Наредба за текстила – да, но не така и не сега

01 септември 2022, четвъртък Facebook Twitter Viber

„Демократична България“ подкрепя усилията на институциите и задължената индустрия в България да бъде въведена устойчива, ефективна, справедлива и отговаряща на европейските стандарти система за управление на ненужния текстил от домакинствата.

За изграждането на подобна система, в еднаква степен отговаряща на интересите на заинтересованите страни и способна да постигне високите цели, очаквани в обновената Рамкова директива за отпадъците на Европейския съюз, е необходимо:

Да се разясни на каква база са изчислени предвидените продуктови такси и за какво ще се харчат събраните от държавата (в лицето на ПУДООС) приходи.

Продуктовите такси, предложени в проекта за наредба, като цяло са непазарни, отнесена към стойността на голяма част от продуктите, за които ще се прилагат, и неоправдано високи, съотнесена с разходите по дейностите по разделно събиране и третиране, които трябва да се извършват. При артикули за ежедневна употреба и ниска единична цена, например чорапи, такса от 1,40 лв. може да доведе до увеличение на цената за крайния потребител над 100%.

Основно правило за таксите в Р България е, че те трябва да са разходоориентирани, т.е. държавата не трябва да събира повече пари, отколкото са ѝ необходими, за да извършва определена общественополезна услуга. Друго важно правило в прозрачното и ефективно управление е всяко инвестиционно решение да се взима на базата на информиран анализ на възможните алтернативи. Така, дори да приемем, че ПУДООС има ясна визия и строен план за разходване на събраните от такси средства, къде са аргументите в подкрепа на решението да се инвестират държавни средства в изграждането от нула на нова система за разделно събиране и третиране на отпадъци от текстил, вместо да се използва вече съществуваща инфраструктура?

Да се заложи изрична цел за повторна употреба, която включва и подготвените за повторна употреба изнесени от България количества

Предложената наредба не предвижда цел за повторна употреба и изключва за целите на изпълнението теглото на изнесените, изпратените от страната ни към територията на друга държава-членка на Европейския съюз текстил и обувки, и текстил, предаден за директна повторна употреба. По този начин се стимулират дейности, които са по-ниско в йерархията на отпадъците – т.нар. даунсайклинг и енергийно оползотворяване.

Наложителните и неизбежни промени в проекто-наредбата да отчетат реалностите в засегнатите индустрии

Използваната оценка на въздействието е от 2019 г. и е твърде далеч от икономическата пост-ковид 19 реалност в текстилната и обувната промишлености в България и света, силно повлияна от висока инфлация, сътресения във веригите за създаване на стойност и геополитическа несигурност. Освен, че се основава на неизползваеми стари данни, въпросният анализ не отговаря на някои базови регулаторни изисквания за информацията, която трябва да се предоставя в такъв тип документи. Трябва да се вземе предвид и фактът, че се очаква през следващите месеци Европейската комисия да представи ясни регулаторни насоки за управлението на отпадъците от текстил, посредством обновяването на Рамковата директива за отпадъците,.

Да се успокои припряността в нормотворческия процес и да си повиши неговото качество и прозрачност

По-бързото регламентиране на оползотворяването на отпадъците от обувки и текстил е в най-добър интерес на българското общество. Прибързаните и непрозрачни решения обаче са в ущърб на бизнеса, на потребителите и на устойчивото развитие на сектора.

Настояваме да се направи нова, адекватна на реалностите оценка на въздействието. Задължението ни като държава-членка на ЕС да въведем разделно събиране на текстил от 1 януари 2005 г. ни дава необходимото време за това. И на нейна база, в рамките на прозрачен процес, заинтересованите страни заедно да намерят умни и работещи решения за оползотворяване на този поток отпадъци, съобразени с европейското законодателство и добри практики и в интерес на цялото общество.