В какво състояние е върховенството на закона в България?

06 май 2020, сряда Viber

В какво състояние е върховенството на закона в България?

Експертна група от юристи от “Да, България!” се включиха в процеса на консултации за изготвяне на първия годишен Доклад за върховенството на закона, изработван от Европейската Комисия в рамките на новия Европейски механизъм за върховенство на закона. Целта на годишния доклад е да се наблюдават значими развития – както положителни, така и отрицателни, свързани с върховенството на закона в държавите членки.

Кои са някои от основните проблеми, набелязани от експертната група в тяхното писмено становище?  

Зависим Висш съдебен съвет

Компрометираната конституционна реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС) от 2015 г. запази доминацията на политическите назначения в Съдийската колегия на ВСС. Реформата, също така, запази твърде много важни правомощия за пленарния формат (в това число и представителите на прокуратурата), в резултат на което въпросите, свързани със съдебното самоуправление, се решават от силно структурно мнозинство, включващо политически назначения и не-съдии.

Драстичният двоен стандарт, демонстриран в отношението на ВСС към председателя на Върховния касационен съд г-н Лозан Панов, от една страна, и това към главния прокурор г-н Иван Гешев, от друга, е достатъчно, за да ерозира всякакво очакване за безпристрастна дисциплинарна регулация.

Безотчетна прокуратура

Конституционният, правен и практически статус на прокуратурата в България съчетава три важни характеристики:

  • фактическо отсъствие на каквато и да било демократична отчетност на главния прокурор;
  • надделяващ контрол върху редовите прокурори от страна на Главния прокурор, съчетаващ практически неограничена възможност за инструкции по конкретни дела и силно кариерно и дисциплинарно влияние чрез Прокурорската колегия на ВСС с мнозинство, съставено от негови подчинени; 
  • пълен монопол на прокуратурата върху започването на наказателна процедура (или – също толкова важно – върху въздържането от такава). 

Тези три характеристики означават, че Главният прокурор може да бъде напълно безотговорен, на отделните прокурори не се предоставят фактически никакви гаранции за професионалната им независимост, а прокуратурата е изключително подходящ инструмент за канализиране, посредством политически доминирания ВСС, на неформално политическо влияние, гарантиращо на едни имунитет за престъпните действия и разнообразни форми на натиск и тормоз на други. Тази структурна ситуация беше критикувана от редица мнения на Венецианската комисия.

Изоставащо електронно правосъдие

Законодателната рамка, уреждаща различните аспекти от електронното правосъдие беше въведена в Закона за съдебната власт и съответните разпоредби преди няколко години. Въпреки това практическото въвеждане на електронното правосъдие е твърде ограничено и в повечето случаи de facto несъществуващо, въпреки че за него са осигурени средства по ОП “Добро управление” 2014-2020. 

Небезпристрастни разследвания

Има опасения, че случаите на корупция/конфликт на интереси на високо равнище се разследват небезпристрастно и под политически натиск. Съществуват обществени опасения и за това, че случаите на конфискация на незаконно придобито имущество не са водени по независим и безпристрастен начин от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). 

Некачествено законодателство

Законодателният процес в България все още не отговаря на стандартите за отворено управление. При все това обичайна практика е съществени допълнения или поправки в законопроектите да се правят между първо и второ четене, напълно избягвайки по този начин реалното им обществено обсъждане.

Обхватът на предварителната оценка на въздействието на законите е ограничен. Обосновката на предложените законопроекти е твърде формална; често предварителните оценки на въздействието не са подкрепени със статистически данни, което води до решения, основани на спекулации, вместо на данни. Резултатът е законодателство с лошо качество – неясно, непоследователно и обект на чести промени. 

Пълния текст на подаденото становище можете да прочетете ТУК.

Какво е „Да, България!“?

Ние сме политическата партия, която разобличава корупцията с имена и адреси и се противопоставя с действия на превземането на страната ни. Вярваме, че България може много повече!

Вижте повече

Следете ни във:

  1. Instagram
  2. YouTube

Още новини

Христо Иванов: С Лозан Панов имаме общи каузи

17.10.2021

Вижте още...

Христо Иванов: ГЕРБ и ДПС опитаха, но не посмяха да ни спрат от участие в изборите

16.10.2021
Вижте още

„Демократична България“ подаде жалба с електронен подпис в съда в Стара Загора

16.10.2021
Вижте още
Всички новини

Медиатека

Старт на кампанията на "Демократична България" в Пловдив

Старт на кампанията на "Демократична България" в Пловдив

Ивайло Мирчев в "ДЕНЯТ с Весеин Дремджиев"

Ивайло Мирчев в "ДЕНЯТ с Весеин Дремджиев"

Старт на кампанията на Демократична България в Бургас

Старт на кампанията на Демократична България в Бургас

Надежда Йорданова: ДБ  не регистрира за първи път листа с електронни документи

Надежда Йорданова: ДБ не регистрира за първи път листа с електронни документи

Ивайло Мирчев пред Bulgaria On AIR

Ивайло Мирчев пред Bulgaria On AIR

Христо Иванов пред БНТ

Христо Иванов пред БНТ

Всички видеа

Позиции

„Демократична България“ подкрепя Лозан Панов за президент

„Демократична България“ подкрепя Лозан Панов за президент

Христо Иванов: Позиционирането спрямо Гешев ще определи разпределението в бъдещото НС

Христо Иванов: Позиционирането спрямо Гешев ще определи разпределението в бъдещото НС

Декларация по повод 9 септември: За да има помирение, трябва да има покаяние

Декларация по повод 9 септември: За да има помирение, трябва да има покаяние

Всички позиции
Използваме бисквитки на нашия уебсайт, за да подобрим неговото представяне и вашето преживяване. Ако продължите, ще приемем, че сте съгласни с това. OK