Надежда Йорданова: Избор на служебен премиер измежду висши държавни длъжности не е нещо нечувано в България

29 март 2024, петък Facebook Twitter Viber

Притеснението от новото е разбираемо, но да се посочват за служебни премиери лица, които заемат висши държавни длъжности, не е нещо нечувано в България. Това заяви председателят на комисията по конституционни въпроси Надежда Йорданова в предаването “Още от деня” по БНТ.

Йорданова даде пример със Стефан Софиянски, който беше кмет на София през тежката криза в началото на 1997 г., стана служебен премиер и после се върна на поста си. Такъв е и случаят с бившия подуправител на БНБ Калин Христов, който беше служебен финансов министър в кабинета на Марин Райков.

„Новото е, че на конституционно ниво се ограничи изборът на президента между определен кръг лица, които са получили доверието на българския парламент чрез демократичен избор“, заяви народният представител от “Продължаваме Промяната – Демократична България”.

След промените в Конституцията през декември беше възприет гръцкия модел, където изборът за служебен премиер е между трима души, докато в България е от десет висши позиции. Надежда Йорданова не вижда предпоставки за конституционна криза, като определи ситуацията така: “Предсказания за апокалипсис имаше и при закриването на спецпрокуратурата, и при орязването на правомощията на главния прокурор, но нито едно от тях не се сбъдна”. 

„Сред този списък има четирима, които наскоро бяха избрани от парламента и съответно могат да носят подобна отговорност. Наистина вярвам, че сред тези 10 души има достатъчно отговорни лица, които няма да се откажат да приемат предизвикателството“, каза бившият правосъден министър.

Тя за пореден път потвърди, че първоначалната идея на ПП-ДБ беше да се възприеме преобладаващата европейска практика, а именно – правителството в оставка да стане служебно до избора на ново редовно. Такъв текст беше залегнал в представения вариант за конституционни промени, представен от коалицията. „Тази идея не получи подкрепа от колегите от ГЕРБ-СДС и ДПС, затова възприехме гръцкия модел“, каза тя.

Йорданова поясни и какви промени бяха направени в Закона за БНБ, които днес бяха приети на първо четене от Народното събрание. „Целта беше да поясним и да дадем спокойствие на хората, че след като заемат позицията на служебен премиер, мандатът им няма да се прекъсне като избрано лице на съответната длъжност. Уреждаме на законодателно ниво това обстоятелство, което е било фактическо положение в България години наред“, добави тя.

Според нея няма проблем и по отношение на подбора на състав на служебното правителство, въпреки че се чертаят апокалиптични картини за това чия ще бъде отговорността – на президента или на избрания за служебен премиер.

„Очакванията са, че съставът ще бъде определен, след като кандидатът за служебен премиер и президентът постигнат съгласие. Все пак Конституцията не е инструкция за сглобяване на телевизор или етажерка. Там трябва да се даде достатъчна свобода, без да е неограничена, органите да свършат работата си по най-добрия начин“, коментира депутатът от ПП-ДБ.