
Два законопроекта за промени в Наказателния кодекс и Закон за правната помощ, основно разработени от екипа на министър Надежда Йорданова, бяха внесени от настоящия правосъден министър Крум Зарков и приети на първо четене от Народното събрание.
С единия проект се разширява кръгът на престъпленията по расистки или ксенофобски подбуди. Въвеждат се по-тежки наказания за отвличане, противозаконно лишаване от свобода, принуда, закана, следене, обида, оскверняване на религиозен храм или надгробен паметник, противозаконно унищожаване или повреждане на чужда вещ, подбуждане към извършване на престъпление и палеж. Предвижда се и да се носи наказателна отговорност за публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на подобни престъпления, извършено по начин, който може да създаде опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора, обединени по раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност.
С другия законопроект се намалява размерът на глобите при обида и клевета към длъжностни лица. Предвижда се освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, когато обект на обида или клевета е орган на властта. Предложени са и изменения в член чл. 78а, ал. 7 от НК, които да предоставят възможност гражданите да могат да бъдат освобождавани от наказателна отговорност при обида и клевета срещу орган на властта, когато са изпълнени всички други изисквания на същия член. Премахва се квалифицираният състав по чл. 148, ал. 1, т. 3 от НК по отношение на престъплението „обида“, който е приложим и по отношение на престъплението „клевета“.
“Това, което правим в НК за обида и клевета, не е освобождаване на журналистите да клеветят свободно, а да се прилага по-адекватно принципът на пропорционалност от българските съдилища”, заяви от парламентарната трибуна Надежда Йорданова по повод критики към проекта от депутати от “Възраждане”. “Даваме по-сериозен инструмент за противодействие на престъпления по ксенофобски и расистки подбуди, като изтегляме защитата на по-ранен етап”, разясни депутатът от ДБ.
Законът за правната помощ предвижда предоставянето на правна помощ в извънсъдебни производства и в процедури за извънсъдебно решаване на спорове. Разширява се кръгът от лицата за достъп до системата за правна помощ и се освобождават гражданите от заплащане на съдебни такси и разноски по граждански, административни и наказателни производства, когато им е предоставена правна помощ.
“Този законопроект е важна част от съдебната реформа, защото дава по-широк достъп до правосъдие, включително и чрез електронната система, както и в нови аспекти, свързани с бежанците”, заяви Надежда Йорданова. И подчерта, че заедно с проекта за обидата и клеветата законопроектът е част от предвидените законови мерки по Плана за възстановяване и устойчивост.
Още новини
ДБ отива на КСНС с 8 точки за повишаване на сигурността в Черно море
Ивайло Мирчев: Радев преднамерено смесва член 4 и член 5 на НАТО - искаме консултации със съюзниците, а не колективна отбрана при въоръжено нападение
ДБ: Гафът с наркотрафикантите поставя важен въпрос - годна ли е въобще Йотова да бъде президент на България?
От „Да, България“ призоваха Йотова да отговори на 5 конкретни въпроса за помилвания наркотрафикант
След видеото с боя на Петричкия Ескобар в болницата на затвора - ДБ иска изслушване на МВР, ДАНС, ГДИН и шефа на болницата
Общо събрание на МО Добрич
Медиатека
Анна Бодакова в "Добро утро, Европа"
Божидар Божанов в "Офанзива"
Александър Симидчиев в "Добро утро, Европа"
Позиции
Да, България настоява за максимална публичност на помилваните от Йотова за престъпления, свързани с наркотици
Йотова дължи отговор защо е опростила десет години затвор на Петричкия Ескобар
“Елиминирането на олигархията” се отлага: Хора на Пеевски и Орлин Алексиев назначават новото ръководство на ББР