Манол Пейков: Можем да управляваме с ум, почтеност и компетентност

01 юли 2021, четвъртък Viber

Манол Пейков: Можем да управляваме с ум, почтеност и компетентност

– Как оценявате работата на служебното правителство, г-н Пейков? Ще остане ли още много за разграждане на модела на управление на ГЕРБ и за „Демократична България”, ако тя участва във властта след изборите на 11 юли?

– Смятам, че се справят относително добре. Особено предвид факта, че разполагат с броени месеци, а наследените Авгиеви обори трудно могат да бъдат измерени с поглед, нежели почистени.

Че има много за разграждане, струва ми се, вече е очевидно за всички. Но по-голямото предизвикателство идва след това – да се изгради на негово място нещо смислено, устойчиво и перспективно.

Мисля си, че най-голямата вина на ГЕРБ към българския народ не е липсата на управленска визия, не е повсеместната корупция, не е дори беззаконието и срастването на съдебната с изпълнителната власт, които ни завещаха. Най-голямата им вина е, че след 45 години живуркане като 16-а съветска република и 20 години мъчителен преход техните три управленски мандата бетонираха у българина чувството за непълноценност. Чувството, че „в България е така“. Че „толкова си можем“. Че е нормално да бъдем последни по икономическо развитие, последни по заплати и пенсии, последни по свобода на медиите, последни по наука и образование. Че най-доброто, на което можем да се надяваме, е на още някой-друг километър вълнообразни магистрали, докато стискаме с две ръце да не се изпуснем от връхчето на опашката на Европа.

Именно това е и най-голямото предизвикателство пред „Демократична България“ в следващия парламент: да покажем, че България може да се управлява с ум, почтеност и компетентност. Че може да се управлява с визия. И най-вече: може да се управлява в името на общественото благо.

– От БСП обаче пускат коментари, че моделът ГЕРБ-ДПС ще бъде сменен от модела Трифонов-ДПС.

– В момента БСП е в крайно неизгодна позиция – на последните парламентарни избори те получиха най-слабия си резултат в най-новата ни история. Затова и протегнаха ръка към всички свои бивши функционери, които през годините се отлюспиха, и създадоха свои собствени политически формирования. За тях това не е съюз, който стъпва на общи идеи; това е чисто и просто брак по необходимост. Същата е логиката и на опорните точки, които се изстрелват в публичното пространство – да се замъти водата, пък дано някоя заблудена риба се хване на въдицата.

– Но без някаква подкрепа от БСП, изглежда, трудно ще минете. Да речем, че „Има такъв народ”, „Демократична България” и „Изправи се, мутри вън!” съберете парламентарно мнозинство, но за конституционни реформи трябват още гласове.

– Заявили сме ясно, че не възнамеряваме да управляваме заедно с БСП (нито пък с ГЕРБ или ДПС). Потенциални наши съюзници са партиите на протеста – въпреки различията ни по немалко теми. Това, което ни обединява, е общото разбиране, че България има нужди от спешни реформи.

Липсата на мнозинство невинаги означава липса на решение. Както добре се видя по време на краткия живот на 45-ия парламент, понякога чудото на тематичните мнозинства може да реши привидно нерешими проблеми.

А що се отнася до най-важните битки – те винаги са с много по-дълъг хоризонт от един парламентарен или управленски мандат. Затова за тяхното спечелване е нужно визионерство, огромно себеотрицание и истински характер.

– В началото на 90-те едно от знаковите лица на СДС, социалдемократът Петър Дертлиев казваше – „ще управляваме с таланта на целия народ”. Как ще управлявате вие, от „Демократична България”, и с чий талант?

– Петър Дертлиев беше от старото поколение демократи – преди да бъде политик, той беше хуманист и идеалист. Хората, които управляваха България през последните две десетилетия, всячески се опитаха да ни убедят, че идеализмът е нещо старомодно и излишно. Но лично за мен възходът на „Демократична България“ е ясно доказателство за точно обратното: в България все още има здрава сърцевина от хора, които не се отказват да мечтаят за по-добър и по-достоен живот, за по-талантливо и по-почтено управление.

– Къде човек е по-несвободен – в София, в Пловдив, в малкия град или на село? Самият Вие как си осигурявате свобода?

– Осигурявам си свобода, като работя това, което ми доставя удоволствие. Като се стремя да се съюзявам с почтени и добронамерени хора и да създавам около себе си острови на нормалност. Разбира се, аз имам лукса зад мен да стои един солиден и разпознаваем бизнес, граден повече от три десетилетия. Пределно ясно ми е, че повечето българи не разполагат с подобно предимство. Уви, особено в по-малките градове и в селата, които често се управляват на едва ли не феодален принцип, на много хора им се налага буквално да коленичат пред силните на деня, за да имат каквито и да е шансове за успех. Нерядко за тях това е буквално въпрос на оцеляване.

Истината е, че много от поддържниците на статуквото в страната всъщност са съвсем разумни и читави хора с дребен или малко по-едричък бизнес, на които се е налагало да драпат с години, за да си прокарат пътека до управляващите, с цел да си осигурят тяхното благоволение. За тези хора промяната автоматично означава проблем – защото те са практични хора и са хвърлили сериозни усилия (а по всяка вероятност и немалко средства), за да си отъпчат пътечката. Те не знаят кой ще е следващият, дето ще дойде на власт, но автоматично допускат, че и с него ще им се налага да извършат същата процедура, при това съвсем отначало. Защото отдавна са изгубили вяра в принципите на меритокрацията и във възможността държавата да се администрира прозрачно, в интерес, а не за сметка на бизнеса.

Когато тези хора разберат, че промяната е неминуема и че тя не е заплаха за тях, а е за тяхно добро – което според мен предстои да се случи съвсем скоро – статуквото ще бъде пометено от едно истинско цунами. Защото процентите, на които разчитат доскорошните управляващи, ще намалеят не наполовина, а на четвъртина – че и по-малко.

– Много ли се краде в сектора култура, въпреки че за него има най-малко пари?

– Големият проблем в сектор култура не са кражбите. Проблемът е преди всичко липсата на визия. Липсата на разбиране, че културата – това са нашите общи ценности, общи вярвания и надежди за бъдещето. Че тя е онова, което ни слепва като общество. Онова, което ни позволява да си отговорим на въпросите „Кои сме ние?“, „Кой съм аз?“ В този смисъл, културата е фундаментът на съвместния ни живот като нация. И именно от нашата култура зависи какви управници ще си изберем и по какъв път ще поемем. И дали ще изричаме думите „Така е в България“ с многоточие в края и с тъжна усмивка, или с удивителен знак и с нескрита гордост.

– Какъв беше ефектът от намаления ДДС върху книгите? Трябва ли да има диференциран ДДС за някои стоки?

– България е държавата в ЕС с най-ниски цени на книгите. Доскоро беше и държавата с най-високо ДДС върху книгите. Дългогодишните кампании на Асоциация Българска книга в тази посока не дадоха никакъв резултат. Накрая ДДС бе свалено буквално за една нощ – но не поради наличието на някаква стратегическа визия, а покрай намаляването на ДДС за ресторантьорския бранш във връзка с коронавируса.

Ако оставим настрана колко нелепо е всичко това – книгоиздателският бранш да бъде третиран като „по-малкото братче“ на ресторантьорския – намаленото ДДС има и ще има огромно значение за всички участници в ценностната верига на българското книгоиздаване.

Моята прогноза е, че този ресурс ще се разпредели между автори, преводачи, редактори, коректори, оформители, издатели и читатели – като за преводачите и редакторите в частност това ще е огромна стъпка напред в посока нормализиране на заплащането за един толкова висококвалифициран труд. През 1990-те българската литература изгуби най-добрите си преводачи, които се захванаха с превод на документи и симултанен превод – занимания, които са многократно по-добре заплатени от значително по-трудния и по-взискателен литературен превод.

С две думи – това, което читателите ще получат благодарение на намаленото ДДС е (1) по-голямо разнообразие от заглавия (някои от които доскоро бяха нерентабилни за издаване) и (2) далеч по-качествени книги (като превод, редакторска, коректорска и оформителскаработа) на същата или по-ниска цена.

Проблемът е, че мярката с намаленото ДДС върху книгите е временна – до края на 2021 година. Това означава, че, въпреки увеличения си марж, някои издатели се страхуват да вдигнат ставките на заплащане на преводачи и редактори, а за други – които вече го направиха – връщането назад ще е трудно, ако не и невъзможно.

Превръщането на намаления ДДС върху книгата в постоянна мярка, поне според мен, е много повече от един обикновен механизъм за стратегическо подпомагане. След като всички държави в ЕС ползват намалено ДДС върху книгите (с изключение единствено на Дания, която подпомага книгоиздателите си по десетки други начини), значи за нас това е ни повече, ни по-малко въпрос нацивилизационен избор.Ако наистина вярваме, че перото е по-могъщо от меча, и че литературата (и изкуството изобщо) е меката сила на една държава – ние сме длъжни да го засвидетелстваме по подобаващ начин.

– Мнозина смятат, че бюджетите за култура на национално и местно ниво се управляват като при соца – гилдийно и шуро-баджанашки. Можем ли да имаме мениджмънт в културата, какъвто има в бизнеса?

– Децентрализацията на българската култура и достъпът до култура в малките населени места е един от най-важните елементи в културната програма на „Демократична България“. Предизвикателства и спорове при разпределението на бюджета винаги ще има. Въпросът е, от една страна,да се постигне максимална прозрачност на процеса на разпределение на средствата и – от друга – културата по места да се управлява от хора със сърце и с визия, а не от фигуранти и сухи администратори.

Важно е също така механизмите за разпределение да са максимално справедливи. Което ще рече – да стъпват не само на количествени, а и на качествени измерители. Защото културата, за разлика от много други сфери на човешката дейност, няма как да се побере в един екселски файл, без значение с колко сложно формули е изпъстрен.

Участници в материала:

Манол Пейков

Народен представител

Вижте още
Манол Пейков

Какво е „Да, България!“?

Ние сме политическата партия, която разобличава корупцията с имена и адреси и се противопоставя с действия на превземането на страната ни. Вярваме, че България може много повече!

Вижте повече

Следете ни във:

  1. Instagram
  2. YouTube

Още новини

Христо Иванов: ГЕРБ и ДПС опитаха, но не посмяха да ни спрат от участие в изборите

16.10.2021

Вижте още...

„Демократична България“ подаде жалба с електронен подпис в съда в Стара Загора

16.10.2021
Вижте още

Христо Иванов: Кампанията ще е борба на епохите - за отиване в бъдещето или връщане в миналото

16.10.2021
Вижте още
Всички новини

Медиатека

Старт на кампанията на "Демократична България" в Пловдив

Старт на кампанията на "Демократична България" в Пловдив

Ивайло Мирчев в "ДЕНЯТ с Весеин Дремджиев"

Ивайло Мирчев в "ДЕНЯТ с Весеин Дремджиев"

Старт на кампанията на Демократична България в Бургас

Старт на кампанията на Демократична България в Бургас

Надежда Йорданова: ДБ  не регистрира за първи път листа с електронни документи

Надежда Йорданова: ДБ не регистрира за първи път листа с електронни документи

Ивайло Мирчев пред Bulgaria On AIR

Ивайло Мирчев пред Bulgaria On AIR

Христо Иванов пред БНТ

Христо Иванов пред БНТ

Всички видеа

Позиции

„Демократична България“ подкрепя Лозан Панов за президент

„Демократична България“ подкрепя Лозан Панов за президент

Христо Иванов: Позиционирането спрямо Гешев ще определи разпределението в бъдещото НС

Христо Иванов: Позиционирането спрямо Гешев ще определи разпределението в бъдещото НС

Декларация по повод 9 септември: За да има помирение, трябва да има покаяние

Декларация по повод 9 септември: За да има помирение, трябва да има покаяние

Всички позиции
Използваме бисквитки на нашия уебсайт, за да подобрим неговото представяне и вашето преживяване. Ако продължите, ще приемем, че сте съгласни с това. OK