Темата за дигитализацията е представена в проекта на Национален план за възстановяване и устойчивост с куп клишета, с вече предлагани, но останали неизпълнени идеи, и без конкретика за това какво точно и в какви срокове ще се направи. Това мнение изразиха участниците в дискусия, посветена на темата за дигитализацията в представения от Томислав Дончев план – съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов, IT експертът във fintech сферата Боян Юруков, IТ предприемачът и експерт по електронно управление и киберсигурност Божидар Божанов и Ивайло Мирчев от Изпълнителния съвет на “Да, България”.

“За съжаление това, което Томислав предлага е още от същото – една салата от клишета”, коментира днес Христо Иванов.

Той определи дигитализацията на държавното управление и на администрацията като една от най-важните предпоставки за модернизацията на страната. Посочи, че става дума за промяна не само на комуникацията с институциите, а за прозрачност и по-добър контрол  на процесите, по-голямо удобство и бързина за ползвателите на административни услуги.

“Фундаменталната и най-важната реформа за нас е именно въвеждането на модерно, бързо, удобно и ефективно електронно управление и създаване на среда в която всеки български гражданин и предприемач да може да се ползва в пълна степен от потенциала на дигиталните технологии, за да ръководи живота си. Това е най-голямата промяна, която ние искаме политически да реализираме и можем да го направим. Ние сме единствената политическа формация, която говори този език, която разбира този език, която има експертите затова и конкретните политики”, заяви Иванов. 

Той припомни, че в началото на кризата с COVID-19 “Демократична България”предложи конкретен план за 6-месечна ускорена дигитализация на страната.

“Ако имаше управление, което да може да разбере и да реализира този план, ние вече щяхме да го завършваме, сега нямаше да стои например въпросът за поредното затваряне на съдебната власт”, посочи Иванов.

“Томислав се провали като човек, който отговаряше за електронното управление. Това, което най-лесно и бързо може да направи е да подаде оставка. Ние имаме конкретен план. Ако сме ориентирани целево, можем да кажем – държавната администрация има 2 години, за да спре да използва хартия и да се дигитализира всичко. За да не звучи това като празни приказки, ние вече го правим. “Демократична България” има кметове в осем столични района, тези осем столични района имат собствени платформи за комуникация с гражданите. И това е направено без да сме във властта, без да сме в обществени поръчки, с доброволен труд. В момента сме предложили на част от Общинските съвети в страната приложение, с което те могат да гласуват и в тези пандемични времена то е много полезно”, заяви днес Ивайло Мирчев.

IT предприемачът Божидар Божанов коментира, че така предложения план не отговаря на шаблона на Европейската комисия – липсва яснота, няма цели, не са посочени срокове за изпълнение и т.н., и само са нахвърляни неща, които вече би трябвало да са направени или в процес на изпълнение. Този план може да бъде отчетен като изпълнен, просто като се приложат 7-8 документа за обществени поръчки, защото няма как да се измери дали е изпълнен, посочи той.

Според него един от най-важните аспекти е необходимостта от инвестиция в хора – от обучаване на администрацията, но и тя да се структурира по нов начин, включително със създаване на звена за управление на проекти, каквато е добрата практика от бизнеса.

“В момента няма човек на високо управленско ниво в администрацията, който да може да участва във вземането на решения. Трябва да има буквално главен секретар по дигитализацията, при който всички главни секретари на министерства и големи агенции да се събират и да решават заедно как например Агенцията по вписванията ще се интегрира с НАП и Държавната агенция “Електронно управление” ще наложи стандарти на Министерството на здравеопазването и т.н. В момента такова компетентно тяло липсва и това спъва целия процес”, смята той.

Според Боян Юруков по отношение на администрацията, освен обучения, следва да се мисли за някаква форма на публично-частно партньорство, включително с възможности за практики на студенти и ученици. По думите му в последните години инвестицията в кадри върви в обратна посока – все повече хора с технически познания напускат администрацията. “Намаляват системните администратори в администрацията, има регистри, които някой някога е изградил и буквално се счупват, когато конкретният човек напусне”, изтъкна той.

Според Божидар Божанов е необходимо и дигитализацията на публичния сектор да бъде обособена в плана като отделен приоритет (в момента тя е в глава “Справедлива България”), в отделен пакет от мерки – електронна рецепта, ел здравна карта, дигитализация на работата на НЗОК и т.н. по отношение на електронното здравеопазване,електронно правосъдие, електронната идентификация и др.

“През 2009 г. една от заявките, с които ГЕРБ дойде на власт беше електронно правителство. 11 години по-късно всъщност няма резултат, напредъкът е изключително малък. Ако изключим изхарчените милиарди, България през 2020-а не е по-напред от България през 2009 г. Това, което ГЕРБ са направили, е да препишат няколко базови функционалности и да ги представят като нещо, което ще се направи”, коментира Ивайло Мирчев.

“Не трябва да забравяме нещата като падането на Търговския регистър. Това, което виждаме в момента – хаосът в РЗИ, се дължи на това, че се правят неща на парче, колкото да се отбие номерът а в този план виждаме повече от същото”, е мнението на Боян Юруков.

Дискусията гледайте тук:

Предстоящи събития

Няма намерени резултати

Последвайте ни