За честта и достойнството на демокрацията

06 юли 2020, понеделник Viber

За честта и достойнството на демокрацията

В последните няколко седмици властта в България е разтрисана от немислими скандали – снимки от будоара на премиера, атака върху правителството от бивш криминален олигарх, контакти на министри с организираната престъпност, аферата „Осемте джуджета“, произвол на прокуратурата, изсмукани от пръстите обвинения към невинни граждани, които падат в съда. За всяка нормална държава те биха били в сферата на политическата фантастика, демонстрирайки тежкото срастване на държавата със задкулисието – а това би довело до серия от оставки. Такива обаче няма, а и кризата е толкова дълбока, че не може да се поправи с отстраняването на един или друг министър: затова Демократична България вече поиска оставката на целия български парламент и предсрочни избори.

Има обаче един малък скандал с особен статут: става дума за статията във в. “Труд” с нахалното заглавие „За чистотата на духа и търговията с медийни услуги“. В характерния издевателски и брутален стил на кафявите медии там, по модела на ганьовското „цапане“, се създава мръсен и хлъзгав хибрид от публично обвинени хора, които нямат нищо общо един с друг. Сипят се брутални инсинуации, без каквито и да е доказателства: с неподражаем език се говори за „поредния вой на група хрантутници на българските организации на Сорос“, за плеяда „сладури с нежни души“ за „някакви Копринки, Марийки и Пирозовки“, за „професори с пришити звания“, за оплюващи властта художници, издатели, учители… Всички за удобство са прикачени към издателска група „Икономедия“ и фондация „Америка за България“. Не е нужно да казваме, че доказателства за обвиненията няма. Този стил е познат, него кафявите медии го създават от средата на 90-те години, политиката на постистина го усили, той неколкократно се е насочвал и към Демократична България. Тъжното е, че българското общество сякаш е свикнало с него и го търпи – въпреки неговата гражданска, публична и политическа нетърпимост.  

Новото обаче е, че този път статията не е анонимна, а е подписана. Под нея стои името на Вежди Рашидов, депутат от ГЕРБ, бивш министър на културата, настоящ председател на Комисията по култура и медии на парламента. Езикът на кафявите медии е получил авторство: и автор е не някой друг, а представител на най-висшата българска институция. Това превръща личната вендета на Рашидов в послание, подписано от самото Народното събрание в лицето на председател на своя възлова комисия. На всичкото отгоре там многократно се призовава духът на Главния прокурор и всичко завършва с недвусмислени закани. С други думи, сливането на държава и институция е получило видим, публичен образ в сливането на езика и етоса на Парламента с нетърпимия език-бухалка на лъжите, оплюването и цапотенето, превърнал се в грозни, държавни закани. Парламентът е започнал да говори като мутра.  

Обидени са мнозина – и конкретните личности, които са споменати поименно, а понеже става дума за творци, учени и учители – и българската култура и образование като цяло. Но има една по-важна обида и тя засяга всички български граждани. Тя им казва в очите, че държавата няма намерение да уважава истината и свободата на словото и ще се разправи с всеки опит за самостоятелност по брутален начин, с всички средства, че няма да има разлика между личните врагове на г-н еди-кой си и враговете на „държавността“. 

Подобен политически и езиков жест е скандално накърняване на самата демокрация и идеята за гражданство. Той символизира, че незачитането на основни права и свободи, незачитането на достойнството на отделния човек и на българските граждани като цяло се превръщат пред очите ни в официална кафява политика. Пред нас е видимият връх на айсберга от личен произвол и сливане на лични и държавни интереси, цветисто избликнал в езика на сутрешен махмурлия.  

Както казахме, това не засяга само г-н Рашидов и неговите дребни интереси: то засяга институцията на Народното събрание. Това е още една причина да смятаме българските народни представители за  недостойни да се наричат с това име: затова и Демократична България е поискала вече оставката им. 

Настояваме Рашидов незабавно да напусне поста, който заема – „председател на Комисията по култура и медии“: това, което той прави, е несъвместимо и с културата, и с медиите. 

Обръщаме се днес не само към онези, които ни симпатизират, а и към всички достойни български граждани: нека създадем атмосфера на абсолютна нетърпимост към парламентаристи като Рашидов, към публичен език и закани като тези. Те са обида за честта и достойнството на демократичния ред. 

Какво е „Да, България!“?

Ние сме политическата партия, която разобличава корупцията с имена и адреси и се противопоставя с действия на превземането на страната ни. Вярваме, че България може много повече!

Вижте повече

Следете ни във:

  1. Instagram
  2. YouTube

Още новини

По наше искане главният прокурор ще се отчете за Бюрото за защита на свидетелите

04.08.2021

Вижте още...

Христо Иванов: Не сме взели окончателно решение за подкрепа, защото липсва критична минимална доза информация

01.08.2021
Вижте още

“Демократична България” събра експерти от България и чужбина за изграждането на Национална детска болница

01.08.2021
Вижте още
Всички новини

Още позиции

Ние ще настояваме ДПС да остане настрана от управлението

Ние ще настояваме ДПС да остане настрана от управлението

С диалог по приоритетите ни ще търсим формула за управление на дълбоката промяна

С диалог по приоритетите ни ще търсим формула за управление на дълбоката промяна

Демократична България осъжда действията на авторитарния режим в Беларус

Демократична България осъжда действията на авторитарния режим в Беларус

Всички позиции
Използваме бисквитки на нашия уебсайт, за да подобрим неговото представяне и вашето преживяване. Ако продължите, ще приемем, че сте съгласни с това. OK