Позиция на Демократична България по внесения от БСП вот на недоверие

26 юни 2018, вторник Facebook Twitter Viber

Политическа позиция на Демократична България по внесения от БСП вот на недоверие към правителството на Бойко Борисов заради провала му в политиката по опазване на обществения ред и сигурността в страната

Провалът на правителството в сектор „Сигурност“ е факт и това се вижда от недоверието на българското общество към системата за сигурност на страната като цяло. Неспособността на властта да се справи с престъпността, да опази обществения ред, дори да наложи спазването на правилата за движение по пътищата, доведе до драматична загуба на доверие на българските граждани към държавата изобщо.

Причините, за толкова лошото състояние на тази сериозна дейност на управлението, са комплексни. Но основно са резултат от целенасочената политика на управляващите за „приспиване на системата”, с цел безпрепятственото функциониране на корупционните схеми по високите етажи на властта.

Началото на тази качествено негативна промяна в управлението на системата за сигурност започна през 2013г., когато тогавашният лидер на БСП Сергей Станишев, с цел създаване на мнозинство за формиране на правителството на Орешарски, се съгласи да бъде отстъпен за управление секторът за сигурност на политическия представител на олигархичния капитал ДПС. В последствие Бойко Борисов си договори връщане в управлението с тези, които го свалиха от власт, но с цената да приеме продължаването на отстъпената „концесия” от Станишев на МВР и службите. Осветяването на тази порочна приемственост очертава като еднакво отговорни за неспособността на държавата днес да се справи с опазването на обществения ред и борбата с престъпността, както управляващите от ГЕРБ, така и тези, които им искат вот на недоверие от БСП и ДПС.

Обективно погледнато, най-сериозният проблем в МВР и службите за сигурност, е тежката демотивация на огромната част от служителите в системата, които по принцип са съвестни хора и искат да служат на държавата. Демотивацията им обаче на първо място е резултат от всеобхватната „кадрова търговия”, която се прилага като принцип за израстване в кариерата. Конкурсното начало за израстване в кариерата е подменено с назначаването на възлови позиции на хора, които нямат необходимите качества и подготовка, но за сметка на това са зависими и се подчиняват на волята на задкулисната власт, която ги е лансирала. Така системата е овладяна и подчинена на управляващата олигархия. Това нейно състояние води до психическа потиснатост и фактическа инертност. Практически МВР и останалите служби, вместо да разкриват тежките корупционни престъпления, ги прикриват. Голямата част от почтените и съвестни служители затаяват съществена информация за важни процеси в обществото, защото съзнават, че тя няма да се употреби по предназначение, а ще послужи на началниците им за търговия. Към този основен елемент на демотивация трябва да се добавят и тежкото материално състояние, несправедливото финансово стимулиране, и т.н.

Друг сериозен проблем, водещ до неефективност на системата за сигурност е неадекватното разположение на силите спрямо конкретната оперативна обстановка. Тази неадекватност е в два аспекта. От една страна имаме неефективно струпване на сили в определени райони и места /основно в София/ и съответно оголване на цели такива в страната, което дава възможност на престъпния контингент да се адаптира и атакува уязвимите места. От друга страна функциите и длъжностните характеристики на различните степени в системата са застинали назад във времето, което я прави тромава. Затормозената координация и ведомствения егоизъм често създават комични ситуации при екстрени случаи.

Всичко това са натрупани проблеми, които не се разрешават основно поради липса на компетентност на най-високо професионално и политическо ниво. Назначението на Валентин Радев за министър на вътрешните работи е кулминация на практиката на този пост да се назначават все по-очевидни фигуранти, зад чиято фасада МВР и другите служби се управляват ръчно от Бойко Борисов, с цел да може да изпълнява ангажиментите си към олигархичните кръгове, които го държат на власт. При това ръководство на МВР правителството се отказа дори да споменава думата реформа (както впрочем и в други сектори, като например правосъдието).

Изхождайки от горното, може обосновано да се предположи, че внесения вот на недоверие от БСП има за цел лъскане на фасадна опозиционност и той няма да предизвика нищо повече от поредната имитация на парламентарна демокрация. Без съмнение, след отшумяване на вота, министър Радев ще бъде сменен, защото твърде скоро стана обществено нетърпим с цялата си фрапантна некомпетентност, но това няма да се отрази на водената политика, защото тя е свързана единствено със задкулисните зависимости на министър-председателя от подкрепящата го олигархия. Това състояние на нещата е плод на дългосрочен негласен консенсус между всички “системни“ партии – ГЕРБ, БСП и ДПС. Това личи и по факта, че президентът Радев, който има пряко отношение към системата на националната сигурност и управлението на службите, по никакъв начин не се превърна във фактор за реформа в сектора.

За да има осезаема промяна в опазването на обществения ред и борбата с престъпността решението е едно – отстраняване от власт на сегашните управляващи и радикални действия за реформи и повишаване мотивацията на служителите в сектора за сигурност чрез еднаквото приложение на закона спрямо всички граждани.

Демократична България