Писмо до МОСВ относно статистическо наблюдение на битовите отпадъци в страната

19 юли 2017, сряда Facebook Twitter Viber

До Министерство на околната среда и водите

На вниманието на Нено Димов, министър на околната среда и водите

Уважаеми г-н Министър,

Само за един месец станахме свидетели на два големи пожара в съоръжения за третиране или депониране на отпадъци – Шишманци (02.06.2017) и Ихтиман (02.07.2017 ). За период от 12 месеца назад горяха още сметищата гр. Шумен, гр. Кърджали, с. Цалапица, гр. Бобошево, с. Труд, с. Лесичово, с. Капитан Димитриево, Ново Село (обл. Пловдив), с. Каменар и  т.н. Но ние не искаме да повдигаме въпроса за пожарното обезопасяване на тези обекти. Много повече ни интересува, защо все още огромен процент рециклируеми материали като хартия, картон, пластмаса, дървесина и текстил попадат в смесените отпадъци, вместо да бъдат сепарирани и предадени за преработка. За да бъдем по-конкретни, ще цитираме някои стойности от морфологичния анализ на смесените отпадъци, които постъпват в ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ (с. Яна):

• пластмаси (16 %)
• хартия (11 %)
• картон (10 %)
• стъкло (8 %)
• текстил (8 %)
• дървесина (2 %)

Това е достатъчен повод, да се обърнем към Вас с искане за незабавно въвеждане на прозрачност по отношение на потоците битови отпадъци в страната. За наше изумление, сайтът на Националната информационна система за отпадъците към Изпълнителната агенция по околна среда стои празен, тоест за „информационна система“ не може да се говори. За да приемем, че такава система е налице и че тя наистина работи, настояваме за оповестяване на нейния сайт на актуални данни на месечна база за следните изключително важни за обществото и данъкоплатците показатели:

• Събрани количества битови отпадъци по общини, започвайки с най-големите 5 български града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе.
• Морфологичен анализ на постъпилите в съоръженията за предварително третиране
• Технолгоия на предварително третиране
• Разбивка на извлечените за рециклиране материали по вид и тегло, дата на търговете, имена и номер на лицензите на фирмите, закупили най-големите количества
• Какви количества се депонират и на кои места?
• Къде завършват количествата, за които статистиката твърди, че нито се предават за преработка, нито депонират?

Ние, както и всички професионалисти и граждански активисти, които се интересуват и работят с нас по темата, сме озадачени от липсата на прозрачност в този сектор и грубите разминавания в спорадично изнасяните данни от различни източници – общини, НСИ, организации по оползотворяване, Евростат. Липсата на такива данни не дава ясна представа на обществото относно напредъка по постигане на целта за повторна употреба и рециклиране, залегнала в Чл. 31. (1)  от ЗУО, а тя е амбициозните 50% от общото тегло хартия, метал, пластмаса и стъкло, изхвърлени от домакинствата до 01.01.2020 г. При тези условия, огньовете стават привлекателна алтернатива за замитане на несвършената работа.

Убедени сме, че всеки лош пример е до време и очакваме, през Вашия мандат да станем свидетели на налагането на пълна прозрачност в управлението на битовите отпадъци. Това е основата за вземането на верни решения не само по проблема с инцидентите с пожари, но и по следващия сериозен проблем, който се задава – скокът на такса смет в повечето български общини, за който значителен принос ще имат недобрите практики по оползотворяване и работата на тъмно в този отрасъл.

С уважение,

ПП „Движение Да България“

ПП „ДЕОС“

ПП „Зелените“