Въпросите, които най-често ни задавате

25 юли 2020, събота Facebook Twitter Viber

Чий е този протест? 

Това е протестът на хората – и сред тях са много млади хора – които си искат бъдещето и този път няма да се откажат, докато не си го върнат. 

Каква е разликата с протестите от 2013 г.? 

Основните разлики са три. 

Първата разлика е, че, за разлика от лятото на 2013 г., тогава все още ни нямаше – нито “Да, България!”, нито “Демократична България” бяха сформирани. Днес сме тук и темите, които изведоха хората на улицата са точно тези, за които говорим, откакто съществуваме. Много пъти през тези няколко години чувахме “Стига с тази правосъдна реформа!”, но днес все повече хора съвсем ясно виждат, че без такава реформа, страната ни ще остане в ръцете на все същия кръг от корупционни зависимости.   

Втората разлика е, че за изминалите години паднаха и последните възможни илюзии, че досегашните управляващи биха могли да направят друго за страната ни, освен да я ограбят, унизят и, с действията и бездействията си, да я оставят в най-бедния ъгъл на ЕС. 

Третата разлика са младите хора днес. За тези седем години едно ново поколение порасна и поиска да си вземе обратно държавата, бъдещето и достойнството. 

Не Ви ли притеснява до кого протестирате? 

Не. Масовосттта на протеста показва, че властта е засегнала същностно важни и основни за една държава понятия. Събират се много и различни хора от различни формации, защото искат да защитят нещо, важно за всички: никой в България да не бъде над закона.  

Какви са тия акции, дето ги правите? Защо сега се сетихте?  

Акциите са просто един от начините да достигнем до повече хора, за да им кажем: държавата ни е завладяна, време е да си я вземем обратно – включете се! Разбира се, акциите са подкрепени от ясни правно-документални усилия – сезираме компетентните органи с доказателства и искания при всяка възможност. И не, за никоя от темите, които виждате в акциите, не сме се сетили сега. Ако разгледате секцията с новини на dabulgaria.bg и demokrati.bg, ще видите, че по всички тези теми говорим и действаме неотстъпно, откакто съществуваме като формация.   

Защо Христо Иванов сега забеляза Росенец, а не докато беше министър?

Ето как отговаря самият той в разговор с Полина Паунова:

“Като министър съм забелязал много неща и сред тях едно основно нещо: простата формула – ако искаме не просто да изчистим един казус, а да имаме институции, които чистят всякакви казуси, трябва да се справим с проблема с прокуратурата. Целият ми ресурс беше насочен към това, за което отговаря министърът на правосъдието – реформата на прокуратурата и на ВСС, така че правосъдието да може да се занимава с Росенец или останалите такива случаи, а не да се занимавам с неща, които са в портфолиото на други министри.” 

Има ли изход от кризата? 

Има. Изходът е да премахнем механизмите, които позволяват България да бъде управлявана от задкулисие. Защото проблемът е системен. 

Не можем да си позволим да повторим 2013 г., когато Орешарски беше сменен, но остана Пеевски, остана задкулисието, смениха се само марионетките на сцената. 

Борисов трябва да подаде оставка. Гешев трябва да подаде оставка. Но това няма да е достатъчно, защото не е проблемът само в Борисов и Гешев, проблемът е в “машината за Гешевци”, която бързо ще го замени със следващата фигура, поставена над закона и способна да упражнява натиск върху премиер, парламент и цяла държава. Това се решава само с промени в конституцията и в законите, които могат да бъдат направени от обикновено Народно събрание, но не и от сегашното такова, чиито членове са вече потънали в зависимости и неспособни да доведат промяна.  

Защо не Велико народно събрание? 

Защото то би дало време на задкулисните играчи само да се окопаят още по-сериозно в управлението.  

С кого не бихте се съюзили? С кого не бихте управлявали? 

Разделителните линии са две: не бихме застанали до някой, който не смее да каже името на Гешев и да посочи проблемите в прокуратурата и най-вече – не бихме застанали до някой, който не е готов да покаже по убедителен начин, с действия, решимостта си да направи дълбока конституционна реформа. Ние предлагаме такава реформа. 

Защо (не) защитавате президента Радев? 

През цялото време, още от преди създаването си, това, което защитаваме, е необходимостта България да бъде правова държава, в която никой не е над закона и в която законът не може да бъде използван като бухалка. Не защитаваме личности. Защитаваме принципи. Защитаваме институции. Личностите заемат, временно, една или друга длъжност. Институциите остават. 

За какво се бори Демократична България? 

За три много ясни неща: свобода, законност, модернизация. Пътят към тях също е ясен: 

1) предсрочни избори, на които хората да дадат много ясен мандат за конституционна реформа на своите представители;

2) сформиране на конституционно мнозинство в новия парламент и осъществяване на реформата;

3) ударна модернизация на страната във всички сектори, като започнем с електронно управление.  

Кризата, предизвикана от коронавируса, пренареди начина на функциониране на икономиките. Заражда се нов икономически и световен ред, в който печеливши ще бъдат онези държави, които са в състояние в пълна степен да се възползват от достиженията на дигитализацията и технологичната революция. Ако искаме България да бъде сред тях, е необходима спешна модернизация. 

Модернизацията, от която всъщност зависи благосъстоянието ни обаче не може да бъде постигната без свобода и законност. Много актуалният пример – без реформа на прокуратурата, няма как да си гарантираме, че парите от европейската икономическа помощ, които ще бъдат отпуснати за справяне с кризата, предизвикана от коронавируса, няма да отидат отново в джобовете на един определен кръг – приятелския кръг на Пеевски. 

Защо да гласувам за Демократична България? 

Само Демократична България може да реши двата най-големи проблема на страната: върховенството на правото и нуждата от модернизация. Това са двата проблема, по които говорим и работим, откакто съществуваме в този формат, а и отпреди това.