Христо Иванов: Образованието в Плана за възстановяване е сведено до комсомолски клишета

11 ноември 2020, сряда Facebook Twitter Viber

Образованието е ключовият инструмент за модернизация на страната и трябва да е централна тема в Плана за възстановяване и устойчивост, но беше сведено до една “салатиера от комсомолски клишета”. Това мнение изрази съпредседателят на Демократична България Христо Иванов по време на онлайн дискусия, посветена на образованието в предложения от правителството проект. Иванов определи плана като един “злочест документ, който беше измътен от българската администрация”.

“Едно общество трябва да избере дали иска да инвестира в затвори, или в образователни институции”, заяви Христо Иванов и посочи, че инвестицията в образование е най-добрата инвестиция в ред, законност и сигурност.

“Демократична България ще инвестира във всяко българско дете, независимо откъде произхожда, така че да имаме едно ново поколение български граждани, които да допринасят за една България, която е страна в 21 век”, каза още той. Обърна се и към вицепремиера Томислав Дончев, който обвини форацията, че не е чела плана: “Чели сме, г-н вицепремиер, но там няма нито адекватна визия, нито адекватни мерки”.

Преподавателят в Софийския университет и член на Националния съвет на “Да, България!” д-р Георги Няголов посочи, че в проекта на правителството липсва анализ на ситуацията в страната. По думите му в ключовата област “Образование” планът не предвижда нито възстановяване, нито устойчивост. 

Той открои 3 големи проблема: нуждата от ускорена цифровизация на образованието; голямото изоставане на ученици от групи с по-нисък социален статус; негативното отношение към дистанционното обучение след стихийното му въвеждане през пролетта о страна и на родителите, и на учителите, и на учениците.

Д-р Ива Бонева, изпълнителен директор на сдружение за споделено учене ЕЛА и преподавател във Факултета по педагогика на СУ “Св. Климент Охридски“, добави, че освен анализ, в плана липсва признаване на проблем. Тя посочи, че в документа се цитират резултати от изследването PISА и данни на Евростат, но те не се адресират. По думите ѝ обаче в това няма нищо изненадващо.

“Предложеният план всъщност е продукт на същата тази образователна система и затвърждава най-големият проблем в нея – симулацията”, е нейното мнение. 

Според Бонева и в този план българският учител продължава да не бъде подкрепен. Тя акцентира върху необходимостта да бъде подготвено ново поколение учители, за което е нужно преразглеждане на учебните програми в университетите и обвързването им с практиката. По думите ѝ практиките в университета са онзи момент, в който бъдещият учител разбира дали тази професия е за него. Като друг проблем посочи обрастването на образователната система с паразитни структури като центрове за личностно развитие, които по никакъв начин не помагат за напредъка и приобщаването на децата. Обърна внимание и на въпроса за расизма.

“Расизмът се шири в образователната система и това ще даде много лош плод, ако не се адресира”, смята тя.

Проф. Александър Кьосев, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”, определи плана в частта му за образованието и културата като “един имитативен, празен документ”. По думите му той е изпълнен с пожелателни мерки с комсомолски вид – цитират клишета, а зад тях няма съдържание. Той постави акцент върху възможността чрез средствата по Плана за възстановяване българската култура да стане достъпна в дигитална среда – проблем, който на фона на кризата с коронавируса ярко се открои.

“Трябва да се построят виртуалните сгради на българската култура. Сега българската култура има възможност за преминаване в дигитална среда, а държавата трябва да участва с най-важното – стандартизирането на критериите и управлението на тази среда”, заяви проф. Кьосев. 

Той изтъкна, че културата има потенциала да включва, да обединява – нещо, за което в проекта на Плана няма и намек. 

“Ако от нещо имаме нужда в тази криза, това е именно надеждата, която културната продукция може да даде”, убеден е Александър Кьосев. 

Според него ключовите проблеми в България са нарастващата неграмотност, отсъствието на политика към дигитални компетентности и това, че системата поражда неравенства, вместо равен старт. Добави, че чрез средствата по Плана може да се върви към решаване на тези проблеми. “Добре е България да вземе тези пари, не е добре те да бъдат употребени по планирания начин”, е мнението на проф. Кьосев.

Георги Няголов обобщи ключовите проблеми, за които е нужно да се намерят решения:

“Задължително трябва да се гарантира достъпът на децата до ранна и предучилищна грижа. Необходимо е да се постигне по-високо, поне средноевропейско, ниво на финансиране на образованието. Трябва да се актуализира стратегическата визия за висшето образование. Бих искал да видя подкрепа за учителите и преподавателите във висшите училища да използват възможностите на технологиите. Нужна е подкрепа за приобщаващото образование, мерки в помощ на тези ученици, които изостават. Трябва повече подкрепа за родителите, за да не се превръща дистанционното обучение в мръсна дума. Трябват повече и по-адекватни инвестиции в образование и наука.”

Христо Иванов даде пример със заложеното в плана намерение за изграждане на STEM кабинети и попита къде е визията за учителите, които ще преподават в тях. ”Усещането е, че планът е една салата от клишета. Въпреки че всички правилни думи са нахвърляни из текста, огромна част от парите ще бъдат усвоени по класическия начин – с купуване на дограма и стиропор”, смята той.

Дискусията гледайте тук: