Депутатите ще мислят как да се създаде представителен орган на българите в чужбина

17 май 2022, вторник Facebook Twitter Viber

Как да се избере представителен орган на българите в чужбина. Тази задача ще постави пред парламентарната Комисия за политиките за българите извън страната председателят ѝ Антоанета Цонева. Въпросът бе сред акцентите в провелото се днес в зала “Запад” на Народното събрание обществено  обсъждане на изготвената от Националния център за парламентарни изследвания оценка за въздействие на Закона за българите, живеещи извън Република България.

Основният извод от представения от ръководителя на центъра д-р Теодора Ангелова 270-страничен доклад е, че 22-годишният закон за българите в чужбина не изпълнява целите си. Защото в него липсва финансов механизъм и материална обезпеченост на политиките, насочени към българите зад граница; няма правилник за прилагането на закона; сънародниците ни в чужбина не са удовлетворени от закона и от подкрепата от България; само частично са изпълнени целите на закона, главно по отношение на образователна и културна дейност, но и това не се дължи на механизмите от закона; не е изпълнена целта на закона за приобщаване на българите в чужбина към държавния и обществено-политически живот в България, вкл. чрез децентрализирано финансиране на инициативите; резултатите от приложението на закона са непрозрачни.

За депутата от ГЕРБ Радослав Чолаков обаче законът е “много симпатичен, прост и ясен”, и той попита, какъв е проблемът да сработи и без правилник за прилагането му. Юристът предположи също, че не е бил създаден представителен орган на българите зад граница, просто защото обективно не е можело да се създаде такъв, а не заради закона. “Ако гражданското общество в България не може да се структурира, защо да очакваме в чужбина да може”, попита Чолаков и предложи да се търсят други работещи форми на интеграция и участие на сънародниците ни зад граница.

Депутатите от 47-ия парламент тепърва ще обсъждат дали да се поправя действащият или да се пише изцяло нов закон за българите в чужбина. Юристът от Софийския университет доц. Наталия Киселова предложи свои изследователски насоки на бъдещите възможности за развитие на един закона за българите и българските общности зад граница.

Зам.-министърът на електронното управление Адриана Попова потвърди ангажимента на министерството българите зад граница да имат същия достъп до административни електронни услуги, каквито има всеки български гражданин, намиращ се на територията на страната. Това ще стане възможно с  въвеждането до края на годината на електронната идентификация.

Председателят на Националния статистически институт Сергей Цветарски заяви, че избирателен район “Чужбина” може да се създаде единствено чрез електронните технологии и електронната идентификация, а не с методите на преброяването на населението. “Да, но район “Чужбина” ще има”, категорична бе Антоанета Цонева.

В дискусията взеха участие представители на различни министерства и хора от български организации в чужбина, като някои се включиха онлайн. Според  Мария Спирова, живееща в Лондон, българите в чужбина трябва да могат да гласуват дистанционно за Народно събрание, иначе се губи смисълът от реинтеграцията им към родината. А Галин Георгиев от сдружение “Родолюбец” препоръча да се изучи унгарският опит за приобщаване на унгарската диаспора към родината-майка. “Унгария се грижи за унгарците във Войводина, без да им иска адресна регистрация, например”, посочи Георгиев.