Недостиг на пари за износ на културен продукт в чужбина

14 септември 2021, вторник Facebook Twitter Viber

До каква степен българите в чужбина получават български продукт и какви са усилията, които се полагат тази работна сила да се върне в България. Това дискутираха членовете на Комисията за политики за българите извън страната заедно с представители на Министерството на културата и Министерството на труда и социалната политика.

Председателят на комисията Антоанета Цонева от “Демократична България” заяви, че българите зад граница не получават достатъчно подкрепа от българските културни институти в чужбина и е необходимо да се направи план за бюджета за култура. 

“Все някога ще стигнем до етап, в който ще имаме редовен бюджет за култура. Очевидно е, че не подхождаме твърде амбициозно към тази цел предвид факта, че най-новият институт, който сме разкрили, е през 2011 г. в Лондон”, каза тя.

Заместник-министърът на културата Весела Кондакова заяви, че стремежът на министерството е да стимулира българските културни институти в чужбина да се включат в събития, насочени повече към местната среда, отколкото към българската общност, въпреки че българските общности по места активно се включват в организираните събития. За мащабна културна реклама на страната зад граница обаче са нужни много повече от сегашните 3 млн. лв. годишно, особено ако  българските общности там също станат адресат на български културен продукт. Зам.-министър Кондакова е скептична, че ресурсът може да бъде увеличен от следващото служебно правителство. 

По въпроса с връщането на българите от чужбина заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров заяви че това не е работа само на министерството, а и на други институции. Службите по трудови и социални въпроси към посолствата ни в чужбина обаче организирали безплатни кариерни форуми, на които български работодатели се срещат лично с българите зад граница.  

Попитани за броя на българите в чужбина, от социалното министерството заявиха, че не разполагат с такива данни и че при необходимост ще съдействат на комисията, за да ги получи. Председателката на комисията Антоанета Цонева огласи данни, които тя е получила от ГРАО, че пълнолетните българи, декларирали настоящ адрес зад граница са 622 141. Тя и участниците в работата на комисията обаче бяха единодушни, че това не е реалният брой на трудовата сила в чужбина.
Утре комисията продължава с редовно заседание, като ще бъдат отправени въпроси към представители от ЦИК във връзка с трудностите при организиране на избори в чужбина.