Христо Иванов със сигнали до прокуратурата и Сметната палата за печатницата на Пеевски

Съпредседателят на Демократична България Христо Иванов подаде сигнали в Софийската градска прокуратура и в Сметната във връзка с начина на кредитиране и придобиването на печатница “ИПК Родина 1”, по-известна като печатницата на Пеевски до Летище София. 

През 2010 г. печатницата до Летище София е купена за 30 млн. лева с кредит от Корпоративна търговска банка (КТБ) от “ИПК Родина 1” ЕАД. Дружеството е учредено от компания, в чийто съвет на директорите са собственикът на банката Цветан Василев и Ирена Кръстева. След това върху имотите се учредяват втора ипотека на стойност 40 млн. лева и залог на оборудването на стойност 53 млн. лева. В медиите е оповестена информация, че според експерти в бранша общото кредитиране от над 120 млн. лв. значително надвишава реалната цена на активите на печатницата.

През октомври 2013 г. активите на печатницата са прехвърлени на свързваното с Цветан Василев лизингово дружество “Партнер лизинг”. Към този момент активите на печатницата и машините са оценени на общо 110 млн. лв. След фалита на КТБ АД тези активи са придобити на минимална цена от дружество, свързано с Пеевски – по неизвестни причини се обезценяват с над 80%.

През 2016 г. ипотекираните сгради на печатницата са обявени два пъти за публична продажба. Първата обява е свалена след остри публикации в медиите заради стойността на началната цена от 2.3 млн. лева. След по-малко от месец при повторната процедура началната цена вече е 4.4 млн. лв. Без наддаване сградите на печатницата са купени от “София принт инвестмънт” ЕООД – придобито няколко месеца по-рано от фирма, свързана с Делян Пеевски. Не е известна съдбата на печатарското оборудване.

В сигнала си до прокуратурата Христо Иванов посочва, че историята на продажбата поражда основателни съмнения дали Фондът за гарантиране на влоговете в банките и синдиците на КТБ, които са отговорни за събиранията на вземанията на банката и организирането на публичните продажби, са положили добросъвестно всички усилия за защита на интереса на кредиторите.

Иванов настоява държавното обвинение да извърши пълна, всестранна и обективна проверка на изложените в сигнала обстоятелства и данни за размера и начина на кредитиране на “ИПК Родина 1” ЕАД и  “Партнер лизинг” АД от вече фалиралата КТБ, както и действията на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и синдиците на КТБ по отношение на осребряването на активите на “Партнер лизинг”.

В сигнала си до Сметната палата Христо Иванов иска институцията да упражни правомощията си съгласно Закона за гарантиране на влоговете в банките и Закона за Сметната палата и да извърши одит на дейността на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Той настоява одитът да обхване включително и формирането на оценката, реда, начина, условията и мотивите, с които е одобрено извършване на публичните продажби на активите на  “Партнер лизинг” АД, предоставени като обезпечение по договор за кредит, сключен с КТБ.

Христо Иванов посочва, че именно Фондът дава одобрение, а синдиците организират публичната продан на занижена цена и с подсигурена липса на интерес заради разделянето на активите на печатницата. Според него е основателен въпросът доколко компетентните длъжностни лица във Фонда са изпълнявали добросъвестно и законосъобразно своите правомощия, предвид основната му функция да защитава интересите на вложителите в обявената в несъстоятелност банка. 

“През 2014 г., за да подсигури изплащането на вложителите на дължимите суми за гарантираните от закона влогове Фондът подписва договор за заем от държавата в размер до 2 млрд. лева. Вземането на този заем означава, че вместо добросъвестно събиране на необслужените задължения, част от които са и посочените по-горе към КТБ ЕАД (в несъстоятелност), за възстановяване на гарантираните влогове се използват държавни средства. Също така Фондът основно бива финансиран от търговските банки и за да изплати държавния заем, процентът, изискван от тях, бива увеличен, което съответно довежда и до увеличаването на таксите на техните клиенти”, посочва в сигнала си Христо Иванов.

Сигналът до СГП:

ДО

СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА

СИГНАЛ

От Христо Любомиров Иванов 

ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ПРОКУРОРИ, 

През 2010 г. “ИПК Родина 1” ЕАД (ЕИК 201017645),  учредено от “Обединени български вестници” АД (ЕИК 131153187), в чийто съвет на директорите са Цветан Василев и Ирена Кръстева, купува печатница “ИПК Родина 1” (намираща се до Летище София) за близо 30 млн. лева с кредит от КТБ АД (към настоящия момент в несъстоятелност), обезпечен с ипотека. След това върху имотите се учредяват втора ипотека на стойност 40 млн. лева и залог на оборудването на стойност 53 млн. лева. В медиите е оповестена информация, че според експерти в бранша общото кредитиране от над 120 млн. лв. значително надвишава реалната цена на активите на печатницата. 

През октомври 2013 г. активите на печатницата са прехвърлени на свързваното с Цветан Василев лизингово дружество “Партнер лизинг” АД (ЕИК 175411479). Сделката е факт малко преди отношенията между Делян Пеевски и Цветан Василев да се влошат, а ресурсите на “Партнер лизинг” АД се осигуряват почти изцяло от КТБ АД (несъстоятелност). При придобиването на печатницата от “Партнер лизинг” АД, оценката на активите на печатницата и машините е общо 110 млн. лв. 

След фалита на КТБ АД, тези активи са придобити на минимална цена от дружество, свързано с Пеевски.

Активите на дружеството “Партнер лизинг” АД, голям кредитополучател на КТБ АД, по неясни причини се обезценяват с над 80%, след обявяване на банката в несъстоятелност. В полза на банката дружеството е учредило обезпечения върху печатницата и нейното оборудване. Дружеството е заложило в КТБ АД и всички свои вземания по договори за лизинг (парични и материални), включително и новоизградената в София и пусната в експлоатация през 2013 г. най-модерна печатница. В полза на банката са заложени постъпленията от лизинга и печатарското оборудване, ипотекирани са сградите и теренът.

Ипотекираните сгради на печатницата са обявени на публична продажба в процедура за събиране на вземания от синдиците на КТБ ЕАД (в несъстоятелност). Процедурите са проведени от частен съдебен изпълнител Стоян Якимов. Първоначално обявената начална цена е 2,3 млн. лева. След остри реакции в медиите тази процедура е преустановена и обявената начална цена цена е свалена от сайта на частните съдебни изпълнители. След известно време, през 2016 г., е публикувана нова обява за публична продажба на имотите на печатницата на стойност 4,4 млн. лева. Мотиви за това как оценката на имотите на печатницата се увеличава двойно за по-малко от 1 месец, но отново не се доближава до оценката при отпускане на кредитирането, не са оповестени. При тази публична продажба през 2016 г. сградите на печатницата се закупуват от “София принт инвестмънт” ЕООД (ЕИК 204279275), дъщерно дружество на “Печатница София” ЕООД (ЕИК 121475300), което е със седалище и адрес на управление в Полиграфическия комбинат на бул. “Цариградско шосе” № 47, гр. София, и което през м. юни 2016 г. е закупено от фирма, свързана с Пеевски. 

Наддаване при обявената публична продан няма, тъй като предмет на сделката са само сградите без печатарските машини в тях. Това е логична последица от слабата вероятност някой да прояви интерес към сграда, която трудно може да бъде използвана за друго и е изцяло оборудвана с въпросните машини. От друга страна, вероятността скъпите печатни машини да бъдат продадени на друг е минимална, защото разходите за евентуалното им демонтиране, преместване и инсталиране биха били изключително високи. 

В публичното пространство не е налична информация какво точно се е случило с печатарското оборудване, изключено от публичната продан на недвижимите имоти. Според отчети на “София принт инвестмънт” ЕООД (ЕИК 204279275) печатницата разполага с машинни съоръжения за 5 млн. лева. Най-вероятно става въпрос за същите машини, оценени през 2012 г. на 53 млн. лева. Естеството на тези машини е такова, че тяхното преместване в други сгради и/или заменяне би било нерентабилно.  

Тези обстоятелства пораждат основателни въпроси кога и как тези машини са били продадени на “София Принт Инвестмънт” ЕООД и как оборудване, оценено на 53 млн. лева, няколко години по-късно струва 5 млн. лева?  Какви обстоятелства са обусловили кредитиране в размер от 120 млн. лв. от КТБ ЕАД (в ликвидация) за строеж и оборудване на печатница, която се твърди, че е най-модерната в България, а само няколко години след това се продава на “София принт инвестмънт” ЕООД за по-малко от 10 млн. лв. Първоначално ипотекираната за общо 70 млн. лв. сграда е продадена на това дружество за 4,4 млн. лв. Ипотекираните за 53 млн. лв. печатарски машини и оборудване са продадени за 5 млн. лв.

Фактът, че активите на печатницата, а именно имотите и машините, са продадени поотделно, пораждат основателни съмнения дали институциите, отговорни за събиранията на вземанията на КТБ ЕАД (в ликвидация) и организирането на тези публични продажби, са положили добросъвестно всички усилия за защита на интереса на кредиторите или са се постарали да бъде избегната всякаква конкуренция и възможност за реално наддаване с цел гарантиране на ниски цени в полза на конкретно лице. Тези институции са Фондът за гарантиране на влоговете в банките и съответно синдиците на КТБ. 

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за гарантиране на влоговете в банките и чл. 38 от Закона за банковата несъстоятелност Фондът за гарантиране на влоговете в банките е длъжен в производството по несъстоятелност на БТК ЕАД да защитава интересите на кредиторите и да осъществява контрол относно законосъобразното и целесъобразното упражняване на правомощията на синдика. Фондът изплаща задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантираните съгласно закона размери.

Съгласно чл. 39, ал.1, т. 7 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) Фондът  дава предварително разрешение на синдика за извършване на всяка сделка или действие, чийто имуществен интерес надхвърля 10 000 лв, и утвърждава условията, при които да бъдат извършени; не се изисква разрешение от фонда за заплащане на дължими държавни и други такси по предприети от синдика действия за попълване на масата на несъстоятелността, съгласно приети от Министерския съвет тарифи. До 26.04.2016 г. прагът на имуществения интерес, над който се изисква решение на Фонда е по-нисък, а именно – 3 000 лв. Фондът има правомощия и да дава разрешение на синдика за предприемане на действия за осребряване на посочени от синдика вещи или други имуществени права от масата на несъстоятелността и разрешава извършването на други разпоредителни действия с права от масата на несъстоятелността (чл. 39, ал.1, т. 7 от ЗБН).

В чл. 73, ал. 2 от ЗБН е предвидено, че начинът на осребряване и способът за извършване на публична продан на отделните права, включени в масата на несъстоятелността, се определят от синдика и се одобряват от Фонда. Процедурата за Разрешение за извършване на публична продан е регламентирана в чл. 82 от ЗБН.

Видно от посочените законови разпоредби, Фондът е длъжен да одобрява всяка публична продажба, организирана от синдиците на КТБ АД (в несъстоятелност), които са отговорни за събирането на предоставените от банката кредити и осребряването на нейните активи.

Следователно, именно Фондът дава одобрение, а синдиците организират публичната продан на занижена цена и с подсигурена липса на интерес заради разделянето на активите на печатницата. 

Тези действия поставят основателния въпрос доколко компетентните длъжностни лица във Фонда са изпълнявали добросъвестно и законосъобразно своите правомощия, предвид основната функция на Фонда да защитава интересите на вложителите в банката, обявена в несъстоятелност. През 2014 г., за да подсигури изплащането на вложителите на дължимите суми за гарантираните от закона влогове, Фондът подписва договор за заем от държавата в размер до 2 млрд. лева. Вземането на този заем означава, че вместо добросъвестно събиране на необслужените задължения, част от които са и посочените по-горе към КТБ ЕАД (в несъстоятелност), за възстановяване на гарантираните влогове се използват държавни средства. Също така Фондът основно бива финансиран от търговските банки и за да изплати държавния заем, процентът, изискван от тях, бива увеличен, което съответно довежда и до увеличаването на таксите на техните клиенти. 

В края на 2019 г., 5 години след фалита на КТБ АД, синдиците оповестиха информация, че по сметките на банката е събрана сумата от 1 млрд. лева спрямо над 7 млрд. лева банкови активи.

ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ПРОКУРОРИ, 

Моля да извършите пълна, всестранна и обективна проверка на изложените обстоятелства и изнесените в медиите множество данни и информация относно размера и начина на кредитиране на “ИПК Родина 1” ЕАД и  “Партнер лизинг” АД от КТБ АД (в несъстоятелност) и действията на Фонд за гарантиране на влоговете в банките и  синдиците на КТБ АД (в несъстоятелност) относно осребряване на активите на “Партнер лизинг” АД, и въз основа на това да упражните законоустановените си правомощия.

С уважение: Христо Иванов

Сигналът до Сметната палата:

ДО

СМЕТНАТА ПАЛАТА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

СИГНАЛ

От Христо Любомиров Иванов 

Правно основание: чл. 2, ал. 3 от Закона за гарантиране на влоговете в банките 

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА, 

Съгласно чл. 2, ал. 3 от Закона за гарантиране на влоговете в банките Сметната палата упражнява контрол върху дейността на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. 

Целта на фонда е да допринася за стабилността и доверието във финансовата система на Република България. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за гарантиране на влоговете в банките и чл. 38 от Закона за банковата несъстоятелност Фондът за гарантиране на влоговете в банките е длъжен в производството по несъстоятелност на КТБ ЕАД да защитава интересите на кредиторите и да осъществява контрол относно законосъобразното и целесъобразното упражняване на правомощията на синдика. 

В медиите бяха оповестени информация и данни за обстоятелства, които поставят под съмнение доколко фондът изпълнява законосъобразно, ефективно и ефикасно законоустановените си правомощия. Конкретният случай е свързан с начина, реда и условията, при които са осребрени активите на “Партнер лизинг” АД (ЕИК 175411479), които са послужили за обезпечение на кредит, получен от КТБ АД.

“Партнер лизинг” АД (лизингово дружество свързано с Цветан Василев) придобива печатница “ИПК Родина 1” (намираща се до Летище София) през октомври 2013 г. Ресурсите на “Партнер лизинг” АД се осигуряват почти изцяло от КТБ АД (несъстоятелност). При придобиването на печатницата от “Партнер лизинг” АД, оценката на активите на печатницата и машините е общо 110 млн. лв. В полза на банката дружеството е учредило обезпечения върху печатницата и нейното оборудване. Дружеството е заложило в КТБ АД и всички свои вземания по договори за лизинг (парични и материални), включително и новоизградената в София и пусната в експлоатация през 2013 г. най-модерна печатница. В полза на банката са заложени постъпленията от лизинга и печатарското оборудване, ипотекирани са сградите и теренът.

Историята на финансирането на печатница “ИПК Родина 1” от КТБ АД (в несъстоятелност) датира от  2010 г., когато “ИПК Родина 1” ЕАД (ЕИК 201017645),  учредено от “Обединени български вестници” АД (ЕИК 131153187), в чийто съвет на директорите са Цветан Василев и Ирена Кръстева, купува печатница “ИПК Родина 1” (намираща се до летище София) за близо 30 млн. лева с кредит от КТБ АД (към настоящия момент в несъстоятелност), обезпечен с ипотека. След това върху имотите се учредяват втора ипотека на стойност 40 млн. лева и залог на оборудването на стойност 53 млн. лева. В медиите е оповестена информация, че, според експерти в бранша, общото кредитиране от над 120 млн. лв. значително надвишава реалната цена на активите на печатницата. 

След фалита на КТБ АД, тези активи са продадени на минимална цена от синдиците на КТБ АД (в несъстоятелност).

Активите на дружеството “Партнер лизинг” АД, голям кредитополучател на КТБ АД, по неясни причини се обезценяват с над 80%, след обявяване на банката в несъстоятелност. Ипотекираните сгради на печатницата са обявени на публична продажба в процедура за събиране на вземания от синдиците на КТБ ЕАД (в несъстоятелност). Процедурите са проведени от частен съдебен изпълнител Стоян Якимов. Първоначално обявената начална цена е 2,3 млн. лева. След остри реакции в медиите тази процедура е преустановена и обявената начална цена цена е свалена от сайта на частните съдебни изпълнители. След известно време, през 2016 г., е публикувана нова обява за публична продажба на имотите на печатницата на стойност 4,4 млн. лева. Мотиви за това как оценката на имотите на печатницата се увеличава двойно за по-малко от 1 месец, но отново не се доближава до оценката при отпускане на кредитирането, не са оповестени. При тази публична продажба през 2016 г. сградите на печатницата се закупуват от “София принт инвестмънт” ЕООД (ЕИК 204279275), дъщерно дружество на “Печатница София” ЕООД (ЕИК 121475300), което е със седалище и адрес на управление в Полиграфическия комбинат на бул. “Цариградско шосе” № 47, гр. София, и което през м. Юни 2016 г. е закупено от фирма, свързана с Пеевски. 

Наддаване при обявената публична продан няма, тъй като предмет на сделката са само сградите без печатарските машини в тях. Това е логична последица от слабата вероятност някой да прояви интерес към сграда, която трудно може да бъде използвана за друго и е изцяло оборудвана с въпросните машини. От друга страна, вероятността скъпите печатни машини да бъдат продадени на друг е минимална, защото разходите за евентуалното им демонтиране, преместване и инсталиране биха били изключително високи. 

В публичното пространство не е налична информация какво точно се е случило с печатарското оборудване, изключено от публичната продан на недвижимите имоти. Според отчети на “София принт инвестмънт” ЕООД (ЕИК 204279275) печатницата разполага с машинни съоръжения за 5 млн. лева. Най-вероятно става въпрос за същите машини, оценени през 2012 г. на 53 млн. лева. Естеството на тези машини е такова, че тяхното преместване в други сгради и/или заменяне би било нерентабилно.  

Тези обстоятелства пораждат основателни въпроси кога и как тези машини са били продадени на “София Принт Инвестмънт” ЕООД и как оборудване, оценено на 53 млн. лева, няколко години по-късно струва 5 млн. лева?  Какви обстоятелства са обусловили кредитиране в размер от 120 млн. лв. от КТБ ЕАД (в ликвидация) за строеж и оборудване на печатница, която се твърди, че е най-модерната в България, а само няколко години след това  се продава на “София принт инвестмънт” ЕООД за по-малко от 10 млн. лв. Първоначално ипотекираната за общо 70 млн. лв. сграда е продадена на това дружество за 4,4 млн. лв. Ипотекираните за 53 млн. лв. печатарски машини и оборудване са продадени за 5 млн. лв.

Фактът, че активите на печатницата, а именно имотите и машините, са продадени поотделно, пораждат основателни съмнения дали институциите, отговорни за събиранията на вземанията на КТБ ЕАД (в ликвидация) и организирането на тези публични продажби, са положили добросъвестно всички усилия за защита на интереса на кредиторите или са се постарали да бъде избегната всякаква конкуренция и възможност за реално наддаване с цел гарантиране на ниски цени в полза на конкретно лице. Тези институции са Фондът за гарантиране на влоговете в банките и съответно синдиците на КТБ. 

Съгласно чл. 39, ал.1, т. 7 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) Фондът  дава предварително разрешение на синдика за извършване на всяка сделка или действие, чийто имуществен интерес надхвърля 10 000 лв, и утвърждава условията, при които да бъдат извършени; не се изисква разрешение от фонда за заплащане на дължими държавни и други такси по предприети от синдика действия за попълване на масата на несъстоятелността съгласно приети от Министерския съвет тарифи. До 26.04.2016 г. прагът на имуществения интерес, над който се изисква решение на Фонда, е по-нисък, а именно – 3 000 лв. Фондът има правомощия и да дава разрешение на синдика за предприемане на действия за осребряване на посочени от синдика вещи или други имуществени права от масата на несъстоятелността и разрешава извършването на други разпоредителни действия с права от масата на несъстоятелността (чл. 39, ал.1, т. 7 от ЗБН).

В чл. 73, ал. 2 от  ЗБН е предвидено, че начинът на осребряване и способът за извършване на публична продан на отделните права, включени в масата на несъстоятелността, се определят от синдика и се одобряват от фонда. Процедурата за Разрешение за извършване на публична продан е регламентирана в чл. 82 от ЗБН.

Видно от посочените законови разпоредби, Фондът е длъжен да одобрява всяка публична продажба, организирана от синдиците на КТБ АД (в несъстоятелност), които са отговорни за събирането на предоставените от банката кредити и осребряването на нейните активи

Следователно, именно Фондът дава одобрение, а синдиците организират публичната продан на занижена цена и с подсигурена липса на интерес заради разделянето на активите на печатницата. 

Тези действия поставят основателния въпрос доколко компетентните длъжностни лица във Фонда са изпълнявали добросъвестно и законосъобразно своите правомощия, предвид основната функция на Фонда да защитава интересите на вложителите в банката, обявена в несъстоятелност. През 2014 г., за да подсигури изплащането на вложителите на дължимите суми за гарантираните от закона влогове, Фондът подписва договор за заем от държавата в размер до 2 млрд. лева. Вземането на този заем означава, че вместо добросъвестно събиране на необслужените задължения, част от които са и посочените по-горе към КТБ ЕАД (в несъстоятелност), за възстановяване на гарантираните влогове се използват държавни средства. Също така Фондът основно бива финансиран от търговските банки и за да изплати държавния заем, процентът, изискван от тях, бива увеличен, което съответно довежда и до увеличаването на таксите на техните клиенти. 

Принципите за публичност и прозрачност не се прилагат на практика при дейността на фонда, въпреки, че тази институция пряко въздейства върху стабилността и доверието във финансовата система на Република България, засяга законните интереси  на много физически и юридически лица. Например, липсва своевременно публично оповестяване на обективна и точна информация относно осребреното имущество от масата на несъстоятелността на КТБ АД (в несъстоятелност) и на размер на събраните вземания на банката. Едва в края на 2019 г., 5 години след фалита на КТБ АД, след многократни запитвания синдиците оповестиха информация, че по сметките на банката е събрана сумата от 1 млрд. лева спрямо над 7 млрд. лева банкови активи.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА, 

Отправям настоящия сигнал с предложение да упражните правомощията си съгласно Закона за гарантиране на влоговете в банките и Закона за Сметната палата и да извършите одит на дейността на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, включително относно формирането на оценката, реда, начина, условията и мотивите, с които е одобрено извършване на публичните продажби на активите на  “Партнер лизинг” АД, предоставени като обезпечение по договор за кредит, сключен с КТБ АД (в несъстоятелност) .

С уважение: Христо Иванов

Какво е „Да, България!“?

Ние сме политическата партия, която разобличава корупцията с имена и адреси и се противопоставя с действия на превземането на страната ни. Вярваме, че България може много повече!

Вижте повече

Следете ни във:

  1. Instagram
  2. YouTube

Още новини

Христо Иванов към ЕК: Изискайте независим финансов анализ на измененията в концесията за Летище София

09.04.2021

Вижте още...

ДБ обяви народните си представители в 45-ото Народно събрание

09.04.2021
Вижте още

Христо Иванов: Сценарий за нови избори не е трагедия, да не се плашим да питаме хората

06.04.2021
Вижте още
Всички новини

Още позиции

Христо Иванов: Благодаря на всички, които повярваха, че България може много повече

Христо Иванов: Благодаря на всички, които повярваха, че България може много повече

България има системен проблем с руското влияние. (А и с други влияния.)

България има системен проблем с руското влияние. (А и с други влияния.)

Христо Иванов: Въпросът е как да рестартираме държавата, за да влезем в новата технологична епоха

Христо Иванов: Въпросът е как да рестартираме държавата, за да влезем в новата технологична епоха

Всички позиции
Използваме бисквитки на нашия уебсайт, за да подобрим неговото представяне и вашето преживяване. Ако продължите, ще приемем, че сте съгласни с това. OK