ДО:
Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА  ПЕТКОВА
МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

КОПИЕ:
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА
В  44-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Позиция във връзка с новата Енергийна стратегия на Република България

Уважаема г-жо Министър,

Изпращаме на Вашето внимание позиция на ПП “Движение Да България” във връзка с изготвянето  на нова Енергийна стратегия на Република България.

Съгласно Закона за енергетиката, Енергийната стратегия на Република България се разработва от министъра на енергетиката. Надяваме се препоръките ни да бъдат отчетени на този етап. Законът не ограничава Министерството по отношeние на консултациите с всички заинтересовани страни. Запазваме си правото да изпратим допълнителни коментари, когато черновата на новата стратегия бъде публикувана в портала за обществени консултации.

С уважение:

Христо Иванов – председател на

ПП Движение Да България

Принципи 

„Да, България!“ предлага развитие на чиста и устойчива енергетика, съобразено с интересите и конституционните права на обществото и бизнеса, като бъдат отчетени принципите за национална сигурност и независимост. 

Резултат от прилагането на стратегията:

  • Прекратяване на източването на обществени средства и неефективното държавно управление;
  • Чиста околна среда, осигуряваща здравословно развитие за новите поколения;
  • Повишаване на доходите и броя на заетите в енергийния сектор чрез децентрализация, насочване към нови технологии и услуги с висока добавена стойност, насърчаване на частната инициатива.

Стратегията за развитие на енергийния сектор трябва да се основава на принципите, залегнали в Конституцията на Република България:

  1. Гарантиране на националната сигурност и независимостта на страната;
  2. Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива;
  3. Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната. Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи.

Съгласно тези принципи, държавата следва да приложи стратегия, която:

  1. Да ограничава доминиращото икономическо (и оттам политическо) влияние на трети страни чрез вносни енергийни ресурси, което компрометира националната сигурност;
  2. Да създаде условия за развитие на свободен пазар и частни инвестиции, като бъде ограничено централизираното икономическо планиране, типично за комунистическия режим;
  3. Да насърчава използването на чисти технологии и спестяване на енергия с цел опазване на околната среда и предоставяне на здравословни условия за живот на всички българи.

В този смисъл Енергийната стратегия не следва да се прави като план-петилетка за дейността на чиновниците и да се използва за оправдание за мегаломански държавни инвестиции, заплащани от българското общество чрез данъци и дългове за следващите поколения. В продължение на почти 30 години българското общество вече не живее в условията на централизирано планиране на икономката. Енергетиката остана един от малкото сектори, в които държавата има господстващо положение и стратегическите решения се вземат късогледо, без отчитане на интересите на обществото и българския бизнес, без визионерски поглед за развитието на новите технологии.

Стратегията следва да е документ, който трябва да очертае дългосрочната визия на страната за необходимите промени така, че:

  • Енергетиката да се развива през следващите десетилетия съобразно нуждите на потребителите и икономиката в един глобален, конкурентен свят;
  • Държавната политика да позволи навлизането на техонологии на бъдещето, отчитайки актуалното и очаквано технологично и икономическо развитие на системите за производство, пренос и потребление;
  • Бъдещото развитие да е в синхрон с общите политки на Европейския Съюз, но не чрез самоцелно прилагане, а чрез активно участие в изработването на тези политики, осмисляне на ползите и ефекта им върху икономиката;
  • Да даде на образователните институции насоки за развитие на кадри, а на младежите – очаквания за професиите на бъдещето, към които те могат да се насочат.

България се нуждае от съвременна и модерна стратегия за развитие на нисковъглеродна енергетика, насочена към подкрепа на политиките за реагиране на промените в климата и стимулиране на енергийната ефективност, и намаляване на потреблението на изкопаеми горива. Подобна стратегия би трябвало да влезе в схемата на европейските начини на правене на стратегии, а именно да се предвиждат периоди на ревизиране на стратегията спрямо реално постигнатите цели на определен период от време. За целта е необходимо да се подложат на анализ няколко алтернативни предложения, които използват  еднаква информационна база и имат ясно формулирани краен брой цели, като се избират тези предложения за бъдещо развитие, които в най-голяма степен отговарят на заложените в рамковата стратегия основни критерии.

Проектът за енергийна стратегия да е съобразен с динамиката на развитие – социално, икономическо, технологично, както и с ускоряващите се промени в климата. Необходимо е основна цел на стратегията да бъде солидарно участие на България за постигане на амбициозната цел на Европейския съюз за предприемане на мерки, които да доведат до ненадхвърляне на прага от два градуса увеличение на глобалната температура. Стратегията трябва да отговаря на общите европейски цели за борба с промените в климата и директно да дава българският принос към тяхното постигане, както и за постигане на водещата роля на ЕС в тази област чрез приемане на още по-амбициозни цели за намаляване на парниковите газове.

Необходимо е да бъде извършена всеобхватна оценка на ползите и разходите за всеки един от сценариите за развитие на енергетиката, като освен традиционните вреди/разходи върху околната среда и човешкото здраве се включат и мерките за адаптация към климатичните промени. Последното неотменимо изисква успоредно развитие на пълноценен национален план за климатичните промени и неговата част за смекчаване на ефекта и адаптиране към климатичните промени на всички сектори: селско стопанство, горско стопанство, опазване на природни екосистеми, води и почви.

Необходимо е изработването на матрица от индикатори за измерване и оценка на влиянието от реализирането на стратегията, както на национално така и на местно ниво, Тези индикатори е необходимо да бъдат съобразени с даденостите и географската специфика и биха могли да включват наблюдението на следните параметри:

  • Разходи за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), като процент от БВП;
  • Разходи за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници на глава от населението;
  • Процент намалени емисии на парникови газове (приравнени към CO2 еквивалент), други вредни газове и емисии на глава от населението и на единица БВП;
  • Съотношение на внесени и изразходвани въглеродни (изкопаеми) горива към изнесена продукция.

Стратегията трябва да бъде придружена със серия от допълнителни анализи и в частност:

  • анализ на въздействието (impact assessment);
  • анализ за макроикономическото въздействие на стратегията;
  • екологична оценка;
  • социална оценка;
  • анализ на разходите и ползите;
  • анализ на потенциала за използване на местни енергийни ресурси.

Стратегическите документи се изработват на принципа, че следващите стратегии трябва да бъдат ревизия на предишните, а не всяко правителство да пише нови. Поради това е необходимо да се разработят няколко енергийни сценария, които да отчитат също и  моментното състояние спрямо предишните заложени приоритети преди изработването на проект за нова енергийна стратегия.

Приоритети

Един от проблемите на предишните стратегии е, че се целеше да се угоди на всички и съответно всичко е “приоритет”, което на практика означава, че нищо не е приоритет. Трябва да се изведат максимум 3-4 стратегически приоритета. Освен това, четейки предишните стратегии, се забелязва доста ненужен текст за пълнеж, като голяма част от посочените обещания и мерки са реално законови задължения на съответните министерства, регулатори, държавни компании и т.н. Няма смисъл стратегията да се пълни с обещания за спазване на закони.

Предложения за приоритети:

П.1.   Енергийна независимост. Насърчаване на развитието на местни, устойчиви енергийни източници чрез премахване на директни и индиректни бариери.

П.2.   Ефективно управление. Реформа на държавния сектор и участие в енергетиката, излизането на държавата от несвойствени дейности, изграждането на силни и адекватни регулатори.

П.3.  Децентрализация и нови технологии. Насърчаване на децентрализация на производството, спестяването, съхранението и доставката на енергия, чрез много малки производители и доставчици.

П.4.  Подготовка за бъдещето. Осигуряване на политики за успешен енергиен преход (трансформация) чрез насърчаване на преквалификацията на работещите в сектора на въгледобивната индустрия и ядрената енергетика.

Конкретни мерки

По Приоритет 1 – Енергийна независимост

Ограничаване на зависимостта от вносни изкопаеми и ядрени горива
Проблем: В продължение на десетилетия от икономиката и благосъстоянието на българското общество изтичат безвъзвратно милиарди за внос на природен газ и ядрено гориво от един доминиращ източник – държавни компании от Руската Федерация. Освен изнасянето на финансов ресурс, това води до икономическа и политическа зависимост под страх “да не спрат кранчето” и да не откажат да сертифицират удължаването на живота на блоковете на АЕЦ.
Решения: Визията за устойчива и независима енергетика трябва да включва постепенно ограничаване на използването на ядрени мощности и руски природен газ след 2040-2050 г. За сметка на това трява да се заложи на използването на местни, възобновяеми източници и осигуряването на алтернативни доставчици на природен газ.

 

Активна защита на националия интерес като част от общата енергийна политика
Проблем: Държавата, на моменти, се опитва да преговаря индивидуално с гиганти като Росатом, Газпром или Лукойл. Икономическият интерес и финансовата мощ на тези компании са доминиращи и съответно резултатите от тези преговори често са в ущърб на икономиката и обществото.
Решения:

Енергийната стратегия трябва да отразява прилагането на общите правила на Европейския съюз и да предвижда пълното съдействие с институциите на ЕК когато става въпрос за отстояване на общи енергийни политики.

Държавата следва да посочи ясно целите на предстощото споразумение с Газпром, след като ЕК застави компанията да предоговори условията по договорите си в страните от Източна Европа поради злоупотреба с господстващо положение. Договорки на “тъмно” и на парче ще са във вреда за страната.

Стратегията трябва да предвиди изменение и конкретизиране на законодателството по отношение на трансферното ценообразуване на енергийни ресурси. Това следва да принуди порочната практика компании с грамаден оборот в сектора на горивата (като Лукойл) да заплащат надлежно данък върху реално формираната печалба в България, вместо да “изнасят” печалбата в трети страни чрез счетоводни трикове.

 

Изграждане на нови мощности на състезателен принцип
Проблем: След 2030 г. и след 2040 г. предстои извеждането от експлоатация на редица амортизирани производствени мощности. Пазарните сигнали (несигурността в очакваните дългосрочни цени), както и политическият риск могат да се окажат бариера пред изграждане на нови заместващи мощности.
Решения: Министерството на енергетика в съдействие с КЕВР и системния оператор, следва да извършват ежегоден анализ на адекватността на системата, извеждането от експлоатация на стари производствени мощности и да публикува инфромация за очаквания излишък/недостиг на електроенергия в рамките на контролната зона на България.

При липса на нови инвестиционни проекти в процес на изграждане, Министерството следва да активира чл. 46 от Закона за енергетиката и да организира състезателен конкурс за поетапно изграждане на нови мощности от частни инвеститори, по критерий най-ниска цена на предлаганата енергия.

Министерството на енергетката и КЕВР следва да проведат предварително открито обсъждане на техническите критерии за участие в предстоящи конкурси, отчитайки натрупания международен опит, за да позволят широко участие на множество разпределени производители. Същото следва да вземе предвид целите на страната за понижаване на вредните емисии и повишаване на енергийната независимост.

 

Възможности за удължаване на експлоатационния живот и/или подмяна на генериращите системи на съществуващи ВЕИ централи 
Проблем: Инсталираните ВЕИ централи в България имат експлоатационен живот от 20-25 години. В нормативната уредба съществуват редица бариери и затруднения генераторите в тези централи да бъдат заменени и този проблем следва да бъде решен своевременно.
Решения:

Удължаване на експлоатационния живот или замяна на оборудването не трябва да се разбира като удължаване на договорите за изкупуване по административни тарифи, а като възможност тези централи да продължат да произвеждат на пазарни цени. Съществуват редица добри световни практики, които разрешават реконструкцията на съществуващи ВЕИ централи в рамките на същия терен, което ограничава ефекта върху околната среда. КЕВР и Министерството на Енергетиката, след обсъждане със заинтересованите страни, следва да предложат промени в Закона за енергетиката, Наредбите и Закона за Устройство на територията с цел премахване на бариерите, които могат да спънат бъдещата рехабилитация на централите.

 

Енергийната ефективност
Проблем: Българската икономика използва четири пъти повече енергия на единица БВП спрямо средното за Европа. Зависимостта на бизнеса и домакинствата от енергийни ресурси води до лоша конкурентно-способност и ограничаване на икономическия растеж, което е една от причините за по-ниските доходи в страната.
Решения:

Енергийната стратегия трябва да въведе национални цели за намаляване на енергийната интензивност за достигане на средноевропейските нива до 2030 г. За постигането на тези цели следва да бъде приложена координирана програма на регионално и местно ниво с ясни индикатори, мерки за насърчаване на енергоспестявнето и схеми за насърчаване на инвестициите в енергоспестяващи технологии в бита и индустрията.

Енергийна ефективност

В стратегията би трябвало да се заложат мерки за повишаване на енергийната ефективност, с кратки срокове и конкретни стъпки, което би могло да е за сметка на инвестирането в нови енергийни мощности от типа на  АЕЦ , ТЕЦ и големи хидрокомплекси.  За тези тежки инвестиционни проекти липсва конкретика и прозрачност относно осигуряването на инвестиции за посочените проекти, а също така къде и как ще се реализира произведената от тях електрическа енергия. Този подход в инвестирането е особено неприемлив в условия на ограничени финансови ресурси.

Стратегическият документ би могъл да даде насоки за  разработване на специфични енергоефективни мерки, свързани със специфичните климатични особености на отделните райони. Също така и за премахване на административните пречки за изграждане на енергийно независими къщи.

Специално внимание в стратегията трябва да се обърне на проблема за намаляване на загубите при преноса и разпределение на електроенергия, както и на кражбите ѝ от потребители. Сумарно тези загуби възлизат за някои райони на от 25 до 30% и се покриват от редовните потребители.

Смятаме, че ефектът от включването в образователните програми теми свързани с ЕЕ и ВЕИ би могъл да доведе до чувствително повишаване на културата на потребление и то с дългосрочен ефект.

 

Транспорт
Проблем: Вносът на петрол и доминиращото положение на една рафинерия в страната е още един пример за източване на национално благосъстояние. Освен икономическите последици, използването на изкопаеми горива в транспорта,  води до огромни щети за околната среда и здравето на хората. Блокирането на огромни средства от бюджета за строеж на неефективно използвани, замърсяващи и опасни магистрали, блокира инвестициите в чист и безопасен ЖП транспорт.
Решения:

Въвеждане на ясни цели за поетапно навлизане на електротранспорта и ограничаване на използването на превозни средства, движещи се с дизел и бензин. Стратегията следва да предивиди необходимите законови изменения, които да насърчат използването на електрически автомобили и необходимата инфраструктура за зареждане, като се отчетат икономическата и екологична целесъобразност. Държавната политика следва да наблегне на стимулите (като редуцирани данъчни ставки и пътни данъци), а не на глоби и задължения. Даване на приоритет на ЖП транспорта за транзитните товари, пред товарния пътен транспорт с ТИР-ове, развитие на ЖП мрежа и транспорт пред автобусния, за придвижване на пътниците в страната.

По Приоритет 2 – Ефективно управление

Преструктуриране на НЕК ЕАД и БЕХ ЕАД, премахване на несвойствени дейности и кръстосано субсидиране
Проблем: Държавата, чрез над 20 дружества и 20 хил. служители, продължава да бъде доминиращ играч в сектор енергетика. В същото време нетния ефект и ползата за обществото са отрицателни. В бюджета почти не се отчисляват дивиденти, бъдещите поколения се натоварват с нови и нови дългове, има масови злоупотреби при обществени поръчки, преразпределят се средства от ефективни към неефективни предприятия, липсва професионално управление и бизнес планиране. Изпълнителните директори и бордовете на тези компании, в момента се избират без публичен конкурс, назначенията са кратковременни (над 40 сменени управители като повечето не се задържат и година), без ясна перспектива, мандат и визия за развитие. Част от тези компании, с хиляди служители, от години не публикуват отворени обяви за работа за нито една позиция, което означава, че назначенята са на принципа на услуги и познанства.
Решения:

Преструктуриране на НЕК ЕАД и премахване на несвойствените дейности. В момента НЕК ЕАД е на ръба на технически фалит, поради недалновидното управление и наложената му неестествена роля и функции – единствен купувач, балансьор на грешни регулторни решения, инвеститор в мегаломански проекти и т.н.

Преосмисляне на ролята и нуждата от Български Енергиен Холдинг ЕАД. Основната причина за създаването на БЕХ през 2008 година формално беше тази мегаструктура да финансира „тройния енергиен шлем” – Белене, Южен поток, Бургас-Алксандруполис. След като тези проекти се оказаха неизпълними, днес БЕХ ЕАД играе ролята на финансов кредитор и преразпределител на дивиденти и финансиране, като по този начин прикрива неефективността в държавни фирми. Това води до отказ от реформи и безотчетно прикриване на злоупотреби.

Въвеждане на задължителен публичен конкурс за подбор на управителите в държавните компании с открито представяне на визия за развитие и изслушване.

Разработване и публикуване на бизнес планове за развитие на държавните компании, както и отчитане на резултатите.

Превръщане на държавните енергийни компании от еднолични акционерни в публични дружества чрез листване (продажба) на миноритарни дялове на борсата, с цел повишаване на прозрачността и отчетността пред обществото и акционерите, като този процес е придружен от широка информационна кампания, която да насърчи множество малки инвеститори и граждани да участват.

Одит на практиките за продажба на ел. енергия от страна на НЕК и АЕЦ Козлодуй и задължителни публични инструкции за повишаване на прозрачността на такива сделки.

Ежегоден одит на обществените поръчки в сектор Енергетика от страна на АДФИ.

 

Независими и професионални регулаторни органи с необходимият експертен капацитет и ресурс
Проблем: Политически интереси извън КЕВР оказват постоянен натиск за вземане/невземане на определени решения. Бюджетът на КЕВР, числеността и експертизата на служителите, не позволяват адекватно регулиране на пазара, откриване и санкциониране на нарушения (Комисията за Регулиране на Съобщенията, например,  има 4 пъти по-голям бюджет при 4 пъти по-малък по обем пазар). Грешните регулаторни решения през годините доведоха до щети за милиарди, без за това да бъде понесена отговорност.
Решения:

Развитие на капацитета на КЕВР, включително чрез засилване на експертния екип, актуализация на бюджета и числения състав на комисията, позволяващи извършването на адекватни проверки, ценови решения и защита на потребителите.

Приемане на задължителен Етичен кодекс на КЕВР и АУЕР. Протоколиране и публикуване на протоколите от всички срещи на членове на КЕВР с представители на изпълнителната и законодателна власт, както и с представители на частни компании.

Увеличаване на капацитета на КЕВР, с изграждане на система за мониторинг и превенция на злоупотреби на енергийния пазар. Изискване съгласно регламентите за REMIT и EMIR.

Вземане на решения на база на експертизи, анализи и прецизни данни, включително с участие на гражданското общество.

 

Политика по отношение на ТЕЦ и ограниченията за вредни емисии
Проблем: В продължение на години държавата играе двулична роля по отношение на намаляването на емисиите от ТЕЦ. От една страна, на европейско ниво, се обещават резултати и се прокламира намаляване на емисиите. От друга страна, на местно ниво, държавата обещава подкрепа за отлагане на екологичните мерки и лобира за изключване на замърсяващите централи от задълженията за инвестиции в очистващи съоръжения. Въпреки ясната дългогодишна политика на ЕС и очакваното повишаване на екологичните изисквания, прилагането им в България, винаги се счита за “неприятна изненада” и натиск от Брюксел.

В резултат на непоследователната политика десетки хиляди служители във въгледобивните мини и термичните централи (а и цялото общество) са поставени пред унизителния морален избор “работа и замърсена околна среда или затваряне на ТЕЦ”.

Решения:

Енергийната стратегия трябва еднозначно да се фокусира върху намаляване на вредните емисии от ТЕЦ, като се заложат цели дори по-високи от тези на ниво ЕС. Изпълнението на тези цели трябва да бъде задача на компаниите, оператори на ТЕЦ. Те следва да предложат на правителството обвързваща програма за инвестиции в очистващи съоръжения. Всяко едно съоръжение и икономичеси оператор следва да има индивидуална програма, а не сравнително по-чисти производства да се слагат под общ знаменател с по-големи замърсители под предлог “национално спасение на въглищата”.

Държава трябва ясно да посочи дългосрочната политика за развитие на енергийния сектор след 2030 г., а именно – ограничаване на употребата на изкопаеми горива. Това следва да даде ясен сигнал на компаниите в сектора и да прекъсне агонията.

 

Отказ от мегаломански проекти, източващи обществен ресурс
Проблем: През изминалите две десетилетия обществото се лиши от няколко милиарда, които изтекоха в “гьоловете” – безумните мегаломански държавни проекти – нова АЕЦ, мега-ВЕЦ-е и др. Резултатите от тези проекти са плачевни, но закономерни. Държавата се опитва да инвестира в ненужно големи производствени мощности, в условията на конкурентен пазар. Няма необходимия административен и експертен капацитет, за да прецени целесъобразността, да организира прозрачни тръжни процедури, да договори изгодни условия и да изпълни ефективни проекти. Това не е изненада, имайки предвид посочените по-горе политически назначения, безотчетност и липсата на каквато и да отговорност пред обществото за грешните решения.
Решения:

Енергийната стратегия трябва да посочи ясно, че държавата се отказва от изграждането на нови мощности от АЕЦ поради доказана икономическа загуба от реализация на такива проекти в сегашните условия. Безумната агония следва да се прекрати решително, за да престане наливането на средства и очакването на някакво спасително решение.

Реализацията на каквито и да е други проекти за нови мощности с държавно участие трябва да е на принципа на проектно финансиране, с привлечен външен ресурс и липса на държавни гаранции и задължения. Всяко подобно предложение, ако то въобще е необходимо, следва да бъде придружено с публичен доклад за икономическата целесъобразност след проведена широка обществена и експертна дискусия.

По Приоритет 3 – Децентрализация и нови технологии

Децентрализация на енергопроизводството
Проблем: По исторически причини и в следствие на централизираното планиране в миналото, производството на електроенергия е концентрирано в малко на брой икономически субекти. Икономиите от мащаба при големи производствени мощности се компенсират от явните негативи от тази структура – загуби от пренос и разпределение, концентрация на икономически ефект, голяма единична мощност на блоковете, водеща до повишен риск при при авария или затваряне на дадена централа. Децентрализацията на поизводството е спъната от тежките процедури, които не отчитат характеристиките и ограничения административен капацитет на малките производители.
Решения:

Препоръчваме стратегията да се базира на мерки за планиране и подпомагане на местно равнище, т.е. да се използва децентрализиран подход. Трябва да се дадат възможности за подкрепа на децентрализирани, енергоефективни решения  в бита, обществените услуги, индустрията, транспорта, земеделието и т.н., включително стимулирането на енергийно независими общности.

Премахване на всички административни тежести пред изграждането на малки централи, ползващи ВЕИ, промени в Закона за Устройство на Територията и правилата за присъденяване, както и тежката бюрокрация във връзка с изграждането и узаконяването на малки централи от частни инвеститори физически лица.

Стратегията трябва да предвиди подкрепа в изграждането и либерален режим за легализирането на индивидуалните, несвързани с енергопреносната мрежа малки производствени мощности от  ВЕИ.

Енергията, произвеждана от изгаряне на битови отпадъци, не бива да бъде третирана като ВЕИ от българското законодателство и това трябва да бъде указано в енергийната стратегия. Използването на технологии, основани на изгаряне на отпадъци е  предпоставка за създаване на нови трудно разрешими екологични проблеми, касаещи отделянето на устойчиви органични замърсители (УОЗ).

Диверсифицирането на производството на ел. енергия от предимно ВЕИ е гаранция за енергийната сигурност на РБ. За тази цел в  стратегията трябва да се предвидят данъчни облекчения за малки и средни предприятия, които освен това ще разкрият работни места за производство и внедряване на ВЕИ.

 

Участие на потребителите в балансирането на товара в електроенергийната система
Проблем: Изменената структура на производството в страната изисква повече регулиращи мощности. До момента системният оператор използва предимно услуги по изменение на отдаваната мощност на производителите, но не и на потребителите.

Според ЕСО ЕАД: „Още по-утежнена се явява ситуацията при съчетаването на продължителни екстремални зимни условия, изчерпан първичен енергиен ресурс и завишена аварийност при електропроизводствените мощности, каквато бе ситуацията през януари 2017 година. В такива случаи е необходимо да се потърсят възможностите на отзивчиви промишлени потребители да изменят профила на натоварването си в денонощен разрез и/или да ограничават част от потреблението си в пиковите часове. Това може да се осъществи както, чрез механизмите на пазара на електроенергия в текущия ден, така и чрез механизма на балансиращия пазар.”

След въвеждане на либирелизиран пазар за всички небитови потребители, съществува определено изкривяване на ценовите сигнали, и съответно голяма част от консуматорите нямат нито мотивация, нито лесен и прозрачен начин, за да участват активно в управлението на товара.

Решения:

Министерство на енергетиката и КЕВР, в консултация със заинтересованите страни, да предложат и приемат законови и нормативни промени, с цел ефективно въвеждане на доброволно управление на товара на потребителите (Demand Response). Промените следва да уредят в детайли прозрачни процедури за участие и да премахнат административните бариери пред активните потребители.

Да се анализира европейската и световна практика и да се предложи модел, който ще позволи на всички заинтересувани потребители (не само на големите промишлени инсталалции) да участват в управлението на товара чрез предоставяне на възмездни услуги на измение на потреблението.

Да се въведе (транспонира) напълно Директивата на ЕС за енергийна ефективност, в която вече са въведени предпоставки за участие на потребителите, а именно: „Наред с производството следва да се осъществява интегрирането на пазара и осигуряването на равни пазарни възможности за ресурсите при потреблението (натоварване при доставката и потреблението).”, както и различен вид пазарен участник: „доставчик на агрегирани услуги“, означава, доставчик на потребителски услуги, съчетаващ множество краткотрайни натоварвания при потребителя, които се продават или обявяват на търг на организирани енергийни пазари”.

Да се въведете нормативна възможност за инсталиране на малки системи за съхранение на електроенергия, включително чрез дефинирането на нов тип пазарен участник „Обект за съхранение”.

Между 5% и 10% от пиковото натоварване (екстремални зимни товари – 7 600 Мвт) може да бъде изместено чрез участие на потребителите, спестявайки значителни средства за студен резерв и внос от трети страни. Участието на потребителите и обекти за съхранение на електроенергия ще доведе до „изглаждане”  на денонощният профил на товаровата крива, което ще улесни интергирането на ВЕИ, ще уравновеси цените за балансиране и ще улесни оперативното управление на ЕЕС.

 

Повишаване на прозрачността и избора на потребителите при смяна на доставчик
Проблем: При навлизането на свободен пазар пред потребителите се открива възможност да избират и сменят доставчика си на електроенергия. Докато при големите потребители се ползва практиката за индивидуални оферти от търговците (тези консуматори разполагат със специалисти, които могат да анализират и сравнят параметрите на офертите), то при малките клиенти следва да има по-лесно разбираема информация.
Решения:

КЕВР да организира удобен за ползване от потребители онлайн регистър със стандартизирани тарифни пакети, предлагани свободно от различните доставчици и одитирана система за сравнение (калкулатор) на различните предложения. Такъв регистър може да бъде създаден и управляван от самата КЕВР (по модела на Австрия) или КЕВР да одитира и верифицира частни платформи за сравнение (по модела на Великобритания).

КЕВР организира специална секция на интернет страницата си с изчерпателна и лесно разбираема информация за правата на потребителите на свободния пазар.

По Приоритет 4 – Подготовка за бъдещето

Стимулиране на алтернативно образование и заетост в регионите с тежка енергетика
Проблем: През последните 30 години много грешни стратегически решения, отлагане на реформи, неправилни ценови решения се вземат под натиск от протести и принципа “какво ще работят миньорите или ядрените специалисти, ако (не)направим еди какво си”.
Решения:

Каменната ера не е свършила поради изчерпване на камъните. Пример за това е развитието на други сектори в икономиката, които допринесоха за неколкократно увеличение на БВП като в същото време не доведоха до покачване на потреблението на електроенергия.

Хората и частните компании се насочват към дейности с по-висока добавена стойност, но това не става изведнъж. Ето защо, като част от стратегическата държавна политика, трябва да се създадат специални програми за преквалификация на служителите и икономически стимули за инвестиции в региони, в които исторически се е развивала тежка енергийна промишленост. Създавайки условия за частни инвестиции и алтернативна заетост политиците ще излязат от порочния кръг на отказ от реформи поради страх от загуба на електорална подкрепа.

Икономически програми за зоните Козлодуй, Белене и Марица-изток, включително чрез използване на финансовите механизми на европейските фондове,  Международен Фонд Козлодуй и Национален доверителен еко фонд, насочени предимно към преквалификация, подобраяване на средата за живот, местни образователни центрове, привличане на инвестиции чрез облекчения и международен маркетинг на зоните.

Безядрено развитие на площадката „Белене”. Вече над 30 години площадката на проекта за изграждане на АЕЦ Белене носи загуби на държавния бюджет и данъкоплатците, без да генерира приходи. Площадката следва да се преосмисли като  многофункционална бизнесмрежа, да стане икономическа зона, която да обхваща Свищов, Белене и Никопол, по модела на пловдивската икономическа зона. Подобна икономическа зона би помогнала за подобряване баланса  в неравномерното развитие между Северна и Южна България.

 

Стратегия за справяне с енергийната бедност
Проблем: Стотици хиляди потребители, поради ниските доходи, имат и ще имат затруднения в покриването на енергийните си разходи. Често, държавата използва енергийната политика като социална функция и ограничава реформите. Трансформацията на енергийния сектор ще бъде предизвикателство за тези потребители поради по-ниската информираност и ограничените възможности за собствени инвестиции в енергопроизводство и енегроспестяване. Енергийната бедност до голяма степен е функция на доходите на домакинствата, но въпреки това съществуват и “енергийни” решения за ограничаване на този проблем.
Решения:

Цел на Енергийната стратегия не следва да е административно повишаване на броя на домакинствата, определени като “енергийно бедни”. Следва да се преосмисли изцяло съществуващата политика по финансови помощи за закупуване на ресурси за огрев.

На тези потребители трябва да се предложат алтернативни решения за спестяване на енергийни ресурси и инсталиране на собствени енергийни източници (изолации и дограми, фотоволтаични панели, соларни отоплителни системи, термопомпи, високоефективни печки и др.). По този начин обществения ресурс няма просто да “изгори” в печките, а ще намали нуждата от закупуване на материали за отопление и електроенергия, като в същото време ще намали изсичането на горите и ще развие микроикономика от производители и инсталатори на енергийни решения за бита.

 

 

Насърчаване на нови енергийни технологии
Проблем: Общ проблем за българската икономика, който засяга и сектора на енергетиката, е липсата на подготвени кадри за реалните нужди на индустрията. Друг проблем е ниският процент на разходи, които се отделят за научно-практични изследвания и развитие на нови технологии.
Решения:

Доколкото Енергийната стратегия може да повлияе образователните програми в средното и висшето образование, тя следва като минимум да отрази следното:

Ясна дефиниция за перспективните технологии на бъдещето, за които ще се изисква подготовка на кадри (интелигентни разпределитени мрежи и технологии, малки и микро ВЕИ системи, системи за съхранение на електроенергия, електротранспорт и т.н.).

Стратегията трябва да включва план за насърчаване на създаването на частни изследователски центрове, които, по възможност, да са децантрализирани по териториално разположение. Например – център за развитие на системи за съхранение на електроенергия в Монтана (където вече има индустрия).

Държавата не само може да насърчи създаването на такива центрове, но и да задължи държавните фирми да участват, както и да създаде подходящи програми за финансиране на технологичното развитие чрез фондовете за конкурентноспособност.

 

Предстоящи събития

Няма намерени резултати

Последвайте ни