Христо Иванов: Политически анализ

05 септември 2018, сряда Facebook Twitter Viber

Освен със заснемането на въплътения Швейк със синичко цукалце на главата до иконата на Пантократора в премиерския кабинет, третото управление на Борисов ще влезне в историята с утвърждаване на уникален принос към световната политическа практика – взети, но неприети оставки (съответно от Борисов и Цветанов).

На повърхността, поредната порция кьорфишек оставки регистрира нови нива на разпад на управлението. Кризите и скандалите окончателно изместиха всякакво усещане за посока и приоритети в политиката. Пошлите панаири, разигравани от “патриотите”, окончателно подменят публичния живот с кръчмарски свади. В последните месеци, Борисов прогресивно изостава от развитието на кризите, които собственото му управление поражда и пожарникарските му интервенции изглеждат все по-жалки и разпадащи се пред камерите.

Все пак, с инстинктите си той долавя задълбочаващата се безизходица на режима си и няколкократно се опита да разреди напрежението с познатите си сценични номера с публично обезглавяване на номинални министри. Обаче, предвождният от Цветанов синдикат на всеядните сиви калинки в съюз с корпулентните авери на Борисов вече не виждат смисъл дори тези форми на повърхностен популизъм. Вече рутинно, няколко часа след като “гръм удари” и следващите напоителни обяснения как в ГЕРБ се носи едва ли не самурайска отговорност, пред камерите изгрява Цветанов и спокойно обяснява, че тези оставки се отменят. По студията изпълзяват дежурните наемни пропагандисти, които възпяват успешното стабилизиране на стабилността. Следващият панаир заличава паметта за предходния…

Днес обаче, от ГЕРБ говорят за пълен мандат. И нищо чудно. Корнелия Нинова до такава степен подмени идеята за опозиция с естраден популизъм, че направо напусна парламента. Така вече изобщо няма да се затруднява да имитира някаква конкретна опозиционна дейност и да рискува да настъпи някой конкретен мафиотски интерес. Вместо да представлява гражданите във върховния законодателен орган, тя обяви, че се “връща при тях”. На нормален политически език това се нарича “излизане от политиката”. У нас това е нов връх в политиката за рушене на държавността и демокрацията.

Успоредно се ликвидират и последните елементи на медийна свобода. Дори формалната проправителствена “политическа” “журналистика” окончателно бива заменена от “развлекателна” лоботомия по обществената БНТ.

Ако някой е очаквал от Радев да бъде някакъв контрапункт на целия този разпад, след недовършените му “въпроси за Пеевски” и вчерашните му празнословия, би трябвло да е ясно, че той идеално се интегрира в статуквото.

При това положение естествено е цветановите сиви калинки и корпулентните приятели на Борисов да се надяват да векуват в това състояние на стабилен разпад. Само да бъде спазарен новият Цацаров и следващите седем години безнаказаност са осигурени…

Под цялата тази отблъскваща повърхност обаче има и друга реалност. В последните години България тихомълком бива откланяна от пътя на ускорено догонване на Европейския стандарт на обществени отношения и качество на живот. Някога това беше национална цел, около която се структурираше целият институционален дневен ред и от която политическият живот придобиваше смисъл.

Борисов беше инсталиран и крепен от задкулисието като талантлив буфосинхронист, който да имитира “Европрейско развитие” и същевременно да осигурява прикритие за запазване на цялата възможна гнилоч в държавното управление и икономиката. Самият той обичаше да описва сам себе си като Цар Лъв, който крепи равновесието с хиените от Гробището на слоновете.

С главоломната промяна на геополитическата среда обаче, хиените от задкулисието могат да мечтаят за повече от това половинчато състояние в периферията на Запада. С дефанзивното преструктуриране на ЕС и завръщането на авторитарния популизъм на сцената, става възможно България да бъде окончателно върната в евразийска орбита, което ще позволи открито и пълноправно упрвление на мафията у нас. От гледна точка на тази цел, бързо изхабяващият се Борисов става все по-малко полезен. Когато дойде моментът, той просто ще трябва да предаде формалните премиерски пълномощия на Корнелия, Радев или който там е определен да реализира окончателния завой на Изток.

Големият ни шанс е, че тясната пътечка към Еврозоната, която все пак ни беше оставена, може да се превърне в път към ядрото на ЕС за България. Закрепването на страната ни в това ядро е естествена национална цел за всички, които не искат да се превърнем в нещо между Беларус и Босна. Тази цел естествено се разгръща в програма за дълбока модернизация на всички ключови сектори, чието изпълнение може да върне страната в полезрението на инвеститорите и към производство на благосъстояние с ускорени темпове. Това е релният национален дневен ред и пътят към връщане на смисъла в политиката.

Очевидно е, че Борисов и Горанов не могат да реализират подобен курс. Могат единствено да предложат поредната пошла фалшификация. Тя обаче вече е ненужна на евразийските хиени, в нея все по-малко вярват както гражданите, така и партньорите ни в ЕС. Нинова пък директно се обяви против бъдеще за България в ядрото на ЕС. Не случайно, със своята “Визия за България” Нинова анонсира отказ от интегриране в Еврозоната. С това тя превръща атакизиращата се БСП от системен риск в екзистенциална опасност за страната ни.

На този фон, задачата ни в демократичната общност през следващия сезон е да дефинираме ясно тази нова национална цел и да реализираме широка гражданска консолидация около нея. Имаме да преодоляваме множество негативни натрупвания, ще работим в изключително неблагоприятна медийна среда, но ходът на обективните исторически събития е на наша страна. Успяхме да изградим Демократична България като здрав политически инструмент за тази цел, и в следващите седмици ще предложим конкретни стъпки за нейното реализиране.

Времето е преломно и ще става все по-трудно, но точно това време дава реален шанс да реализираме европейския идеал на България- този път не по милост и като част от общата инерция, а със собствени сили и на собствено основание.

Есента започва много по-трудно, отколкото може би ни се иска, но и с много по-добри шансове за пробив, отколкото се вижда на повърхността. Целта ни е ясна и всичко зависи от нас.

България може много повече!