Николова да вземе да се сезира за Иван Гешев. Докато чакаме поредния Мики Маус, който бе произведен от законодателната машина на ГЕРБ – онзи прокурор, който ще проверява главния и същевременно е негов подчинен – да бъде избран”, каза Иванов.

Той се обърна и към депутатите и ги призова да не избират бъдещия прокурор, който ще проверява главния, “защото една от първите ни работи в парламент ще бъде това да бъде отменено, тази синкура да бъде ликвидирана и да се въведе реална отчетност на главния прокурор”. 

“Няма да позволим тези записи да бъдат забравени. Всички възможни процедури ще използваме и го правим последователно, защото искаме да изградим онази реална бариера между Борисов и възможността да се кандидатира отново за премиер. И тя няма да бъде просто бариера от политически заклинания, тя ще бъде бариера от конкретни действия пред институциите”, каза още той. 

Отказа на Специализираната прокуратура да оповести материалите по проверката вижте тук.

Постановлението с отказ от образуване на предварително производство вижте тук.

Ето и жалбата на Христо Иванов до АСП:

ЧРЕЗ

СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОКУРАТУРА

ДО

АПЕЛАТИВНА СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОКУРАТУРА

ЖАЛБА

От Христо Любомиров Иванов

Срещу: 

Постановление от 17.12.2020 г. по  прокурорска преписка № 1665/2020 г. на М. Николова, прокурор при Специализираната прокуратура

Уважаеми/а господин/госпожо прокурор,

С постановление от 17.12.2020 г. по  прокурорска преписка № 1665/2020 г. на М. Николова, прокурор при Специализираната прокуратура, е отказано да се образува досъдебно производство по пр. пр. вх. № 1665/2020 г.

На основание чл. 213, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) обжалвам посоченото постановление, поради това че същото е издадено, без да е извършена пълна, всестранна и обективна проверка нито на обстоятелствата, посочени в подадения от мен сигнал, нито на обстоятелствата, които са широко разпространени в средствата за масова информация от български медии и от медии от други държави-членки на Европейския съюз.

Повод за подаване на сигнала бяха оповестени в медиите аудиозаписи, в които се чува глас, приличащ на този на министър-председателя на Република България Бойко Борисов, който глас прави поредица от твърдения за свои действия и изказвания, които пряко влияят върху решенията и действията на конкретни български органи на власт.

Представена е информация за извършени две външни независими експертизи, които установяват, че записът, оповестен на 12.06.2020 г., е “на българския премиер. Той е автентичен и няма следи от монтаж” (https://afera.bg/първият-запис-на-борисов-пуснат-от-а/ и др.)  и “че изтеклият през юни запис с глас, приличащ на този на премиера Бойко Борисов, не е манипулиран или подправен” (https://bivol.bg/forensic-zapis-borisov-pkp.html?fbclid=IwAR3GDBqZvF6y4kBgmOCAw_fa25zAa_zk1HvWz9yoWYkc7FUpoDxQMJIB7cY).

В обжалваното постановление се сочи, че в хода на проверката са снети обясненията на Бойко Борисов, Владислав Горанов, Мария Филипова, Весела Стоилова, Биляна Гълъбова, Сотир Цацаров и Иван Гешев. Твърди се, че са изискани множество документи, както и че е изготвена техническа експертна справка за установяване на действителното съдържание на аудиозаписите. Изрично е посочено обаче, че в задачите на експертната справка не е било констатирането на обстоятелството дали гласът на записите е на премиера Бойко Борисов, или не.

Аргументите ми, че извършената проверка не само не е обективна и пълна, но и изначално е целяла не да се изясни възможното противоправно поведение на министър-председателя и други високопоставени длъжностни лица, а напротив – с наказателноправни средства да се изчисти неговият/техният имидж, са следните:

1. Логически и правен абсурд е при проверка/разследване на съдържанието на запис напълно да се игнорира изясняването на обстоятелството кой е записаният – т.е. кой точно е направил твърденията, повод/обект на разследване. Това, наред с установяването на евентуални технически манипулации на съдържанието, са най-важните предварителни въпроси, които без никакво съмнение е следвало да бъдат изследвани, преди да се пристъпи към по-нататъшното разплитане на случая. Само от игнорирането на този толкова значим факт може да се заключи, че проверката е водена предубедено и то с цел изчистване на публичния имидж на замесените лица (защото несъмненото установяване от компетентните органи, че гласът е на премиера, би му нанесло най-малкото имиджови щети), което е довело като логично следствие до компрометиране на процесуалния резултат от нея.

2. От обстоятелствената част на атакуваното постановление е видно, че цялата проверка на релевантните обстоятелства се е изчерпала в развитие само по две направления:

• събиране на писмени данни за така или иначе публично и/или институционално известни и безспорни факти – срещу кого е водено наказателно производство, какви процесуални действия са предприети и кога; с какъв предмет и кога са стартирани проверки от съответните засегнати в записите регулатори и пр.;
• към тези писмени данни са добавени гласни данни, но снети само и единствено от лицата, които евентуално биха се явили именно уличени в някаква форма на повече или по-малко укоримо неправомерно поведение – съответно повече от логично всяко от въпросните лица отрича своето потенциално неправомерно поведение. За да би имала успех подобна проверка/разследване, то той би бил постигнат единствено ако лицата сами признаят, че са действали не съобразно нормативно разписаните си задължения, което не че е изначално невъзможно, но не е реалистично да се очаква.

3. Индикатор за пристрастното водене на проверката с цел изчистване на имидж, а не обективно да се търсят данни за престъпление  е и пространното цитиране на обясненията на Главния прокурор Гешев, в обем непропорционален на останалата част на постановлението за извършените действия. Видно от посоченото в постановлението, при снемане на обясненията на Иван Гешев не се търси обективната истина за конкретни обстоятелства, а по същество се възпроизвеждат изявления от общ характер за управлението на съдебната система.

Горното по недвусмислен начин характеризира извършеното в хода на проверката като най-меко казано непълно – очевидно не е направен никакъв опит да се потърсят и други източници на информация за разказваните в записите обстоятелства. Най-малкото тотално е спестено изясняването на гледната точка на лицата, срещу които са били насочени институционалните действия, за които се говори в записите – а вече те от своя страна биха могли да предоставят и други, различни от само гласни данни, за предполагаемото неправомерно активиране на държавната репресия срещу тях. По оперативен път биха могли да се потърсят и други източници на информация от визираните институции за практиките, които действат в тях и пр. Липсата на каквато и да е подобна активност в хода на проверката и безкритичното възприемане на версиите на потенциално уличените от съдържанието на записите в неправомерно поведение длъжностни лица също изцяло дискредитира резултата от нея.

Уважаеми/а господин/госпожо прокурор,

С оглед на изложеното, моля да отмените постановление от 17.12.2020 г. по  прокурорска преписка № 1665/2020 г.  по описа на Специализираната прокуратура и да дадете мотивирани указания за пълна, всестранна и обективна проверка.

Алтернативно, и предвид известната практика на Прокуратурата на Република България да констатира достатъчно данни за извършени престъпления и само въз основа на информацията от публично оповестени аудиозаписи, директно да образувате наказателно производство на основание чл. 46 ал. 4 изр. последно от НПК и чл. 143 ал. 3 т. 1 от ЗСВ, в хода на което вече по реда на НПК да се извърши цялостното изясняване на релевантните обстоятелства и да се прецени има ли достатъчно доказателства за ангажиране на нечия наказателна отговорност.

С уважение:

Христо Иванов