Всички знаем, че от почти три десетилетия образованието и науката в България са тежко недофинансирани от страна на държавата, макар и истинският мащаб на проблема да се крие зад окрупнени индикатори и статистически трикове. Въпреки че редовно ни отвличат вниманието с повърхностни ПР кампании, знаем, че образованието и науката в България се нуждаят от дълбоки реформи, за да започнат да произвеждат истинско качество. За никого не е тайна, че единствената възможност България да ускори развитието си и да заеме своето място в ядрото на цивилизования свят, минава през образование, ориентирано към бъдещето, и научни изследвания на световно ниво.

Благодарение на членството си в Европейския съюз, през периода 2014-2020 година, българската държава получи безпрецедентна възможност да обърне тенденцията към разпад и да започне политика за възраждане на образованието и науката. По линия на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП НОИР) тя получи достъп до значителен външен финансов ресурс (над 1,16 млрд. лева), който можеше да подкрепи решителни национални политики за модернизация на сектора.

Днес, пет години след началото на този период и две години преди неговия край, за съжаление, можем да констатираме, че почти нищо не е било постигнато: публичните инвестиции в образование и наука остават доста по-ниски от средното за ЕС; не се използват ефективни стимули за намаляване на ранното отпадане от училище; постиженията на учениците все още зависят силно от техния социално-икономически статус; уменията, които развиват, не съответстват на нуждите на пазара на труда и съвременното общество; последното важи и за студентите; качеството на училищното и висшето образование не се гарантира адекватно; нищожен процент от възрастните учат през целия живот; научната среда е силно фрагментирана; научните организации са изолирани една от друга и от международната научна общност; липсва връзка наука-образование, както и наука-икономика, което съответно пречи на науката да допринася за растежа.

На този фон българското правителство и Министерството на образованието и науката продължават да се интересуват повече от това КОЙ ще усвоява средствата по ОП НОИР, отколкото как могат да се използват те за действително и устойчиво реформиране на системата. Тези институции допускат най напред започването на програмата да се забави с цели две години (2014 и 2015 г.). След сериозни управленски гафове, продиктувани от стремежа, подготвените за овладяване от едно политическо лоби евросредства да се овладеят от друго такова лоби, надлежно установени от редовните одити на Европейската комисия, през 2016 г. плащанията по програмата са замразени. През 2017 г. Министерството на образованието и науката успява да помири апетитите и да се преструктурира така, че да осигури, поне привидно, разделение между звената, които разпределят, потребяват и контролират средствата по програмата. С тази цел се създава Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и плащанията бавно се отлепят от нулата. Вече е ясно, обаче, че в резултат на това огромно изоставане, България най-вероятно ще загуби голяма част от парите. Ясно е и друго, че дори и някога да е имало идея тези средства да се използват стратегически за модернизация на българското образование и наука, борбата вече е изцяло за това как максимален дял от тези пари да се отклонят в полза на интереси, които нямат нищо общо с образованието и науката. Сигурни индикатори за това са непрозрачното управление на програмата, оскъдната информация за дейности и проекти, липсата на индикатори за успех, които могат да се свържат с реалността, съмненията за задкулисни уговорки, нагласени конкурси, необективно оценяване на проектни предложения и т.н.

Източник: Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020

Истински скандално обаче е решението на Министерски съвет от миналия вторник, 4 септември 2018 година, без каквито и да било сериозни мотиви да прехвърли 102 млн. лева от приоритетната ос за научни изследвания и технологично развитие към друга оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“. Така тези пари вместо да се използват за наука, се превръщат в допълнителен ресурс за свързания с Делян Пеевски министър на икономиката – Емил Караниколов. Въпросната сума представлява близо 20% от средствата, предназначени за българска наука по седемгодишната оперативна програма, и се равнява на цялото национално проектно финансиране за наука за период от 5 години.

Важно е също да се знае, че цялата отговорност за случващото се по ОП НОИР е на българското правителство, Министерството на образованието и науката и Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, и не може да се оправдае с митичната злонамереност на безименни брюкселски чиновници.

Ние от Демократична България смятаме, че всяка кражба от образованието и науката на България е кражба от бъдещето на страната и настояваме министър Красимир Вълчев, заедно с целия му политически кабинет, и най-вече директорът на Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ – Кирил Гератлиев, да поемат публично отговорност за провала на ОП НОИР и да подадат оставките си.

Предстоящи събития

Последвайте ни