Неработеща стратегия и злоупотреби с удостоверяването на български произход установи комисията за българите зад граница

26 август 2021, четвъртък Facebook Twitter Viber

Остарял закон с 21-годишна давност, липса на нормативни документи и злоупотреби с удостоверяване на български произход за получаване на българско гражданство  установи парламентарната комисия за българите зад граница на първото си заседание.

Комисията с председател Антоанета Цонева от „Демократична България“ изслуша заместник-председателя на Държавната агенция на българите в чужбина (ДАБЧ) Димитър Владимиров, както и представители на Министерството на правосъдието, които имат отношение към процедурата за получаване на българско гражданство.

Въпреки че Националната стратегия за българските граждани и българските общности по света е приета през 2014 г., до днес не е приет план за прилагането й. Голяма част от насоките не са реализирани, а части от националната стратегия не се изпълняват. „Има приоритети, по които се е работело без да има определени правила“, заяви Димитър Владимиров. Според него няма координация между институциите и цялата дейност се крепи на волята на отделните министри. Парламентарната комисия установи и липсата на консултативни съвети към консулските служби.

Законът за българите, живеещи извън България от 2000 г. е морално остарял и е непрактичен, според Владимиров. Той не отразява реалностите след членството на страната в ЕС. Освен това има редица нормативни дупки, като в последните години никой не се е наел да го резивира.

Представителите на държавните структури описаха и схемите за получаване на българско гражданство. Липсата на правилник за прилагане на закона и текстът, който посочва, че български произход може да се посочва от организации на българи в чужбина е позволил главоломното увеличаване на молбите от съседните държави от Западните Балкани. Такива организации са били създадени в Северна Македония, Албания и Сърбия, а те са издавали въпросните удостоверения по неясни критерии. „На практика държавата делегира права на НПО в чужда държава да установява наличието на български произход“, заяви Владимиров.

Практиката доскоро е била тези организации да се вписват в регистър в агенцията и след това да получават права да издават удостоверения. На практика обаче никой не може да контролира как тези организации извършват своята дейност. Никога не е имало изискване членовете на тези НПО да са българи или от кандидатите за гражданство да са членове на въпросните организации.

Около 80% от получилите българско гражданство в последните години са на базата на въпросните бележки. Със законови промени от март 2021 г. тази практика е преустановена и удостоверяването на български произход става само по документи. Подалите вече заявления по стария ред имат 3 месеца да представят документи по новия. Става дума предимно за документи от преди 1945 г. – свидетелства за раждане, кръщелни и брачни свидетелства, църковни документи и пр., обясниха експертите от правосъдното министерство.