Коментар по техническия доклад, към доклада на Европейската комисия относно напредъка на България

Техническият доклад, към доклада на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, обичайно удобно се пропуска от управляващите, но в него се съдържат констатации, които са обратни на публично обявената и широко огласена „положителна” оценка на напредъка на България.

Дори родните политици упорито да подминават написаното там, всеки т.нар. „технически” детайл се чете внимателно от държавите – членки, от чието решение всъщност зависи отпадането на мониторинга за България.

• В процедурата за избор на председател на ВАС има обстоятелства, които пораждат въпроси. Отбелязва се фактът, че той е подкрепен от отиващото си ръководство на съда. Проведено е тайно гласуване от пленума на ВАС при обсъждане на кандидатите, за което има твърдение, че не е допустимо по действащата процедура.
• По повечето сигнали за проверка на интегритета на магистрати, които се получават в ИВСС не се образуват проверки.
• При разшираването на компетенциите на Специализирания наказателен съд и прехвърлянето на делата за корупционни престъпления на политици, магистрати и висши държавни служители не е спазена препоръката от Януарския Доклад (2017г.), че това решение трябва да бъде подготвено и съпроводено с адвекатвен анализ относно необходимите ресурси и правните последици на предвидените промени. Краткият скрок за влизане в сила на законовите промени задълбочава проблема. Спорът за това дали прехвърлянето на делата от общия съд към Специализирания наказателен съд не нарушава Конституцията, също е отбелязан.
• Изтъкната е острата реакция на магистратската общност и на Веницианската комисия срещу законодателните решения, нарушаващи съдийската независимост и върховенството на правото – възможността за отстраняване на съдия само въз основа на повдигнато обвинение и задължението за деклариране на членство в професионални организации.
• За поредна година не се вземат мерки за преодоляването на трайните и тежки дисбаланси в натовареността на съдилищата. Фрустрацията на съдиите и служителите от засегнатите съдилища също е посочена. Отновно се изтъква, че за поредна година няма окончателно решение за консолидация на слабонатоверни съдилища – напр. част от апелативните съдилища и 3 военни съдилища, както и че не се прродължава с анализа на 28-те административни съдилища.
• Работата по създаване на механизъм за разследване на действащия главен прокурор е зациклила, на практика напредък няма. Все още няма разработена процедура, която да позволява ефективно и независимо разследване при съмнение за извършено престъпление от действащ главен прокурор (както е препоръчано в Доклада на европейските прокурори и нееднократно е настоявано от Веницианската комисия и в решенията на ЕСПЧ). Изпълнението на препоръката е застинало на етап назначена работната група. Правителството явно е взело решение, че тази процедура за разследване трябва да се разшири и да обхване и председателите на ВКС и ВАС.
• Макар че през последните години са започнали значителен брой дела срещу висши дръжавни служители, както и министри и магистрати, те рядко водят до осъдителни присъди. Този модел сочи за генерален проблем.
• Надеждността на системата за борба с корупцията по високите етажи се оценява въз основа на окончателни присъди, влезли в сила. Рапортуването на нови разследвания и висящи наказателни производства далеч не е достатъчно. Всъщност проблемът се състои в липсата на успешни дела по обвинения в корупция на високопоставени лица – ситуация, която е в контраст с общото възприятие в обществото за наличието на проблем с корупцията по високите етажи в България. Този проблем изпъква още повече, когато се съпостави с високия общ брой на обвиненията, които се внасят от прокуратурата в съда.
• Борбата с корупцията по ниските етажи също няма видими резултати. Въпреки наличните планове за действие и други политики за противодействие на корупцията в министерствата, както и шумни публични изявления на министри, ръководещи сектори с висок корупционен риск, ЕК констатира, че конкретни резултати от тези мерки не са й представени.

Какво е „Да, България!“?

Ние сме политическата партия, която разобличава корупцията с имена и адреси и се противопоставя с действия на превземането на страната ни. Вярваме, че България може много повече!

Вижте повече

Следете ни във:

  1. Instagram
  2. YouTube

Още новини

Христо Иванов към ЕК: Изискайте независим финансов анализ на измененията в концесията за Летище София

09.04.2021

Вижте още...

ДБ обяви народните си представители в 45-ото Народно събрание

09.04.2021
Вижте още

Христо Иванов: Сценарий за нови избори не е трагедия, да не се плашим да питаме хората

06.04.2021
Вижте още
Всички новини

Още позиции

Христо Иванов: Благодаря на всички, които повярваха, че България може много повече

Христо Иванов: Благодаря на всички, които повярваха, че България може много повече

България има системен проблем с руското влияние. (А и с други влияния.)

България има системен проблем с руското влияние. (А и с други влияния.)

Христо Иванов: Въпросът е как да рестартираме държавата, за да влезем в новата технологична епоха

Христо Иванов: Въпросът е как да рестартираме държавата, за да влезем в новата технологична епоха

Всички позиции
Използваме бисквитки на нашия уебсайт, за да подобрим неговото представяне и вашето преживяване. Ако продължите, ще приемем, че сте съгласни с това. OK