ГЕРБ и ДПС блокират 1,3 милиарда евросредства към България по Плана за възстановяване и устойчивост

24 април 2024, сряда Facebook Twitter Viber

Четири законодателни мерки, които ГЕРБ и ДПС блокират в Народното събрание от октомври 2023 г., поставят под риск получаването на 1,3 милиарда лева по второто плащане от Плана на възстановяване и устойчивост /ПВУ/, одобрен от ЕК на 21 ноември 2023 г. Докато България не получи второто плащане, не може да поиска и останалите 9 милиарда лева безвъзмезден ресурс по Плана.

Народният представител и бивш министър на правосъдието Атанас Славов посочи три конкретни причини, заради които ГЕРБ и ДПС предизвикаха изборите: „Първо, за да запазят своето мнозинство във Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, тъй като изготвеният нов Закон за съдебната власт предвиждаше деполитизация на парламентарното участие в двата органа. На второ място, за да могат да използват предизборно Антикорупционната комисия, която от септември месец 2023 г. е с увеличени правомощия. Трета причина: Да получат амнистия за потенциални сигнали и разследвания отпреди 2021 г. – законопроектът, който бяхме изготвили и готови да приемем на Министерски съвет, беше блокиран”, каза той.

Акад. Николай Денков обясни, че за да бъде извършено второто плащане по ПВУ, трябва Народното събрание да приеме мерките, които са отдавна финализирани от редовните кабинети на ПП-ДБ и чакат разглеждане и приемане в парламента. Четирите акта са:

– Законът за личния фалит – приет е на първо четене в НС на 15 юни 2023 г., в момента е блокиран в Комисия по правни въпроси с председател Анна Александрова, ГЕРБ.

– Правилата за работа на Номинационната комисия за избор на членове на КПК – блокирани в Комисия по превенция и противодействие на корупцията с председател Рая Назарян, ГЕРБ. Изпратихме предложение за правилата през месец октомври 2023 г. и оттогава досега върви кореспонденция, в която по същество ГЕРБ и ДПС не приемат част от изискванията, които ще осигурят правилна работа на комисията.

– Закон за защита на сигналоподателите. Проектозаконът беше променен от ГЕРБ по начин, който не е приемлив за Европейската комисия, защото изключва разглеждането на сигнали, подадени преди 2021 г. Този законопроект е блокиран също в Комисията по правни въпроси с председател Анна Александрова от ГЕРБ.

– Пътната карта за климатична неутралност беше блокирана с месеци в енергийна комисия с председател Делян Добрев – тази седмица най-накрая е включена в програмата на парламента.
ПП-ДБ настоява за незабавното приемане на тези законодателни мерки, за да можем да получим второто плащане по ПВУ. Планът не е просто европейска програма, а механизъм за реформи и инвестиции, който ще позволи на България да направи отдавна отлагани критични реформи – особено в сектори като енергетика, върховенство на закона, дигитализация. Тези средства не трябва да бъдат загубени, за да не се наложи държавният бюджет да финансира реформите за сметка на парите за здравеопазване, образование, социална политика, инфраструктура и др.

Припомняме, че от юли 2020 година, когато Европейският съвет създаде Механизма за възстановяване и устойчивост, до април 2021 година, ГЕРБ не изработи и не предаде българския ПВУ – заради което държавата губи предварително финансиране от 1.5 млрд. лв. Първото служебно правителство на президента Радев официално подаде на ЕК версия на плана през октомври 2021 г. – с предвидено затваряне на 1.4 ГВ ТЕЦ мощности и изграждане на газова мегацентрала. ЕК не одобри тази версия на плана.

Редовният кабинет “Петков” ревизира отхвърления от Еврокомисията план – намери решения за енергетиката (изваждане на мегагазова централа и затваряне на 1.4 ГВ мощности) и за върховенството на закона (ангажименти за отговорност на главния прокурор и реформа на анти-корупционната комисия). Европейският съвет и ЕК одобриха ПВУ през май 2022 г.
През август 2022 г. беш3е подадено първо искане за плащане, като 2.6 млрд. лв. бяха получени след стандартната 3-месечна оценка на ЕК през декември 2022 г., по време на втория служебен кабинет на президента Радев.

През юни 2023 г. кабинетът “Денков” наследи изпълнени по-малко от половината етапи и едва 3 от 21 законодателни мерки, необходими за второто плащане. До октомври 2023 година бяха изпълнени допълнителни 28 етапа по 2-рото плащане, от които 18 – законодателни). Към април 2024 г. всички мерки от компетенциите на Министерския съвет бяха изпълнени, както и 17 от 21 законодателни мерки.