Правителството на Борисов внесе в НС бюджет с дефицит за 2021 г. в размер на 4,5%. Ако се вгледаме обаче по-внимателно, ще забележим, че в закона за бюджета за 2020 също се предлага с 1,7 млрд. по-висок дефицит за 2020 г. до 5,2% от БВП. Причините за този допълнителен дефицит за 2020 г. са две – по-ниските от предвидените бюджетни приходи и допълнителните 400 млн. лв. за държавното дружество Автомагистрали ЕАД. Така за 2020 и 2021 г. бюджетният дефицит и държавният дълг се очаква да нараснат кумулативно с около 10% от БВП.
Приходите в бюджета за 2021 г. обаче са силно надценени, защото са основани на нереалистично завишени макроикономически прогнози. Целта е приемане на високи разходи и изкуствено занижаване на очаквания бюджетен дефицит (4,5%) с мотива, че уж се запазва фискална консервативност.
Нереалистичните макроикономически прогнози са широко използван трик от това управление. Досега беше обичайна практика да се прогнозират по-ниски приходи, за да се отчете бюджетен излишък, който по-късно да се разпредели по целесъобразност и по волята на премиера в полза на олигархията с постановления на Министерския съвет. Например, за да обоснове по-високи разходи през 2020 и 2021 г. правителството прогнозира икономически спад на БВП за 2020 г. от едва 3% и ръст от 2,5% при прогноза на ЕК за спад от 5,1% за 2020 г. и ръст от 2,6% за 2021 г. Това означава, че заради нереалистичната прогноза приходите в бюджета за 2021 г. са надценени за сума, отговаряща на около 2,5-2,6% от БВП, съответно прогнозираният бюджетен дефицит по КФП за 2021 г. от 3,9% е подценен с поне 2,5-2,6%. Това означава, че истинският дефицит, предлаган от Борисов, е от порядъка на 6,4-6,5% от БВП.
Друг проблем на този бюджет е начинът на използване на оскъдния финансов ресурс и липсата на принос на разходите за възстановяване на икономиката. Подобно на другите значителни фискални разходи, извършени в мандата на Борисов, основният бенефициент от завишените разходи в този бюджет не е здравеопазването и образованието, а фирмите на олигархията, съсредоточени в усвояването на средства чрез непрозрачен и предопределен процес на възлагане на инфраструктурни проекти през държавните дружества. Пресни са примерите от: Автомагистрали ЕАД, Напоителни системи ЕАД, Държавно предприятие (ДП) Национална компания железопътна инфраструктура, ДП Пристанищна инфраструктура, Българска банка за развитие, ДП Управление и стопанисване на язовири и т.н.
Всичко това е повече от средствата, предвидени за целево противодействие на негативните икономически ефекти от Ковид-19 кризата. Фокусът на бюджета не е върху търсене на двигатели за икономическия растеж, не е в развитието на човешкия капитал и в увеличаване на производителността. Типично за това управление – отсъстват структурни реформи, които да постигнат дългосрочен ефект върху качеството на управлението и изразходването на публичните ресурси.
След анонсираните вчера мерки, изобщо не е ясно как и с какви средства от бюджета ще бъдат компенсирани засегнатите бизнеси. Действията са на парче – крайно закъснели, предприемани в хаотична и напълно непредвидима за фирмите среда.
Акцент на този бюджет е предоставянето на обществени средства на принципа на политическа целесъобразност и възвръщаемост, базирана на размера на корупционните отчисления, ползвани за облагодетелстването на олигархията и управляващите.
Още новини

Позицията на “Да, България” спрямо регулаторите е да подкрепим единствено кандидатури, издигнати от професионални организации и граждански сдружения - хора с доказано висока експертиза, обществена подкрепа и нравствени качества

Решение на ИС на "Да, България!" относно избора на членове на регулатори

В “Да, България” поддържаме позицията си за номинирани от професионалните и академичните общности кандидати за регулатори и органи на съдебната власт

Общо събрание на МО Плевен

Общо събрание на МО Белене

За да няма спекула и да не излизат цените извън контрол, КЗК трябва да е нащрек за картелите в различни сектори и да заработи много по-ефективно
Медиатека

Елисавета Белобрадова в "Денят на живо"

Надежда Йорданова в "12+3"

Божидар Божанов в "Неделя 150"
Позиции

Хронология на споразуменията за правителство. И как Пеевски изпадна от тях

Позиция на “Демократична България” относно необходимостта от съставяне на редовно правителство и излизане от политическата криза

Решение на Изпълнителния съвет на „Да, България!“ за избор на председател на 51-ото Народно събрание