Толкова по-важно е днес да дадем точна политическа характеристика на решението, което ни предстои да вземем, отвъд формалните му параметри.
На тази сграда е изписано едно мото, което се повтаря толкова често в залата, че сме престанали да го чуваме. Има обаче смисъл да го чуваме, защото във фразата “съединението прави силата” се съдържа формулата на парламентарния механизъм. Съединяваме гласовете си, за да произведем действие. Народното събрание е машина, която превръща гласуваното ни обществено доверие във власт. И ако това овластяване е обществено приемливо, то властта е легитимна, а действията на парламента пораждат още обществено доверие, или с други думи – още съединение и още сила.
Днес ни предстои да излъчим изпълнителна власт. Лесно е да се заблудим, че с тези действия се разрешава и политическата криза и, следователно, ни предстои връщане към нормалното функциониране на парламентарната република.
Ако приемем това, че просто като изберем правителство, ще разрешим политическата криза, ще сбъркаме и то – ще сбъркаме зле.
Днес знам, че за мнозина в тази зала, а и извън нея, това решение ще бъде трудно. Трябва да кажа, че цялата еволюция на това решение беше трудна за мен и за цялата ни парламентарна група. Съединението на гласовете ни стъпва на много и трудни компромиси, а конструкцията на управлението, което ни предстои да изберем, се отклонява от нормалната политическа практика и то в степен, която е невиждана досега в демократичната история на България. Всичко това е сигурен знак, че сме далеч от нормалното състояние на парламентарната република, че сме далеч от това да разрешим кризата. Защото тя не е проблем на парламентарната аритметика или на отношенията между няколко души, които сега, най-сетне, са намерили формулата да разпределят позициите в Министерски съвет и са осигурили гласовете за неговото избиране.
Кризата, която имаме да решаваме, е криза на самия обществен договор. Тя се случи поради факта, че преходът на България от тоталитаризъм и положение на съветска колония към консолидирана демокрация и пълноценен модерен суверенитет като равноправен член на ЕС и НАТО така и не беше завършен пълноценно. Тази незавършеност се изроди в беззаконие, слаби институции, системна корупция, продължаващо зловредно влияние от страна на Путиновия режим. Всичко това доведе до поредица обществени конвулсии, последната от които се прояви с протестите през 2020 година. Всичко това доведе до тежко обществено разделение – и тук бяха цитирани фрази и думи от него – премина в невъзможността в рамките на рекорден брой парламенти да се намери устойчиво политическо решение и на управленския въпрос как да излъчим правителство, и на кризата и нейните дълбоки основания. Базовият механизъм на републиката беше счупен. Изборите спряха да произвеждат доверие. Държавното управление беше белязано от обществена презумпция за корумпираност, а парламентът се превърна в бойно поле, на което идеята за компромис е равнозначна на дезертьорство, а среща или разговор с опонента – на предателство. Политическият блокаж се задълбочава, партиите воюват помежду си. Основното правило или мотото на парламента вече започна да изглежда като “Разединението прави силата”. А междувременно държавното управление премина към една непредвидена в Конституцията форма на президентски режим. Всичко това се случва на фона на най-сложната геополитическа ситуация от поколения.
Днес на България ѝ трябва правителство, за да започнем да излизаме от това положение. Но ние трябва да разбираме, че това, което правим, ще има шанс за устойчивост единствено ако поставим в центъра на усилията си разрешаването на така формулираната криза – кризата на обществения договор. Ако искаме решението ни днес да има шанс да получи обществена подкрепа или поне търпимост, ние трябва ясно да разбираме, че днес никой не идва на власт, нито нашите, нито вашите. Че ние не можем да твърдим, че правим коалиция по същество, защото имаме твърде много разделителни линии помежду си и те няма да изчезнат с избирането на кабинет. Че днес ние не можем да овластим нормално управление, защото не разполагаме с достатъчен ресурс на обществена подкрепа за това. Че ние в Народното събрание не можем да си позволим да става дума за препиране, изчистване или замитане под килима, защото не сме трибунал нито за да съдим, нито за да амнистираме. Това, което трябва да направим, е да върнем правосъдието в България, а оттам нататък – всекиму своето.
Единственото, което можем да направим днес е, да осигурим време на това Народно събрание да започне да решава кризата на законността и така да създаде условия за постепенно рестартиране на нормалната парламентарна република. Днес можем да кажем отговорно на избирателите си, че сме обединени единствено в ангажимента си към тях да го направим. И да, ще го направим с опонентите си, с които сме водили тежка битка, защото просто няма друг начин. Нещо повече – тук не е въпрос просто на аритметика. Всъщност, демократичният модел изисква това. Когато казваме, че ще го правим с опонентите си, имам предвид, че и с вас ще търсим конституционно допирни точки, госпожо Нинова. Готов съм и с “Възраждане” да говорим за това, когато става дума за предоговаряне на обществения договор.
Ние не можем да кажем днес на избирателите си, че си имаме доверие и че наивно някак си сме повярвали на взаимното си чудесно превъплъщение, а само и единствено, че тук, в Народното събрание, пред очите на гражданите сме готови да изпитваме взаимно своята сериозност и отговорност пред стремежа за чиста и свята република. И нека ни съдят по резултатите. Толкова.
Конкретно какво означава да опитаме да решим фундаменталните причини за кризата – кризата на обществения договор? Според мен това, което трябва да направим, са очертаните от мен четири задачи, към които могат да се добавят и други.
Да дадем ново начало на правосъдието в България чрез амбициозна конституционна реформа и качествено нов състав на ВСС и Инспектората към него. На второ място трябва да рестартираме регулаторите и институциите за борба с корупцията по начин, който да убеди обществото, че в тях ще бъдат излъчени хора наистина както изисква Конституцията с високи нравствени и професионални качества. Трябва да постигнем консенсус по ключовите елементи на изборния процес и начина, по който избираме и отчитаме гласовете, и начина на финансиране на партийните кампании и дейност. Не на последно място трябва да изчистим и модернизираме службите и системата за сигурност.
На практика, това означава да предоговорим ключови елементи от обществения договор и така да дадем гаранция на гражданите, че занапред парламентарната република ще работи в условията на върховенство на правото и на пълноценен суверенитет на европейска и натовска България. Само така можем да решим дълбоките причини за кризата и реално да стабилизираме парламентарната демокрация у нас.
За всичко това ни трябва време. Кабинетът, който излъчваме днес, трябва на първо място да бъде разглеждан като средство за осигуряване на това време. В някакъв смисъл той е служебен кабинет, излъчен от парламента. Разбира се, това изобщо не променя факта, че той има отличен състав, амбициозна програма и ще си свърши работата с наша помощ, защото всички ние ежедневно ще му дължим подкрепа за нея. Но е важно да разбираме неговата полтическа ограниченост. Впрочем, тя е вложена в самия механизъм на девет месечната му ротация и в изричния ангажимент от страна на премиера, вицепремиера и министъра на правосъдието да си подадат оставките, ако няма реална конституционна реформа и реален рестарт на парламентарната република. Затова казвам, че въпреки всички трудности и компромиси по този път, днес спокойно ще гласувам за кабинет на конституционната реформа и рестарта на парламентарната република. Спокойно ще гласувам за състав, който ме кара да се гордея. Искам да благодаря на хората, които се съгласиха в този кален политически терен, в тази отровна атмосфера да работят за България.
Ако парламентът успее в задачата си да предоговори базовите условия за упражняване на власт в България. Ако убедим гражданите, че не сме водени от желанието да делим порции и усвояваме средства, да замитаме и препираме, а наистина сме работили за консолидация и рестарт на парламентарната република, то след първите 9 месеца, този кабинет сигурно прерасне в някаква форма на пълноценно политическо управление. А ако се провалим в това, ще стои изобщо въпросът за смисъла от съществуване на този състав на парламента. Това са политическите реалности и базовата рамка, в която ще съществува този кабинет.
Аз нямам илюзия, че това, което казвам, ще бъде лесно за реализация. Разбирам, че всички тези, които участваме в това политическо решение, правим тежък компромис и залагаме всичко. Особено лидерите. Трябва да кажа, че аз съм готов да понеса своята политическа отговорност при провал. Знам обаче, че колкото и да са високи рисковете, ние просто нямаме право да не опитаме. И, пак да кажа, съдете ни по резултатите.
Та, нека да опитаме и Бог да ни е на помощ!
Още новини
Надежда Йорданова: Делян Пеевски олицетворява част от най-грандиозните и корпулентни корупционни скандали
Парламентът може да започне работа след избирането на председател, като отприщи бента на безобразията.
Докато ГЕРБ не спре да бъде гостоприемник на политическия паразит Пеевски, тази криза ще продължи
Да се обединим около друг председател на парламента, зад когото няма политическо мнозинство
Ако всички оттеглят кандидатите си и консенсусно целият парламент избере Силви Кирилов, това ще отпуши Народното събрание, иначе Борисов отказва да се разграничи от Пеевски
Общо събрание на МО Лозенец, 28.11.2024
Медиатека
Надежда Йорданова в "Неделя 150"
Мартин Димитров в "Офанзива"
Божидар Божанов в БНР
Позиции
Решение на Изпълнителния съвет на „Да, България!“ за избор на председател на 51-ото Народно събрание
Резолюция на Националния съвет на „Да, България!“ от 3 септември 2024 г.
Резолюция на Националния съвет на „Да, България! от 29.08.2024 г.