Предвиденият в проекта на национален план за възстановяване и устойчивост на България модел на финансиране не води до създаване на реална икономическа или социална стойност и поощрява неефективното харчене на европейски ресурси, което пречи на развитието на България. Около това мнение се обединиха участниците в онлайн дискусия при съпредседателя на “Демократична България” Христо Иванов, посветена на финансовите инструменти за реализация на целите на Плана. В разговора участваха и евродепутатът Радан Кънев, съпредседателят на “Зелено движение” Владислав Панев и Юлиана Николова, директор на портал „Европа“ и фондация „Център за модернизиране на политики“.

“Това, което виждаме е един план, който не просто има големи пропуски в структурите си. В него отсъства политиката, дългосрочната стратегия, визията за стратегия. По общи наблюдения половината от него отива за строителство, защото от това включително можем да крадем. И не се правят никакви усилия да се мине към философията, която мобилизира допълнителен ресурс от частния сектор, допълнителни инвестиции”, заяви Христо Иванов.

Участниците в дискусията коментираха, че в плана няма и намек за плавно преминаване от грантове и субсидии към финансови инструменти и гъвкави кредитни механизми. Това според тях е пречка пред изпълнението на ефективни проекти, които да създадат реална добавена стойност за българската икономика.

“Еврофондовете често са зло и не може политиката на властта да се върти около тях, както наблюдаваме от 2007 г. насам. Те могат да да са полезни, но могат и да установяват монополи, да помагат на автократи да узурпират властта за години напред, да купуват медии – това го виждаме в България. Няма държава, която да е станала богата с безплатни пари. Това е вредно пристрастяване, защото кара десетки хиляди умни хора да се занимават с писане на глупави проекти, вместо да създават полезни продукти”, заяви Владислав Панев. 

Според Радан Кънев е необходим анализ на пораженията, нанесени на икономиката от коронавируса, и реализация на последващите мерки повече с финансови инструменти, а не с преки грантове. По думите му на грантове може да се заложи в тези сфери, които пряко са насочени към хората, включително образование.

“Колкото повече финансови инструменти използваме, толкова повече пари получаваме. Защото, ако при всеки друг инструмент има съотношение 25% национално финансиране – 75% европейско, при финансовите инструменти Европа, за да стимулира тяхното използване е склонна да дава 100%”, изтъкна Юлиана Николова. Тя посочи, че има и сфери като борба с дискриминацията или борба с изолацията, които трябва да са грантови.

Николова критикува плана именно заради логиката му, подчинена на разбирането, че се дават едни пари, които трябва да бъдат усвоени, вместо тя да бъде за това какви са нуждите на България, какви са целите и за тях да се търси финансиране. 

“Изискването към документа е да има реформи. Аз си направих труда да изведа реформите в този план и трябва да ви кажа, че е жалка картинка, повече от жалка. Според този план здравеопазването ни не се нуждае от реформа”, заяви Николова. Тя посочи, че въпреки че коронакризата показа пробойни в системата на здравеопазването, в плана не се предвижда реформа на системата за доболничната помощ например. 

Според нея основен недостатък на планиращата администрация е, че не може да говори с частния сектор. Като пример тя даде темата за кръговата икономика, която в Плана е обхваната чрез начини за стимулиране на държавната НЕК или МВР, но не и към бизнеса.

“Къде е частният бизнес изобщо в този план”, попита евродепутатът Радан Кънев и продължи, “Разбирам, че едно правителство с нулево доверие по отношение на корупция и разходване на публични средства не може политически да си позволи да работи с частния бизнес за неговто развитие или възстановяване и адаптация, защото на всяка крачка ще бъде обвинено в корупция. Но тук проблемът е в правителството, което имаме, а не във философията на Европейския план.”

Според Радан Кънев така представеният план рискува да не бъде одобрен. Юлиана Николова от своя страна препоръча планът да бъде насочен към малко приоритети, но да се знае, че в тези сектори ще се направи реформа и да е ясно как ще бъде постигната тя. Като една такава цел тя посочи постигането на цифрова България, но не само като инфраструктура, а като философия на цифровата икономика 

“Защо 20 години сме абсолютно неуспешни – защото имаме едни аналогови алгоритми, които се опитваме да сложим в едни цифрови параметри”, посочи тя. 

“Трябва да си поставим ясни една-две, максимум три цели”, е мнението и на Владислав Панев, “Когато разхвърляме пари по проекти, които сами по себе си не са лоши, но не водят до нищо фундаментално, тогава става “холандска болест”.

Панев посочи, че в страната се наблюдава съсредоточаване на пари към големите бизнеси и това нарушава се конкурентоспособността на българската икономика и.

“Това е голямата трагедия на България в последните 10 години – всякакви сектори с монополизират, не само енергетика и големите телекоми. Бизнесът с месо, с мляко – такива неща се монополизират, където никъде не е монопол”, посочи той. 

Цялата дискусия гледайте тук:

Предстоящи събития

Няма намерени резултати

Последвайте ни