На 23 юли 2019 година, между 8:00 и 8:30 ч., в интервю за предаването „Сутрешен блок“ по БНТ[, заместник-главният прокурор и кандидат  за главен прокурор Иван Гешев в публичния ефир направи неверни твърдения и внушения, които нарушават основоположни правила, установени в Кодекса за етично поведение на българските магистрати, както и реализират хипотезата на накърняване престижа на съдебната власт по смисъла на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията.

Интервюто беше излъчено пряко пред огромна аудитория от служебния кабинет на заместник – главен прокурор Гешев, в настоящото му служебно качество и в качеството му на кандидат за главен прокурор на Република България.

Иван Гешев направи следните конкретни изявления:

1.

Запитан за очакванията му кой ще атакува неговата кандидатура за поста главен прокурор, г-н Гешев навлиза в коментари на медии, политически и икономически кръгове:

“Репортер: А кой ще ви атакува? На кого сте най-неудобен?

Иван Гешев: Е, вижте, на всеки, който последните 3 години образувахме дела, задържахме, вкарахме в ареста лица, които бяха осъдени. На първо място това е политическият кръг и свързаните с него медии и олигарси, гравитиращи около подсъдимия Прокопиев. Това е най-сериозната сила с най-сериозен интерес да няма избор на лице извън от тези, които са предпочитани от него и от кръга, който го обслужва.На следващо място са олигарсите и емблематични лица на Прехода, които в момента са в ареста или им предстои да влязат в ареста. Нормално е всички те да… На трето място това са мутри, държавни служители и какви ли не още престъпници, осъдени или обвиняеми. Може да не се харесват едни други, неслучайно казах, че се ще образува клуб по интереси – те може да не се харесват индивидуално, но имат общ интерес. Общият им интерес е неработеща прокуратура, да няма справедливост и да могат да харчат откраднатото и да не бъдат осъдени. Логично е да се кооперират по интереси и те го правят. “

В този свой отговор, г-н Гешев нарушава точка 9.2 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (“КЕПБМ”), която гласи:

“Магистратът не участва по какъвто и да е начин в партийно- политическа дейност и не се намесва в политически или бизнес среди на влияние;”

2.

По отношение на мен, в качеството ми на бивш министър на правосъдието, посочи: “След като беше изгонен от този кабинет…..” коментира “Той трябва да внимава когато употребява, не да внимава, по така, предвид това, което казах, по-внимателно да употребява тези термини. Иначе, кръгът около него мога да определя като болшевишки по методи, защото те са специалисти по компромати, компроматна война, активни мероприятия. Казват, че са демократи по убеждения, въпреки че аз се съмнявам – те са част от българската номенклатура преди 1989 година. Едва ли имаше хора много, които можеха да учат в Лондон. По-скоро става въпрос тук за интерес. А смешното е, че са меншевики по резултати.”

Това изказване в първата си част не отговаря на обективните обстоятелства, доколкото е ноторно известен факт, че подадох оставка като министър на правосъдието от Кабинета Борисов 2, след като мнозинството отхвърли предложените от мен промени в Конституцията. С това, г-н Гешев влиза в противоречие с изискванията за вежливост, честност и коректност по т. 4 КЕПБМ.

И, много по-важно от това, във втората си част изказването на г-н Гешев е политически коментар, груба нападка, по своя характер, доколкото съдържа политически квалификации на групи хора и прави негативни внушения за  политическите им възгледи. С това г-н Гешев отново нарушава изискването за политическа неутралност, закрепено в чл. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) както и цитираната разпоредба на точка 9.2 КЕПБМ.

3.

Господин Гешев посочи “За мен, и после ще кажа някои конкретни факти, които ще са нови за обществото, последните години се налага термина „кибертероризъм“. Едно от определенията за него е когато с компютърни програми, информационни системи хакваш или удряш определени бази данни от критична или некритична инфраструктура, за да постигнеш определени политически цели, да въздействаш върху обществото психически или върху нагласите на обществото. Това също е обект и една от версиите на работа, много вероятна версия. Само погледнете как интересно съвпадна всичко с политическата реакция примерно на „Да, България“ – в рамките на дни беше поискана оставката не на шефа на НАП, а на министър Горанов. Дните в политическия живот представляват милисекунди по същество. Това е една координирана атака срещу държавата, както каза мисля че Томислав Дончев. За мен това е безспорно. Да, въпрос е на доказване.” С това си изказване Иван Гешев  по недвусмислен начин обвърза Да, България като политическа партия с изтичането на лични данни от НАП на над 5 000 000 българи и навежда внушение това деяние се стреми да постигне “определени политически цели” и това “интересно съвпадна всичко с политическата реакция примерно на „Да, България“ – в рамките на дни беше поискана оставката не на шефа на НАП, а на министър Горанов”.

На конкретен въпрос от страна на журналиста, водещ интервюто “А кой стои зад тази атака, като казвате, че има и политически привкус?” прокурор Гешев отговориАз не мога да съм категоричен, но безспорно е, че тази атака съвпадна с активно преекспониране на случая в определен кръг медии, свързани с подсъдимия Прокопиев, с Христо Иванов, някои ги наричат „протестърски медии“ …..”, с активно присъствие по телевизиите примерно на Атанас Атанасов, който е шеф на Националната служба за сигурност по времето на г-н Костов, министър-председателя Костов, който активно разви фантастичната теория как едва ли не това е организирано от държавата.”

Тук отново се съдържат политически оценки, коментари, свързани с медийни и политически кръгове в противоречие с предписанието на 9.2 КЕПБМ.

Наред с това, в този свой коментар, г-н Гешев влиза в пряко противоречие с принципа за безпристрастност, установен в чл 4. ЗСВ и конкретизиран в точка 2.3 КЕПБМ, която гласи:

“2.3. По висящи пред него производства, магистратът не може да прави публични изявления или коментари, чрез които да се ангажира за крайния изход на случая или да създаде впечатление за пристрастност и предубеденост. Извън съдебните заседания той не може да обсъжда подобни производства пред други участници в тях, адвокати или трети лица, освен в предвидените в закона случаи;”

Очевидно е, че говорейки за “кибер-тероризъм”, “политически цели” и “координирана (сиреч умишлена и целенасочена) атака срещу държавата”, г-н Гешев прави връзка с п.п. Движение “Да, България”. За да не остави никакво съмнение в субективното си отношение към тези твърдения той казва “За мен това е безспорно”. Привидните му опити да смекчи твърденията си с фрази като “Да, въпрос е на доказване” и “не мога да бъда категоричен”, само потвърждават, че той е формирал предварителна нагласа, изградена преди да бъдат събрани доказателствата, които да позволяват категоричност. Това именно съставлява предубеждение.

Нещо повече. Г-н Гешев извежда своите твърдения за участие на п.п. Движение “Да, България” в “кибер-тероризъм”, от нашата политическа реакция (като част от обединението Демократична България) на изтичането на данни от НАП, която според него била твърде бърза и насочена към висшия орган на власт в системата на Министерството на Финансите – министър Горанов. Тук по същество г-н Гешев инкриминира основни функции на една опозиционна политическа формация в демократичното общество: да критикува, да реагира навременно и да търси политическа отговорност. С това, г-н Гешев демонстрира своята ценностна и манталитетна непригодност да упражнява магистратска длъжност, да не говорим за висша такава, в едно демократично и европейското общество. Припомням, че в чл. 11 от Конституцията е закрепен принципът на плурализъм на нашия обществено-политически живот.

4.

Г-н Гешев атакува и конституционната роля на адвокатурата:

“Репортер: Ина Лулчева пък казва, че пак след този избор пак ще изпаднем в ситуацията „Кой го посочи – ти си го избра“.

Иван Гешев: Това е пак сферата на клишета. Но г-жа Лулчева нали не забравяме, че е адвокат на един от най-богатите български обвиняеми и подсъдими престъпници, като лицето, което вие наричате Брендо. Нейната работа е да защитава и да взима пари от хората, които защитава, независимо каква е истината. Спазването на принципа на обективната истина е задължение само на съда и прокуратурата. Моята работа е да ги арестувам, нейната работа е да ги спасява. Естествено е, че тя няма интерес от една работеща прокуратура. Става въпрос за интереси. А иначе, представете си какво щеше да се изсипе върху мен, ако аз коментирам избор на шеф на Адвокатурата. “

Според г-н Гешев работа на адвоката е “да защитава и да взима пари от хората, които защитава, независимо каква е истината”. Това твърдение съдържа в себе си недопустимо отрицание на конституционно и законово предвидената роля на адвоката в едно свободно, демократично и правово общество и конкретно на чл. 2 от Закона за адвокатурата.

5.

В цялото си интервю, наред с многобройните актове на вербална агресия спрямо легитимни политически субекти във връзка с осъществяване на тяхната роля в плуралистичното ни общество и атаките срещу адвокатурата, г-н Гешев прави множество негативни квалификации и конфронтационни изказвания по отношение на конкретни медии. Отново, това е напълно неприемливо отрицание на ролята на журналиста и медиите в едно европейско и демократично общество.

6.

На въпрос за работата му с премиера Борисов, г-н Гешев, заявява “….не споделям виждането на да ги наречем десните екстремисти, че законодателната, изпълнителната и съдебната власт трябва да са разделени.”

Тук отново се съдържат агресивно негативни политически коментари и квалификации, недопустими нито от гледна точка на изискването за деполитизация, нито на изискването за вежливост.

Разделението на властите е основен принцип на установения конституционен ред в Република България, прогласен в  чл. 8 от Конституцията. Публичното противопоставяне на основен конституционен принцип за устройство на демократичната ни държава съставлява само по себе си поведение, уронващо престижа на съдебната власт.

Г-н Гешев допълва, че“принципът на разделение на властите е една част от монетата, а другата част от монетата е взаимодействието в рамките на конституционните правомощия между отделните власти. И така функционира всяка нормална държава. Няма как съдебната власт и прокуратурата да постигне резултат в борба с корупцията на първо място, и с битовата престъпност и какво ли още не, ако няма взаимодействие в рамките на закона с която и да е от другите власти. Нали не мислите, че всичките акции, които се случиха в момента, са само и единствено плод на прокуратурата. Това е работа и на колегите от МВР, и на колегите на ДАНС, и то денонощна работа. Без тях това не може да се случи. Прокурорът иначе е добре платен деловодител всичко на всичко.”

Това пояснение трябва да бъде разбирано в контекста на въпроса по отношение на взаимодействието конкретно с премиера Борисов, както и самият Гешев отбелязва в началото на мисълта си. Тези негови ремарки всъщност представляват защита на публично известната практика за провеждане на ежеседмични “оперативки” с участието на премиера, ръководството на прокуратурата, МВР, службите и други органи на изпълнителната власт. Честотата на тези оперативки с участието на политически лица, фактът, че на тях се обсъждат безразборно и в детайли конкретни оперативни и процесуални действия без никакви гаранции за придържане към следващите от разделението на властите и процесуалните изисквания на НПК ограничения в поведението и разкриването на информация, са предмет на трайно безпокойство у българската общественост. Именно в тази връзка следва да се разбира определянето на прокурора спрямо органите на изпълнителната власт и политическите лица като “добре платен деловодител всичко на всичко”. Тук не просто има отрицание на процесуалната роля на прокурора като господар на досъдебното производство, разполагащ със широк набор проактивни правомощия, но и се и съдържа приемане на субординирано положение на държавното обвинение спрямо органи на изпълнителната власт и политически лица, каквито са премиерът и министрите. Според г-н Гешев, настояването на разделението на властите е екстремизъм, не защото отрича баналното положение, че властите взаимодействат, а защото конфликтува именно с този модел на безразборно смесване на функции, поставящо прокуратурата в положение на директно влияние и субординация от политически функционери, без това да е регламентирано или дори да подлежи на протоколиране и възможност за обществен контрол.  

Изброените по – горе изказвания (всяко едно поотделно и в своята съвкупност) нарушават основни принципи на КЕПБМ и ЗСВ. Те включват действия, които са в пряко противоречие с правилата, предвидени в чл. 2.2, чл.2.3 и чл. 9.2 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати.

Наред с това, в своята цялост това интервю представлява флагрантно накърняване престижа на съдебната власт, тъй като поражда тежко съмнение за независимостта и безпристрастността на прокурор Гешев при упражняване на неговите правомощия – обстоятелство, което предвид чл. 129, ал.3, т. 5 от Конституцията се определя като тежко дисциплинарно нарушение. Предвид, че това интервю е дадено изрично като първо  – и следователно “програмно” – в качеството му на единствен кандидат за следващ главен прокурор на републиката, накърняването на престижа на съдебната власт и доверието в правосъдието става още по-сериозно. Демонстираната ценностна и манталитетна несъвместимост с ролята на магистрата в едно демократично европейско общество е особено подриваща за престижа на българското правосъдие.

По отношение на магистратите (съдиите, прокурорите и следователите) съществуват завишени стандарти за тяхното поведение в службата и извън нея. Правилата за професионалното поведение изискват от всички магистрати да поддържат доверието на обществото, да избягват всякакви действия, които накърняват достойнството на тяхната професия и да свеждат до минимум каквато и да е дейност, която би застрашила тяхната репутация и независимост.

Посочените публични изказвания на заместник – главен прокурор Гешев не могат да бъдат отминати без последствия от страна на компетентните органи в съдебната власт. Обратното би създало впечатление, че ВСС и ИВСС приемат за неукорими и допустими подобни действия от страна на прокурор, който не само е заместник на главния прокурор при ВКП, но е и кандидат за главен прокурор на Република България. 

Ето защо, ви призовавам да упражните правомощията си по чл. 312, ал. 1, т. 3 и 4 и ал. 2 от Закона за съдебната власт и да внесете предложение за образуване на дисциплинарно производство спрямо Иван Гешев за дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал.3, т. 3 от ЗСВ.

Същевременно, призовавам членовете на прокурорската колегия да оттеглят кандидатурата на г-н Гешев за главен прокурор като очевидно несъвместима с изискванията на чл. 170, ал. (5) ЗСВ, включително “способност за придържане и налагане на висок етичен стандарт; висока професионална компетентност…; изявена независимост, воля за налагане на законността”.

Христо Иванов,

Председател на ПП Движение Да България

25 Юли 2019, Четвъртък


Предстоящи събития

Няма намерени резултати

Последвайте ни