Христо Иванов: прокуратурата да разследва приватизацията на Булгартабак

27 август 2020, четвъртък Facebook Twitter Viber

В излъчване на живо край складовете на Булгартабак до Благоевград, Христо Иванов насочи вниманието към един приватизационен договор, чиято давност все още не е изтекла и не само може, но и има всички основания веднага да бъде проверен от прокуратурата: договорът за приватизацията на Булгартабак.

“Булгартабак е пример за това как не трябваше да бъде направена приватизацията в България.” – заяви Иванов. Според него вместо приватизация имаме едно наливане на пари към приватизатора.

В изложението си Иванов проследи осуетяването на възможността Булгартабак да бъде приватизиран от компания, която реално работи в сектора и сключването, вместо това, на сделка със съмнителен офшорен купувач – параван за Пеевски – ликвидирал на практика дейността на холдинга, запазвайки само фасада за дейността му. 

“Булгартабак е могъл да бъде приватизиран от British American Tobacco (BАТ) за 500 млн.  лв. Приватизиран е за Пеевски – нека да съкратим цялата корпоративна сложна завеса, зад която той се крие по наше мнение – за 200 млн. След това Пеевски реализира от дейността на Булгартабак дивиденти и освен това взема още 200 млн. от British American Tobaccо за марките. И освен това ние му даваме 150 млн. от ББР.”

Позовавайки се на данни от разследвания на Биволъ, Дневник и Капитал, той представи накратко основанията си да подаде сигнали както до прокуратурата, така и до Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) с искане за проверки – документални, но и на място – които да установят как се изпълнява договорът. 

“На теория в тази история имаме приватизация, която е трябвало да запази, да развие индустрията. На практика имаме разруха. На теория българската държава е могла да вземе 500 млн. от наистина сериозен инвеститор, който се занимава с това нещо, могъл е да развива тук производство, тук да плаща заплати и данъци. На практика имаме куха структура. На теория българската държава се е отказала от част от цената в името на това да поддържа работни места и да изпълнява социални ангажименти. На теория ДПС се е грижила за своите избиратели и за българските тютюнопроизводители, на практика тя се е погрижила за един човек и това е Пеевски.”  

Според Иванов държавата би могла все още да потърси реално изпълнение на приватизационния договор и да си върне 200-те изгубени милиона, защото това е неустойката за неспазване на ангажиментите по приватизационния договор. 

“Ние на практика с наши пари, отказвайки се да имаме тютюнева индустрия, сме нахранили Пеевски с всичките тези суми, докато ДПС е разигравало грижа за своите избиратели.”

Българската държавата обаче, казва Иванов, твърди официално, че не знае кой стои зад Булгартабак холдинг – зад всичките офшорки, фондации, прехвърляни фирми. 

“Това, което е ясно е, че сянката на Пеевски се очертава зад тази приватизация. Можем да кажем, че Пеевски стои зад тази история на приватизацията, която можеше да бъде история на успеха, ако беше приватизиран Булгартабак от British American Tobacco (BAT), но всъщност е история на разрухата.” – казва Иванов и добави, че пуска сигнали, за да може да бъдат направени проверки на практика, а не само по документи за това дали се изпълнява този приватизационен договор. 

“Това, което ни интересува не е просто поредната далавера. Далавери в България безкрайно много, за съжаление. Нас политически ни интересува моделът, който най-добре се описва през името “Пеевски”, но не се изчерпва с него. Това е моделът, в който българските институции са впрегнати да си затварят очите и да обслужват задкулисието на Доган и Пеевски, на  Сарая. Това е моделът, в който ГЕРБ уж дойде на власт, за да се бори този модел, но всъщност управлява през всичките тези години в една неназована и необявена корупционна коалиция с ДПС и особено с Пеевски.  Това е моделът, в който по документи пише едно, а на практика виждаме друго. Този модел на лъжата и на корупцията е моделът на плячкосването на нашата страна и това, срещу, което се борим. И затова както на Росенец, както в ТЕЦ “Варна”, както в случая с ББР ние не сме спрели и няма да спрем да привличаме Вашето внимание и вниманието на институциите именно към тези емблематични за модела примери.” 

Той поздрави аудиторията си и с тематично подбран цитат от романа “Тютюн” на Димитър Димов: 

“Над околийския началник стоеше областният, над областния – министърът, над министъра – правителството, а над правителството – мафията – невидима и всесилна!”

Иванов поясни, че подава сигнали, защото политическа задача и мисия на Демократична България е да накара българските институции да са на място, да правят проверки и да си вършат работата. 

“Продължаваме работата си по всички останали ключови, емблематични казуси за модела “Пеевски”. И защо правим всичко това? Защото има изчисления, че на годишна база в България се крадат 11 млрд от корупция и от подобно плячкосване. Искаме те да останат в държавния бюджет. Искаме тези пари да ги насочим към българските деца. Искаме да направим България най-доброто място в Източна Европа за отглеждане на деца, за образоване на деца. Защото това е ключът към бъдещето, към това да не изтичат мозъци и млади сили от страната ни. Тези пари трябва да останат за нашите деца и за нашето бъдеще, на България. И в името на тази цел ние трябва да запушим дупките. Най-голямата дупка, политическата дупка, е моделът “Пеевски”. Моделът “Пеевски” който се обслужва от Гешев, който се обслужва от скритата коалиция с ГЕРБ, който се обслужва от конкретни индивиди в конкретни регулатори и конкретни политически назначения като Ненкова, като Караниколов. Това е, което трябва да свърши. Това е мисията на Демократична България.” 

Пълното изявление вижте тук:

ДО
СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на 
Държавна агенция “Национална сигурност”

СИГНАЛ

От Христо Любомиров Иванов 

ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ПРОКУРОРИ, 

ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

На 09.12.2011 г. с “БТ ИНВЕСТ” ГмбХ (Австрия) е сключен Договор за приватизация на “БУЛГАРТАБАК ХОЛДИНГ” АД, София. Сделката е осъществена след като Надзорният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) променя предложения от външни консултанти метод на оценка със 100% тежест на предложената цена с друга методика, в която преобладават социални и други ангажименти. В този период председател на Надзорния съвет е г-жа Юлия Ненкова, а изпълнителен директор – Караниколов. Цената на сделката е 100.1 млн евро.  Само за сравнение, няколко години по-рано, през 2005 г., за приватизация на “БУЛГАРТАБАК ХОЛДИНГ” АД, София, с British American Tobacco (BАТ) е договорена цена в размер на 250 млн. евро, но правителството се оттегля от тази сделка в последния момент. Сделката и нейното изпълнение пораждат редица въпроси и съмнения, които следва да бъдат проверени.

Купувачът “БТ ИНВЕСТ” ГмбХ (Австрия) е собственост на офшорно дружество, регистрирано в Кипър, а като краен собственик е заявена руската инвестиционна банка ВТБ Капитал, част от ВТБ Груп. 

След фактическата сделка за приватизацията на “БУЛГАРТАБАК ХОЛДИНГ” АД (БТ) следват поредица от прехвърляния на собствеността от множество офшорни фирми, чиито действителни собственици се губят из регистрите на юрисдикции като Кипър и Лихтенщайн. А целта е една – БТ да попадне под контрола на Делян Пеевски. 

Към настоящия момент, крайният действителен собственик на “БУЛГАРТАБАК ХОЛДИНГ” АД не е известен.

В медиите е оповестена информация, че към момента на приватизацията се пораждат сериозни съмнения, че има предварителна договорка с руската инвестиционна банка скоро контролът над БТ да бъде прехвърлен на тандема Цв. Василев и Пеевски, които по това време са все още партньори. 

По информация на Биволъ още през 2011 г. е подписано предварително споразумение за продажбата на БТ Инвест ГмбХ на офшорните Livero Establishment (Лихтенщайн) и две спонсориращи го фондации – Belom Foundation (Лихтенщайн)  и Sedona Foundation (Лихтенщайн), свързани с Пеевски и Цветан Василев. Това са твърдения на самия Василев, които той споделя след фалита на КТБ. 

В началото на 2014 г., според руски медии, австрийското дружество БТ Инвест вече е продадено на лихтенщайнското дружество Livero Establishment за около 130 млн. евро. 

Зад Livero Establishment стоят поредица от регистрирани в Дубай дружества, а крайният им собственик се оказва физическо лице. Името на това физическо лице обаче не се съобщава публично. Същото лице заявява през 2014 г. с декларация пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), че не развива друга търговска дейност, което е достатъчно основание КЗК да заключи, че няма концентрация между две предприятия, но повдига много сериозни съмнения за това с какви средства едно физическо лице, без друга търговска дейност, е (1) платило 130 млн. евро за сделката и (2) как ще управлява БТ, която към този момент е с пазарна капитализация за стотици милиони.  

Няма публични данни дали Прокуратурата и ДАНС са направили проверка във връзка с информацията за такова споразумение и за произхода на парите, с които е закупена БТ от крайния собственик. 

През 2015 г. Пеевски се появява и съвсем официално като акционер в БТ с 5% и 18% в дружеството за производство на цигарени опаковки и филтри “Юрий Гагарин”. През 2016 г. тези дялове са продадени на дубайска офшорка.

Съгласно публично достъпната информация, клаузите на приватизационния договор на “БУЛГАРТАБАК ХОЛДИНГ” АД включват задължение за запазване на предмета на дейност за срок от 10 години.  

Въпреки това, съобразно информация, оповестена в медиите и по други публично достъпни действия, в разрез с това задължение, от 2016 г. “БУЛГАРТАБАК ХОЛДИНГ” АД започва ускорено преустановяване на дейността си:

• Първо затваря фабриката в София. През 2017 г. сградата на фабриката е съборена, а в момента се очаква там да бъде реализиран мащабен строителен проект.
• За десет години след влизането на България в ЕС, пазарният дял на БТ е спаднал с повече от 20% (от 49,1% до 28,6%). 
• През април 2017 г. се извършва най-голямата структурна промяна на пазара. Всички български марки на „Булгартабак” и дистрибутора му „Експрес логистика и дистрибуция” са купени от British American Tobacco (BАТ) за 100 млн. евро. Цигареният концерн купува 23 активни марки на “Булгартабак” с лиценз за продажба в България и Адриатика. След покупката БАТ се превръща в пазарен лидер с дял от 40-42%.
• В началото на 2019 г. са освободени последните работници от фабриката в Благоевград, поради липса на поръчки. Това е краят на най-голямата цигарена фабрика у нас и една от най-големите на Балканите.

Така на практика приключва дейността на “Булгартабак Холдинг” АД. Данните за постепенното, но сигурно съсипване на БТ са най-видни при анализ на броя служители в различните дружества. По време на приватизацията, през 2011 г., средният брой на служителите в:

• БТ Холдинг е 179, през май месец 2020 г. осигурените лица са 20.
• Благоевград БТ – от средно 1046 за 2011 г., до 30 през месец май т.г. 
• София – БТ, от 479 до 32. 
• Плевен БТ (с. Ясен) – от 353 до 6. 

От близо 2000 работници в трите фабрики, средно през 2011 г., до общо 68 души през май 2020 г, повечето от които назначени само по документи, за да поддържат формално дейността на БТ.

През последните години БТ се опитва да прикрива факта за преустановяване на дейността си. През пролетта на 2020 г. в Публичния регистър за регистрация на цени на тютюневи изделия “София Булгартабак” е регистрирала цена на цигарите “Ориент експрес”, въпреки че не работи от четири години и самата й сграда беше съборена. Веднага след нея същото е декларирала и другата затворена фабрика на холдинга – “Благоевград БТ”, която е регистрирала цена на същата марка. 

Тези действия вероятно са насочени за избягване на санкционните последици от неизпълнение на поетите приватизационни задължения. Формалното вписване на обстоятелства обаче не би могло да се счита за изпълнение на реално изпълнение на задълженията по приватизационния договор на “Булгартабак Холдинг” АД в техния пълен обем и съобразно действителната обща воля на страните, сключили този договор.

Към настоящия момент Агенцията за публичните предприятия и контрол не е констатирала неизпълнение на договора за приватизация на “Булгартабак Холдинг” АД. По информация, оповестена в медиите, Агенцията за публичните предприятия и контрол е правила проверка за изпълнение на задълженията по приватизационния договор на място през 2016 г., след това проверките са били само документални. 

Дейността на “Булгартабак Холдинг” АД повдига и редица други въпроси и съмнения.

В доклад от 2017 г. на Турската служба за борба с организираната престъпност и контрабандата (KOM) се говори за това как „продуктите, идващи от българската компания „Булгартабак“ са се превърнали в източник на контрабанда в нашата държава“. Според доклада на турските власти цигарите тръгват от свободната зона в Дубай (Jebel Ali), откъдето по различни канали през Иран, Сирия и Ирак достигат до Турция. Информация за това е изпратена до главния секретар на международната организация за полицейско сътрудничество Интерпол.

Според изнесената информация българските цигари съставляват основна част от нелегалния пазар в Турция и се нанасят годишно сериозни щети на акцизните приходи в нейния бюджет. Това е пореден случай, в който остро се повдигат съмнения за криминални дейности, свързвани с “Булгартабак”. През годините доклади на турските служби неколкократно отбелязват, че марки на БТ представляват значителен дял от контрабандния пазар на цигари в страната – през 2014 г. 50% от контрабандните цигари са с български произход, все марки на БТ (Престиж, Виктори, ММ).

Въпреки тази информация, не е известно дали ДАНС и Прокуратурата са предприели конкретни действия за проверка на тези данни, включително по линията на международното сътрудничество с различните служби и съответно по процедурите на международната правна помощ. Публично известно е само становището на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, че в доклада на турските служби не се откриват данни за престъпление, тъй като в Турция няма образувано производство, а данните, изнесени в доклада, са със само аналитичен характер. 

“Булгартабак Холдинг” АД е публично дружество. В това му качество, то следва да изпълнява редица законово регламентирани задължения относно начина си на управление и информацията, която оповестява. Отново по информация, оповестена в медиите, тези законови задължения  не се изпълняват от БТ, а КФН като контролен орган, не е констатирала тези нарушения.

За 9 години, при наличието на редица прехвърляния на значителни активи, собственост и дружества на БТ (част от които са посочени по-горе), КФН нито веднъж не се е намесила, за да защити правата на миноритарните собственици в холдинга.  Публикуване е информация, че съществува честа практика на БТ да не свиква общи събрания на акционерите си и да не уведомява КФН и инвеститорите за свои действия, които директно афектират движението на акциите на холдинга или създават значителни, нови задължения. На няколко пъти БТ нарушава Закона за публичното предлагане на ценни книжа (чл. 114 и чл. 114а), като сключва разпоредителни сделки без предварително одобрение на общото събрание на публичното дружество и без да представи мотивиран доклад за целесъобразността и условията на сделките. Въпреки това КФН нито веднъж не е приложила своите контролни правомощия. 

Изложените обстоятелства сочат необходимост от:

1. Проверка на производството и всички търговски сделки на „Булгартабак Холдинг“ АД и неговите дъщерни дружества от сключването на приватизационния договор с БТ Инвест ГМБХ  до днес.
2. Проверка на информацията за подписано през 2011 г. предварително споразумение за продажбата на БТ Инвест ГМБХ  на офшорните Livero Establishment и две спонсориращи го фондации, Belom Foundation и Sedona Foundation. 
3. Пълна и детайлна проверка на митническите процедури по износ и внос на продукцията, във връзка с подозренията за участието на дружеството в контрабандни дейности. 
4. Пълна и задълбочена проверка на паричните потоци на дружеството и неговите свързани лица, и на договорите за дистрибуция на цигари.
5. Проверка и искане за съдействие по линия на международната правна помощ за установяване на действителните крайни собственици на „Булгартабак“, както в момента, така и за всички промени, извършени след приватизационната процедура на дружеството.
6. Пълна проверка на дейността на Комисията за финансов надзор, свързана с упражнявания надзор над “Булгартабак Холдинг” АД, за периода от сключването на приватизационния договор до днес, включително (а) проверка на предприетите от КФН конкретни действия, свързани с честата практика на дружеството да не уведомява КФН публично за свои действия, когато това е предвидено в задълженията му; и (б) проверка на предприетите от КФН действия, свързани с нарушаване на чл. 114 и чл. 114а от Закона за публичното предлагане на ценни книжа от страна на “Булгартабак Холдинг” АД.

ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ПРОКУРОРИ, 

ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Моля да извършите пълна, всестранна и обективна проверка на изложените обстоятелства и изнесените в медиите множество данни и информация относно приватизационната сделка на “БУЛГАРТАБАК ХОЛДИНГ” АД, София, действията по нейното изпълнение, както и на действията на КФН при упражняване на правомощията си относно това публично дружество, и съответно да упражните законоустановените си правомощия.

С уважение: Христо Иванов

ДО

АГЕНЦИЯТА ЗА 
ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И КОНТРОЛ

СИГНАЛ
от Христо Любомиров Иванов 
За неизпълнение на приватизационен договор

Правно основание: чл. 22б, ал. 2, т. 7 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол

Уважаеми госпожи и господа,

На 09.12.2011 г. с “БТ ИНВЕСТ” ГмбХ е сключен Договор за приватизация на “БУЛГАРТАБАК ХОЛДИНГ” АД, София. Съгласно публично достъпната информация, клаузите на приватизационния договор включват задължение за запазване на предмета на дейност за срок от 10 години.

Съобразно информация, оповестена в медиите и по други публично достъпни действия, в разрез с това задължение, от 2016 г. “БУЛГАРТАБАК ХОЛДИНГ” АД (БТ), София започва ускорено преустановяване на дейността си:

• Първо затваря фабриката в София, през 2017 г. е съборена, а в момента се очаква там да бъде реализиран мащабен строителен проект.
• За десет години след влизането на България в ЕС, пазарният дял на БТ е спаднал с повече от 20% (от 49,1% до 28,6%). 
• През април 2017 г. се извършва най-голямата структурна промяна на пазара. Всички български марки на „Булгартабак” и дистрибутора му „Експрес логистика и дистрибуция” са купени от British American Tobacco (BАТ) за 100 млн. евро. Цигареният концерн купува 23 активни марки на “Булгартабак” с лиценз за продажба в България и Адриатика. След покупката БАТ се превръща в пазарен лидер с дял от 40-42%.
• В началото на 2019 г. са освободени последните работници от фабриката в Благоевград поради липса на поръчки. Това е краят на най-голямата цигарена фабрика у нас и една от най-големите на Балканите.

Така на практика приключва дейността на “Булгартабак холдинг” АД. Данните за постепенното, но сигурно съсипване на БТ са най-видни при анализ на броя служители в различните дружества. По време на приватизацията през 2011 г. средният брой на служителите в:

• БТ Холдинг е 179, през май месец 2020 г. осигурените лица са 20.
• Благоевград БТ – от средно 1046 за 2011 г. до 30 през месец май т.г. 
• София – БТ, от 479 до 32. 
• Плевен БТ (с. Ясен) – от 353 до 6. 

От близо 2000 работници средно на месец през 2011 г. в трите фабрики, до общо 68 души през май 2020 г., повечето от които назначени само по документи, за да поддържат формално дейността на БТ.

През последните години БТ се опитва да прикрива факта за преустановяване на дейността си. През пролетта на 2020 г. в Публичния регистър за регистрация на цени на тютюневи изделия “София Булгартабак” е регистрирала цена на цигарите “Ориент експрес”, въпреки че не работи от четири години и самата й сграда беше съборена. Веднага след нея същото е декларирала и другата затворена фабрика на холдинга – “Благоевград БТ”, която е регистрирала цена на същата марка. 

Тези действия вероятно са насочени за избягване на санкционните последици от неизпълнение на поетите приватизационни задължения. Формалното вписване на обстоятелства обаче не би могло да се счита за изпълнение на реално изпълнение на задълженията по приватизационния договор на “Булгартабак холдинг” АД в техния пълен обем и съобразно действителната обща воля на страните, сключили този договор.

По информация, оповестена в медиите, Агенцията за публичните предприятия и контрол е правила проверка за изпълнение на задълженията по приватизационния договор на място през 2016 г., след това проверките са били само документални. 

С оглед на изложеното, настоявам на основание чл. 22б, ал. 2, т. 7 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол и чл. 7, т. 1 и т. 2 от Устройствения правилник на Агенцията за публичните предприятия и контрол незабавно да изискате информация и да извършите  документален контрол и проверка на място относно изпълнението на задълженията в приватизационния договор за приватизация на “БУЛГАРТАБАК ХОЛДИНГ” АД. 

По-конкретно настоявам проверката да установи действа ли БТ съгласно условията на приватизационния договор, включително, но не само относно:

(1) ангажимента на БТ да запази предмета си на дейност в срок от 10 години от сключване на договора за приватизация; 

(2) дейността на предприятията София БТ, Благоевград БТ и Плевен БТ (включително конкретната работа и трудовите характеристики на наетите служители в тях), за които публичното дружество твърди, че извършват дейност, предмет на поетите задължения по сключения приватизационен договор.  

С уважение:  Христо Иванов