Христо Иванов: Демократична България отваря политическия дебат към бъдещето

16 февруари 2021, вторник Facebook Twitter Viber

“Демократична България има за цел да отвори българския политически дебат към бъдещето. Темите, свързани с бъдещето на страната, нейното развитие, практически отсъстват от този дебат, а времето не търпи подобно поведение, защото за нас е ясно, че отвъд това, че България изостава, бяха пропуснати 10 години, в които не само не бяха направени необходимите реформи, но и бяха допуснати поредица тенденции, които обричат страната на изоставане.”

Това заяви съпредседателят на Демократична България в среща между представители на формацията и представители на Българската стартъп асоциация (BESCO), излъчена онлайн тази сутрин от страницата на асоциацията.

“Вярвам, че не еврофондовете, а добрите условия за бизнес и живот в България ще направят страната просперираща.”

Това заяви по време на дискусията Владислав Панев, съпредседател на Зелено движение и общински съветник от Демократична България в Столичния общински съвет, като се позова на собствения си над 15-годишен опит в бизнеса и в подпомагането на прохождащи компании

Панев посочи като голям проблем на България недоразвитата инфраструктура за стартъпи, а като една от най-сериозните пречки за предприемаческата среда определи липсата на закон за личния фалит: 

“За мен липсата на добър закон за личния фалит е голяма спирачка пред предприемаческата активност. Хората ги е страх, че ако не успеят, стават длъжници на кредиторите си до живот. Закон за личния фалит може да насърчи предприемачите да не се страхуват.” – подчерта Панев.

На въпрос как практически ще подобрят процеса на реализация на добрите идеи за държавата и как да се избегне чакането 3 години един законопроект да мине през работни групи, Христо Иванов отговори:

“Решението е едно и то е много просто – в парламента трябва да има хора, които си разбират от работата, добри специалисти, юристи, секторни експерти, които да могат да се преборят за необходимите решения и да осигурят както необходимото включване на всички гледни точки в законодателния процес, така и достатъчно ясния фокус върху политическите приоритети на развитието, които ние сме си поставили. Истината е, че без промяна в човешкия фактор, който е в парламента, независимо дали става дума за управляващи или опозиция, каквито и нормативни процедурни промени да бъдат направени, те винаги накрая се извращават, защото липсата на хора, които разбират от нещо, водени са от кауза, не от частни интереси, обрича на неуспех всеки опит.”

По темата допълни и експертът по електронно управление Божидар Божанов:

“Сигурен съм, че в нашата група ще има хора, които разбират от всички тези неща и могат да говорят на правилния език с останалите, така че да е приоритизирано това законодателство. Има много промени, които са чакали в различни сектори дълги години, защото никой не е сметнал, че това нещо ще реши някакъв проблем.” – обясни Божанов.  

На въпрос дали представителите на Демократична България се наемат да цифровизират процеса на инвестиционното проектиране от самото входиране на проект до одобрението и също – дали се наемат да реформират “модела на подпорната стена” и да отворят обществени поръчки към по-малки бизнеси, Христо Иванов беше категоричен: 

“За нас решението е всички заобиколни маршрути за възлагане да бъдат закрити и решително да се въведат електронните поръчки по начин по който да гарантира изключителна прозрачност на целия процес.” – обясни той и допълни, че ключов момент ще бъде и рестартирането на КЗК.

Според Иванов за 3-4 години в страната може да бъде въведено до голяма степен електронно управление, с което да бъде намалена близо 70% от административната тежест върху гражданите и бизнеса: 

“Освободеният държавен административен ресурс да бъде насочен към това държавата да се превръща в мислещ партньор на всеки един човек в България, инвеститор и гражданин, който иска да работи за своя успех, а това означава да работи за успеха на всички.”

Според Божидар Божанов институциите и в момента са длъжни да приемат документи и по електронен път, но повечето от тях намират оправдания, за да не го направят. 

“Смятаме да въведем санкции за неизпълняване на вече съществуващите законови изисквания. Имаме и готов списък с изменения, с които да почистим специализираната нормативна уредба от изисквания, които администрацията използва за оправдание, за да не приема нещо по електронен път.” – поясни Божанов и допълни, че промяната в статуквото минава през нормативни изменения, но и през промяна на манталитета в администрацията. 

Иванов определи Плана за възстановяване и устойчивост и парите по Зелената сделка като най-голямата потенциална инвестиция в модернизация за страната ни и беше категоричен, че България не може да си позволи да пропусне тази възможност:

“Ние не сме против умните инвестиции в инфраструктура, но когато ни се предлагат версии на плана за развитие и устойчивост, които предвиждат над 50% от парите да отидат в саниране и инфраструктурна дейност, трябва ясно да кажем, че не е това приоритетът на страната и не е това единственият приоритет. Приоритетът трябва да бъде човешки капитал.”

По темата за човешкия капитал се включи и експертът от Демократична България Георги Няголов:

“Човешкият капитал е най-важният дългосрочен приоритет. Тоест – ако ние съумеем да освободим държавата от хватката на корупцията и успеем да електронизираме управлението, това биха били едни много важни стъпки в посока на ценности като свобода и възможности за развитие, които са обществени ценности. Обаче, за да може да гарантираме дългосрочното им запазване и опазване в България, ние трябва да инвестираме в човешки капитал.” – подчерта Няголов, университетски преподавател. 

Плана коментира и Велизар Шаламанов, експерт по ИКТ и сигурност с международен опит в НАТО и ЕС.
 

“Този план в повечето страни, например Франция и Испания, е план за трансформация и план за дълбоки реформи. Това, което ние предлагаме и искаме да видим в плана, е не само усвояване на пари по вече съществуващи мрежи, а именно сериозни реформи, включително администрация на 21 в. Най-важно е как ще бъде изпълнен този план. Ръководството и управлението на изпълнението на този план, с включването на всички заинтересовани страни е гаранция за успех. Ако той бъде изпълняван непрозрачно и по метода на Автомагистрали ЕАД, резултатът ще бъде плачевен.” – допълни Шаламанов.

Владислав Панев повдигна темата за отварянето на България към споделената икономика, което той определи като мярка, създаваща „хранителна среда” за бизнесите. Той припомни как по негово предложение беше намален патентът за AirBnB с 90% и беше категоричен, че трябва да се премахне забраната за услуги тип Юбер.

“Колкото по свободен е бизнесът, толкова повече ще се насърчат иновациите. Убеден съм, че това е начинът. Не толкова със специални фондове, програми и стратегии за иновации. Простите неща са най-ефективни. Ако оставим чиновниците да измислят бизнеси, тежко ни и горко.”

Панев сподели и част от предложенията на Демократична България за подпомагане на бизнеса в кризата, сред които е и това държавата да поеме една трета от осигуровките до края на годината. По думите му по този начин у бизнеса и у хората ще останат над милиард лева, които ще съхранят работни места, без да се налага на бизнеса да се реди на опашки и да кандидатства. Друго предложение на обединението е затворените бизнеси да получават компенсация за това вместо подавания и помощи.

“Когато те удари кола, не чакаш помощ. Искаш компенсация за нанесена щета. Същото е и когато държавата ти затвори принудително бизнеса. Длъжна е да те овъзмезди. Просто и ясно.”

По темата за подкрепата на държавата към бизнеса, с коментар се включи предприемачът и експерт от Демократична България Емил Димитров.

“Искаме да направим така, че държавата да подкрепя включително и с финансови инструменти българските предприемачи, а държавата има такива възможности. От една страна, чрез правилно насочване на европейските фондове в различни форми. От друга страна, дори и чрез преструктуриране на капитала и инвестиции на Българската банка за развитие (ББР), която беше създадена като банка за насърчаване на малкия и средния бизнес. В програмата на Демократична България сме записали, че искаме 80% от този ресурс да бъде насочен към подпомагане на малките и средни предприятия.” – обясни Димитров и поясни, че става дума не само за подпомагане в парична форма, но и за развитие на финансови инструменти, които да привлекат други инвестиции.

На въпрос за това с кого би работила Демократична България в бъдещия парламент Христо Иванов поясни, че обединението е готово да работи с всеки, който може да отговори на неговия дневен ред за радикална модернизация и рестарт на правовия ред в страната. Той поясни, че дори и днес, в ролята на извънпарламентарна опозиция Демократична България успява да влияе върху дневния ред на страната като даде пример с ключова тема, включена в обновения вариант на Плана за възстановяване, след натиск от страна на обединението: 

“В първия план темата за Маришкия енергиен регион изобщо отсъстваше. Когато ние критикувахме правителството, че тази тема отсъства, Томислав се появи по телевизора и ни обясни, че не четем и не разбираме. Явно и той е почнал да чете и да разбира, защото във втората версия темата с технологичния преход, който трябва да се осъществи в Мариците, е засегната.” – подчерта Иванов.