Централната избирателна комисия публикува решение, с което приема пътна карта за експериментално дистанционно електронно гласуване.
Освен твърде закъсняла, тази пътна карта е също така непълна и съдържа грешки, поставящи под съмнение компетентността на Централната избирателна комисия. Отлагането до 2023 г. показва и нежелание на настоящата ЦИК да въвежда електронно гласуване на практика, оставяйки тази задача на следващата комисия, по примера на предишната, която го завеща на тази.
Спорадичният дебат по темата до момента винаги е бил около липсата на национална схема за електронна идентификация и възможностите да се въведе поне експериментално дистанционно електронно гласуване с квалифициран електронен подпис, както позволява нормативната уредба. ЦИК отхвърля тази опция в пътната карта, като твърди, че квалифицираният електронен подпис е с ниско ниво на сигурност, което е дълбоко невярно.
Липсва каквато и да било обосновка защо за дейност с финансиране, одобрено през 2017 г., се пише пътна карта до 2023 г. Липсва и анализ дали финансирането ще бъде все още налично при толкова голямо забавяне. Липсват и срокове за изпълнение на всеки от етапите, което до голяма степен обезсмисля пътната карта.
Смятаме, че приетата пътна карта е поредното тупане на топката и умишлено бавене от страна както на Централната избирателна комисия, така и на управляващото мнозинство, което преди две години отложи за неопределено време дистанционното електронно гласуване.
Припомняме, че Демократична България тогава внесе два законопроекта – за дистанционно електронно гласуване и за гласуване по пощата, с които да улесним онези български граждани, които са затруднени да упражнят правото си на глас присъствено.
Призоваваме Централната избирателна комисия да ревизира пътната карта, като я подложи на обществено обсъждане и като поправи грешките в нея, постави ясни и кратки срокове за всеки от етапите и анализира рисковете за финансирането и реализацията на проекта.
