Държавна администрация и е-управление

Разпоредбите поставят в неблагоприятно положение българските дружества, осъществяващи електронна търговия, в сравнение както с традиционните търговци, така и с международните електронни магазини.

Новата Наредба Н-18 в частта, свързана с функционирането на електронните магазини поставя българските компании в по-неблагоприятно положение в сравнение с традиционните физически магазини и с международните компании, до които българските потребители имат достъп. Изискването всеки електронен магазин да бъде записан в специален регистър е странно и несъобразено с пазара. Нито една друга държава членка на ЕС не поддържа подобен регистър.

Друго изискване, което не кореспондира с пазарната логика, е всяка продажба през виртуален POS (Point of sale) да се отчита и на фискално устройство. Това на практика означава всеки електронен магазин, разположен в интернет, да има автоматизирана връзка до фискално устройство в офиса на фирмата. Повечето интернет платформи не поддържат подобна интеграция.                                         

Най-същественият проблем е тълкуванието от страна на НАП на текст от наредбата, според който всеки електронен магазин се приравнява към СУПТО (Софтуер за управление на продажбите в търговски обект).

Това ще затрудни сериозно използването на онлайн магазини на базата на платформи с отворен код, каквито са много от световно популярните системи за онлайн търговия.

От друга страна, всички компании, които са инвестирали десетки хиляди за разработка на собствени системи, ще трябва да инвестират още хиляди за промени на вече работещ софтуер.

Изискването софтуерите за електронна търговия да са одобрени от НАП ще донесе допълнителни затруднения и неизвестни, тъй като повечето са с отворен код и няма как търговците да посочат разработчик на платформата, който да застане и гарантира за изработката си. Търговецът ще е принуден или да намери разработчик, който да се обяви като такъв пред НАП, или да направи нов магазин при разработчик, който вече е деклариран като такъв пред НАП. 

Вместо да се постигне търсеният ефект на отчетност, почти всички онлайн търговци ще преминат на плащания само с „пощенски паричен превод“ и ще премахнат възможността за проследяване на поръчката от страна на клиента, за да избегнат дефиницията СУПТО.

Демократична България предлага  картовите плащания да не изискват фискален бон, а НАП да разграничи плащанията с карта на:

CP- Card Present (плащане през физически POS терминал, например в магазин или ресторант)

CNP – Card Not Present (Случаите, когато картата не присъства физически в момента на самото плащане, например виртуален POS на електронен магазин)

Предлагаме също за CP да останат текущите разпоредби на Наредба Н-18 – да са приравнени към плащане в брой, да се изисква издаване на фискален бон и СУПТО.

За CNP предлагаме да се приравнят към плащанията по банков път, а търговците да регистрират оператора на виртуалния си POS и НАП да получи достъп до извлеченията по сметката, предоставяни от банка или лицензирани финансови институции за електронни пари.

С оглед на изброените по-горе аргументи, настояваме предложенията относно електронната търговия да бъдат премахнати от Наредба Н-18, тъй като ще поставят в неблагоприятно положение българските дружества, осъществяващи електронна търговия в сравнение както с традиционните търговци, така и с международните електронни магазини.

Убедени сме, че целите на новата Наредба Н-18 могат да бъдат постигнати чрез действащото законодателство, както се случва за традиционните търговци.

Демократична България

Предстоящи събития

Няма намерени резултати

Последвайте ни