Здравей, „Да, България!“

Изключително ми е приятно да бъда днес тук. Отново е студен ден. Върви ни на студено, но ние сме топли. Искам топло да благодаря и на Мануела [Малеева], и на Наско [Атанасов], и на Владо [Панев]. Искам да благодаря на всички хора, чийто труд стои зад това мобилно приложение и тази конференция. Хубаво е да имаш приятели, хубаво е да имаш съмишленици. Хубаво е да имаш политически приятели.

Тук сме, защото България е на кръстопът.

Знам, че е лесно този факт да бъде пропуснат – председателството свършва, лятото почва, световното тече, отвсякъде ни залива пропаганда за големите триумфи на нашето управление.

И все пак: под тази повърхност България е на кръстопът. Трябва да избираме между привидната стабилност и усилието за промяна. Това, което правителствената пропаганда представя за стабилност, всъщност представлява опасно мъртво вълнение, образувано от съчетанието на два потока на историческите събития – външен и вътрешен.

Външният поток се състои от две много важни, епохални промени, които се случват в средата, в която България трябва да съществува. Едната промяна, е т.нар. четвърта индустриална революция – вълната от огромни технологични промени, които буквално пред очите ни променят икономиката, сигурността, комуникациите. Променят базовите условия за съществуване на обществата и индивидите. Променят нашата конференция. Именно благодарение на тази революция ние гласуваме по този начин.

Вторият външен процес, към който искам да привлека вниманието Ви, е по-мрачен. Това е дестабилизацията на международната система.

Международният ред, основан на норми – с всичките му несъвършенства, лицемерия и недоволства, които сме имали към него – той се руши.

На негово място идва редът, в който тържествува правото на силния. Често пъти, твърде често, все по-често – правото на военно силния.  Започва обрат и на тенденцията, на стремежа към единен глобален пазар. Стари и нови форми на авторитаризъм надигат глава и започват да се налагат все по-агресивно. На свой ред тези тенденции подлагат на засилващо се напрежение ЕС, защото елиминират онези условия, които му позволяваха да бъде едновременно и икономически гигант, и политическо джудже, и привидно безалтернативен и постоянно разширяващ се модел на либерално развитие.

Цялото устройство на днешна България – такава, каквато я познаваме – е основано на съществуването на тази международна система, на която разчитаме да гарантира нашата сигурност, да гарантира нашата свобода, да гарантира нашето икономическо развитие.

Вторият набор фактори, които определят мъртвото вълнение, в което затъваме, са вътрешните структурни проблеми на България.

На първо място, това са предизвикателствата пред свободния и демократичен модел на развитие на държавата ни. Защото свободата винаги е на първо място. Тук става дума, разбира се, за проблемите на политическата и съдебната системи, медиите, регулаторите и общия разпад на институциите под влияние на системната корупция.

На второ място тук ще изброя проблемите на човешкия капитал, които обхващат демографските предизвикателства, срива в образованието и културната сфера, кризата в здравеопазването и социалните услуги. Тук се отнася и една друга криза, за която рядко се говори, но тя е от фундаментален порядък: кризата на българското семейство и липсата на каквато и да било политика за нейното преодоляване. А именно тази криза е дълбокото основание и за демографските проблеми, и за редица проблеми в образованието, за общия културен срив, за положението на някои от малцинствата, за някои елементи на престъпността в България…

На трето място бих искал да подчертая все по-големите ограничения на конкуренцията и свободното предприемачество, заплахите за частната собственост, липсата на защита на договорите и все-по непредсказуемата регулаторна среда, както и засилващото се захранване с корупционен ресурс на нежизнеспособни форми на икономическа дейност. Всичко това ескалира и все повече заразява с нестабилност и банковата ни система.

На четвърто място – сигурността: България днес има “куха армия”, а службите ѝ отдавна са гнездо за всякакви наши и чужди паразити. Отново, първостепенен фактор за това състояние е разрушителната системна корупция.

Сигурността доскоро беше нещо, за което ние не мислехме. НАТО, ЕС, Брюксел – там мислеха за тези неща.

Всъщност промените, за които говоря, обясняват все повече това, че трябва да започнем да мислим за тези проблеми сами.

Изброяването на тези системни фактори в България може да продължи. Аз искам само да кажа още един, и това е все по-ярко се очертаващата се енергийна колонизация на България, която едновременно блокира възможностите на страната да се възползва от енергийната технологична революция, подхранва масивно системната корупция и се превръща в геополитически риск за страната ни.

Но нека да кажа няколко думи за още една криза, която виждаме на площад “Народно събрание”. Кризата на човещината.

Говоря за онези майки, които търсят от държавата перспектива за това как да продължават да носят своя тежък кръст. Ако нашето общество не може да им предложи перспектива, всуе всичко останало. Трябва да Ви кажа, че аз не очаквах, че Бойко Борисов ще си позволи да говори по този начин за тези жени – да му се “махат от главата”. Това е изключително срамно в чисто човешки план и аз се надявам, че той ще намери начин да им се извини. Но, за съжаление, извън чисто личния елемент, той говори всъщност от името на държавата. Защото това е отношението на държавата към тези жени. Това е отношението на държавата към всички слаби хора в тази страна. Ако ние не успеем да преодолеем тази криза на човещината, пак казвам, всичко останало ще бъде всуе.

Комбинацията от всички тези фактори означава едно: че пред нас реална опция за “стабилност” и за бездействие няма. Малко по-рано или малко по-късно промените ще настъпят и сами.

Изборът пред, който сме изправени, изборът, за който говоря тук пред Вас днес, е между това дали ще оставим тези рискове и проблеми да ни се случат, както дойдат, или ще предприемем активно национално усилие за адаптиране към тях.

Това наблюдение, това описание на ситуацията е най-видимо по отношение на ситуацията ни в ЕС. Съюзът е онази платформа, на която сме свикнали да разчитаме да компенсира всичките ни вътрешни дефицити. Но той се намира в състояние на безпрецедентна комбинация от кризи и се опитва да пристъпи към своето преструктуриране, за да се адаптира към новата ситуация.

Тази промяна ще включва преминаване на няколко скорости. Това е все по-ясно. Видяхме го и в това, което излезе от последната среща на Макрон и Меркел. Ще има надграждане на “първата скорост” или “ядрото”, което ще се оформи с общ капацитет в областта на сигурността и отбраната. Големият въпрос е: “Ще бъдем ли и ние в това ядро?”. България, от своя страна, продължава да отказва да извърши необходимите реформи в правосъдието, във финансовата сфера, в сигурността и в службите си.

Ние вече не просто вече отлагаме пълната си интеграция в ЕС (вдигане на мониторинга, включване в Шенген, прием в Еврозоната), но и рискуваме останем трайно в периферията на ЕС. Решението на това положение е очевидно: на нас ни трябва режим на бързи и решителни реформи, които да изпреварят реализирането на така описаната комбинация от рискови фактори.

Най-важният политически въпрос пред страната ни днес е: “Как да се приложи това решение?”. Как да преминем в режим на реформи? Това е централната политическа тема.

Също толкова очевидно е, че нито една от парламентарните партии и държавните институции няма ни най-малко намерение да работи в такава насока. Цялата ни политическа класа е продукт на това отровно статукво и се подчинява на един единствен рефлекс – борбата за неговото съхраняване.

Именно от гледна точка на този най-важен за страната ни въпрос – как да тръгнем по пътя на реформите – между ГЕРБ, БСП и ДПС няма никаква разлика.

И поже знам, че във всеки един момент, в който станем видими на национална сцена, или някой от Вас излезе с по-ясно заявена опозиционна политическа позиция, пристига някой, който Ви казва: “Аха, вие връщате комунистите на власт!”. Искам да Ви кажа – кажете му: “Не! Не просто вие връщате комунистите на власт. Вие сте комунистите. Защото между вас и комунистите няма никаква съществена разлика.”

И ГЕРБ, и БСП, и ДПС са просто различно декорирани проявления на модела на корупционна стагнация, който все повече се превръща в остър риск пред сигурността на страната, пред свободата и просперитета ни. Управлението дори не опитва да предложи системни решения за нито един от изброените проблеми на страната. Така наречената опозиция дори не опитва да постави тези теми на дневен ред.

Радев, президентът, който беше избран с надеждата да бъде някаква алтернатива – и много хора продължават да вярват в това – всъщност не се превърна във фактор за системен натиск за реформи в нито един сектор, по нито един политически важен за странат ни въпрос. Периодичните му опити за флирт с темата “корупция” са откровено жалки. Помните ли неговото питане за Пеевски, което не доведе до никаква “светлина”. Съжалявам, че трябва да го кажа, но то угасна като мокър фас след едно голословно отрицание на Борисов. Темата изчезна. Радев никога не каза нищо повече. Не посмя да я повдигне. Това е срамота за човек, който се опитва да флиртува с темата за корупцията.

С една дума, просъществуването на днешната българска политическа класа, зависи от координираните ѝ усилия за избягване на необходимите реформи и за изтласкване на страната в периферията на ЕС. Те всички правят това, искат това, оцеляването им зависи от това.

Неслучайно всички възможни фактори за промяна на това статукво в нашата страна са грижливо запушени: медиите са задушени, правосъдието е унизено.

Всеки, който надига глас бива смачкан по унизителен начин – отново погледнете тези майки… Тихомълком политическият картел се отказа и от един друг потенциален източник на промяна: електронното гласуване. Никой нямаше лице да застане пред хората и да каже: обещанието за електронно гласуване няма да се случи. Тихомълком, както се варят жаби – помните оня образ – те го елиминираха.

Няма да има електронно гласуване. И затова днес правим това усилие. Знам, че за всеки един от Вас е трудно, може би досадно. Задавате си въпроса за какво е необходимо цялото това усилие. Ето затова.

Искаме да покажем, че електронното гласуване може да се случи.

Че ако една малка, извънпарламентарна партия – нали си спомняте всичките реплики към нас – може да го направи това нещо, че ако може да се направи от група доброволци, без нито един вложен лев, нима българската държава не може да даде възможността на българите в чужбина да участват в решаването на въпросите на родината си?

Може. Но не иска. Защото тези хора са, много от тях, по-независими от гласоподавателите, на които разчита нашата система вътре. Затова ги е страх. И затова ние никога няма да се откажем да се борим за електронното гласуване.

Неслучайно в българския политически език практически отсъства темата за бъдещето.

Тази дума, ако някой направи контент анализ, ще се окаже една от най-рядко употребяваните. Никой дори и не опитва да обясни на едно семейство, на един предприемач, на един млад човек, как конкретно тяхното положение ще бъде подобрено в България след, да речем, пет години. Нито една българска политическа сила няма такъв разказ. Защото ги интересува друго.

Самата логика на съществуване на политическия ни елит е да разменя бъдещето на България срещу своето оцеляване.

Необходимостта от реформи следва обаче и от един друг императив, по-важен от заплахите: императивът на възможността. Докато управляващите обричат страната ни на стагнация, ние пропускаме огромни възможности за просперитет и човешко развитие. България, нейните хора, имат огромен потенциал и това не е клише. Този потенциал остава нереализиран, за да осигури тържество на организираната посредственост.

Необходима е, следователно, политическа алтернатива. България има нужда от политическа алтернатива.

Промяната, която ни е необходима, може да дойде единствено като резултат от организирано политическо усилие.

Тя има нужда от политически инструмент, от визия, програма, от хора, които работят в екип и могат да гарантират с характера си, че са способни да отстояват необходимите решителни реформи. Промяната е организиран процес. Който си мисли, че тя може да стане с малки отделни усилия, без политически инструмент, е наивен. Въпросът е, кой може да бъде такава политическа алтернатива?

Когато преди 18 месеца поставихме началото на “Да, България!” и се явихме на изборите, имаше силно очакване, че ентусиазмът, новото начало, неизхабените лица, извеждането на една конкретна кауза, която да ни обедини, ще се превърнат във вълна. Реалността се оказа друга. Особено като добавим и изключително ограниченото време и финанси, с които разполагахме, липсата на организационен опит и структури, токсичната среда, и, не на последно място, трудно оценимият, но значителен медиен и институционален ресурс, който беше хвърлен срещу нас.

Спомнете си само онази скандална среща на Цацаров, на която той, размахвайки една от Пеевските книги-бухалки, е опитвал да повлияе на човек, за когото погрешно е считал, че ни подкрепя. Такава среща вероятно не е била една.

Изборните резултати и фактът, че днес в българския парламент няма реална опозиция, са урок за нас. Урок, който формира общото ни чувство за дълг и за сериозността на политическите ангажименти, които всеки от нас поема. През изтеклите месеци наши съмишленици се разочароваха в едни или други свои очаквания или заради едни или други наши грешки. Някои от тях се отдръпнаха. Не сме се отказали да се борим за тяхното доверие и подкрепа! И ще се надяваме да ги видим отново сред нас. Но повече останаха. И идват нови.

18 месеца по-късно в „Да, България!“ са хората, които имат куража да продължават и които могат да устоят на атаките.

Хората, които усвоихме трудните уроци. Тези, които разбират, че това е дълга и трудна борба, че имаме много да учим и много да изработим, че противниците, срещу които сме тръгнали, са силни, че сме се събрали не защото сме безгрешни, или защото можем всичко, а понеже сме решени, въпреки всичко, да довършим това, което ни събра. Хората тук, с които заедно се превръщаме в един все по-ефективен политически инструмент за промяна.

Днес „Да, България!“ е пълноценна национална партия. Имаме стотици нови членове и доброволци, досега изградихме 40 местни структури и продължаваме да изграждаме своята национална мрежа, имаме 13 много активни тематични работни групи, младежка организация. За времето от създаването си сме излезли с над 130 политически позиции, десетки събития. Готвим се активно за местните и европейски избори, обучаваме хора, създаваме нови инструменти за дигитално включване и гражданско участие.

Вероятно заради цялата тази активност, въпреки че не сме в парламента, въпреки че нямаме субсидия, контролните органи се вълнуват от финансовото ни положение. Те издирват източника на ресурсите, които мобилизираме и напрегнато проверяват и мен лично, и партията, и коалицията, с която се явихме на изборите, и членове на националния ни съвет.

Сигурен съм, че всичко това е на напълно случаен принцип. Затова нека да им отговорим на любопитството.

Да, ние разполагаме с един актив, за който всяка партия може да мечтае: доброволния труд, безсънните нощи, експертизата и упорството на едни хора, на които не знам дали някога ще успея да благодаря достатъчно.

Не съм сигурен какво движи тези хора и как досега не са се отказали, защото нищо в „Да, България!“ не става лесно. Въпреки натиска, въпреки пропагандата ние продължаваме заедно. И днес сме тук, за което Ви благодаря.

Нашата сила не е в това, че имаме много пари, или че чужди политически фондации ни обучават и отглеждат и създават. Нашата сила не е в това, че големите телевизии ни показват всеки ден, или че пеевската пропагандна работи неуморно в наша полза. Нашата сила е в това, че се научихме как да изправяме срещу препятствията с малко ресурси, но заедно.

Днес ние заедно с нашите съдейственици поставихме основите и изграждаме Демократична България. Това е простото и кратко название на това, което искаме да постигнем. Искаме да имаме демократична родина.

Заедно поставихме основите на една трайна консолидация на демократичната общност. Използвам една дума, “съдейственици” – научих я от един наш член – Миро от Мюнхен. Не знам дали ни гледа на стрийминга. Той я беше извадил от кореспонденция между Левски и Раковски. Много хубава дума. Защото това не са просто хора, които имат съвпадащи интереси, или мислят и говорят едно и също, а хора, които действат в едно. Съдейственици.

Искам да ви кажа, че, с нашите приятели и съдейственици от ДСБ и Зелените, ние заедно вървим в една посока. И наистина ни свързва здраво приятелство. Това е много силен залог за промяната, която искаме да извършим. Искам да благодаря и на Наско, и на Владо, и на Боби, и на всички от техните екипи за това, че можахме да направим тази коалиция без нито едно негативно послание. Без нито един негативен момент, в интерес на истината. Не просто сме успели да скрием някакви неща под килима от медиите.

Ние го направихме по един безпрецедентен за българския политически живот начин, защото преди това излязохме с десетки общи позиции, които очертаха за какво се събираме по същество, а не от гледна точка на някакви резултати.

Заради тези общи позиции няма как – въпреки че опитите продължават – да да внесат идеен и каузален разкол между нас. Всеки може да ги погледне и ясно да получи отговор кои сме ние, къде стоим, за какво се борим и накъде отиваме.

Ние използваме целия демократичен арсенал, за да предизвикваме статуквото и да даваме отговори за бъдещето. Макар и да сме извън парламента, ние успяваме да бъдем видими, успяваме да вкараме управляващите в обяснителен режим, успяваме да налагаме дневен ред.

Така Демократична България естествено даде израз на политическата съпротива срещу рестарта на АЕЦ Белене и завоя на Борисов към Москва. Бяхме част и от факторите, които принудиха управляващите да заявят, че все пак ще кандидатстват за Банковия съюз. Тема, която остана встрани от фокуса на много медии, но която е изключително важна за нашето бъдеще. Защото това означава сигурност за парите ни, това означава възможност да принадлежим към ядрото на ЕС. И двете, мисля, са важни за всеки избирател.

Заедно с нашите партньори излъчихме екип от първокласни експерти в Управленската ни алтернатива. Това са хората, изработващи конкретни секторни решения, без които една наистина адекватна, европейска визия за бъдещето на страната ни не би имала върху какво да стъпи.

Преди да поговорим малко за бъдещето, искам да дам думата на представителите на „Да, България!“ в Екипа на управленската алтернатива на Демократична България. Изключително се гордея, че имаме такива хора и че те получиха доверие в рамките на Демократична България да водят точно тези сектори. Помолих всеки от тях да запише по няколко думи, за да Ви покажем как може да изглежда бъдещето на страната ни през техните очи.

И още: България може да бъде справедлива и може да има върховенство на правото. Това казвам аз, защото отговарям за правосъдието [в рамките на Управленската алтернатива].

Какви хора! Искам да Ви кажа – сред нас са и други от членовете на Управленската алтернатива, които са не по-малко ценни експерти и човешки същества. Такива хора нямаме в управлението на страната. Ето това е една проста задача за нас – такива хора да бъдат в управлението на България.

Та, на въпроса, готови ли сме ние да дадем политическа алтернатива на днешното политическо статукво. “А кой друг, ако не ние?” – е моят отговор. Друг няма.

Казвам го не като някакво успокоение, че имаме някаква отредена, запазена роля. Казвам го с тревожното и решително чувство на осъзнатата отговорност, което ни обединява днес тук. Което ни събира със съдействениците ни от Дeмократична България.

Няма друг и ние ще трябва да бъдем готови. И ще бъдем. За да можем да бъдем готови, искам да поговорим за няколко конкретни задачи, за които искам да получа мандата на конференцията след политическата дискусия. Това е очертание на програмата, за която искам да работя оттук нататък с Ваша помощ и с Ваша подкрепа и ще разглеждам този вот като вот на доверие.

На първо място нашата задача е да продължим да изграждаме “Да, България!” и това ни събира днес тук.

Тук сме, за да довършим уреждането на ролята на местните организации. Вие знаете, че аз наричах тази национална конференция “Националната конференция на местните организации”, защото и една голяма част от измененията в устава, които са предложени, са насочени към това да дадат по-голяма роля и по-голяма тежест на местните организации. И при попълването на състава на НС нашата цел е техни представители – онези, които в рамките на тези 18 месеца се показаха като активни и изключително ценни лидери, които имаме из цялата страна – да могат да влязат в НС и да участват в решенията, които му предстоят.

На второ място ние трябва да адаптираме устава и да видим неща, които сме видели – всеки и от своята гледна точка – че не работят така, както сме си представяли. Да го изменим. Трябва да допълним състава на Националния съвет. В НС, спомняте си, ние избрахме 102-ма души. В него се оформи едно голямо ядро на изключително активни, изключително отдадени лидери.

Има хора, които по различни причини се оттеглиха. Някои от тях бяха разочаровани. Вече казах – не сме се отказали да се борим за тяхното доверие, за тяхната подкрепа. Някои се отказаха, защото попаднаха под ударите на различни форми на натиск. Това са истории, които няма да мога да разкажа, но тях ги има и те са много важна част от средата, в която оперираме. Някои просто видяха, че това нещо, политиката, е доста по-сложно отколкото изглежда при първоначалния ентусиазъм.

Затова днес имаме 31 места да попълним от новия набор лидери, активисти и хора, които са отдадени. Имате ги в книжката. Днес ги гледах сутринта с жена ми вкъщи и трябва да Ви кажа, че отново бях изключително горд, че имаме такива хора. Звънях и се опитвах да мотивирам и други да влязат [в НС]. Искам да ви кажа, че има и други лидери в “Да, България!”. Този път не можах да мотивирам някои от тях, но не съм се отказал. Така или иначе – имате избор, и то първокласен избор. И искам да знаете, че тези, които няма да получат доверие на този етап, също няма да останат без работа.

Имаме това приложение. Както виждате, сега минаваме през трудния момент да гласуваме. Създава ни може би някакъв дискомфорт. Но това отваря изцяло нови възможности не само за едно тотално различно ниво на участие и на съвместно вземане на решения през тази възможност за гласуване, но и за комуникацията и то в двустранен план.

Искаме „Да, България!“ наистина да бъде във вашия джоб, да бъде вашият инструмент, с който ежедневно да можете да следите какво става и да участвате във вземането на решения.

Знам, че много от вас очакваха това нещо да се случи от ден едно. И знам, че много от хората с такива очаквания бяха изпълнени с различна степен на разочарование от това, че то не се случва. Отнема време. Поне на нас ни отнема време. Но ето, случва се. И ние като партия ще трябва оттук нататък да се научим да боравим с този инструмент, да използваме максимално неговия потенциал.

Това ще бъде процес. Няма да бъде лесно. Предполагам, че на следващата Национална конференция ще имаме следваща вълна от изменения в устава, които всъщност нормативно ще уредят практиките, които ние сега предстои да създадем.

Това как ще използваме мобилното приложение – като комуникация, като координация, като инструмент за вземане на решения – зависи от това всеки един от нас активно да го използва. Искам да Ви приканя много активно да го използвате. Искам да Ви приканя същата така с ръкопляскане да благодарим на тези, които го създадоха.

Новият НС, попълненият НС има много работа пред себе си. Казвам ги тези неща – да не кажете, че не сте били предупредени. Сега е моментът да се оттеглите, ако това ви се струва доста. Заедно с местните организации ние ще трябва да подготвим стратегията си за явяване на изборите, които предстоят.

Нека да направя една прогноза и тя е, че през следващите две години ще имаме три избора.

Ще имаме насрочените европейски, ще имаме насрочените европейски избори – всеки един от тях е много важен. Но съм сигурен, че ще имаме и парламентарни избори. Кога – не се наемам да кажа. Тази кочинка няма да издържи. Клати се пред очите ни. Така че трябва да се готвим за трите вида избори като за един. И това ще бъде задачата на НС заедно с МО.

Много от Вас знаят, ние проведохме вече два национални семинара съвместно с представители на МО и на НС. Проведохме и няколко регионални. На последния национален семинар излъчихме работна група, която трябва да изработи стратегията за явяване на избори. Която трябва да изработи онзи регламент, по който ще се излъчват хора.

След като бъде изработен, този регламент ще бъде представен на няколко регионални семинара през есента. Ще бъде обсъден и след това ще бъде вкаран в НС. Казвам го това, защото всеки един от Вас, който се интересува от тази тема – как ще излъчваме нашите представители в местната власт – има възможност да участва в този дебат и тази дискусия.

Естествено, ние ще използваме и онлайн възможностите, които имаме, но ще може да се участва и в наистина задълбочено обсъждане на темата. Тя не е лесна. Новият НС ще трябва да изгради и ново ниво на регионална координация. Определено и хората, които работят и са активни в местните организации знаят, че ние в така наречената централа не успяваме да дадем дължимото като насрещна комуникация. Малко сме. Имаме малък ресурс. От тази гледна точка се очертава необходимостта да разделим страната на едни по-големи региони и да назначим едни хора – координатори, които да отговарят за тях и които да правят по ефективна комуникацията в това отношение.

Предстои да обновим и ИС. Предстои да въведем в него нещо, което много хора предлагаха – Любо, не те виждам – ресори. Предстои да определим и заместник-председатели, които наистина да могат да поемат конкретни отговорности и функции. Много е важна задачата да активизираме още повече нашите експертни групи. Много е важна задачата да включим повече хора в тях, да използваме повече този уникален човешки капитал, който е събран в тази партия и на който вие сте извадка, както се казва.

Втората голяма задача е да продължим да изграждаме Демократична България.

Предстои ни съвместна подготовка за явяване на избори. Предстои ни изработване и подписване на коалиционни споразумения. Предстои ни да създадем динамичен модел на взаимодействие по места. Тази динамика се случва. Пловдив – както често се случва в нашата партия – води. Веси, много благодаря за това. Благодаря и на Данчо от ДСБ, и на зелените активисти, които са там, на място. Последно те организираха една великолепна среща с бизнеса в Пловдив, която беше част от нашето национално усилие да се срещнем с бизнеса в големи делови центрове на страната и да чуем какво има да ни каже бизнесът за това каква страна очаква.

Така че трябва да разпространим този динамичен модел като модел на взаимодействие на нашите местни организации вътре в Демократична България и да решим заедно как го отваряме за хора, които може би не са партийни членове в някои от трите политически сили, но са ценни експерти, водят доверие със себе си. Как да го отворим за други организации, професионални, неправителствени, за активисти. Как го отваряме за търсене на подкрепа за каузите, за програмата, за хората на Демократична България от името на други политически сили от местния пейзаж, които заемат приемливи позиции. Всичко това е предстояща задача.

Трябва Демократична България да продължи своя диалог с бизнеса. И ще го повторя няколко пъти това, защото за мен е много важно.

Демократична България може да бъде успешна, само ако успее да убеди нормалния, иновативен, реално предприемачески бизнес в България, че тя е неговият политически инструмент.

Политически инструмент, който да бъде припознат от бизнеса в България – хората, които са активни – даже не говоря само за хората които са активни в бизнеса, но хората които искат да променят средата около себе си, това, което се нарича предприемач в големия смисъл на думата. Тези хора трябва да припознаят Демократична България като свой политически инструмент. Това е моето може би най-важно послание днес.

И трябва да изработим обща управленска визия. За нея ще поговоря малко по- подробно по-надолу.

Имаме и поредица от комуникационни предизвикателства, които трябва да разрешим.

Не, няма да ни пуснат в големите телевизии, на национален екран.

Не само няма да ни пуснат, ами и затвориха единствената телевизия, която даваше израз на нашите гледни точки. И не просто я затвориха, ами инвестираха в това огромна сума пари. Докрай не съм уточнил за себе си – тоест знам, но не мога да докажа – колко е голяма тази сума. Но искам да Ви кажа – тази сума дава представа колко са готови да платят лицата на олигархията за това нашите гледни точки да не се чуят. Това е един добър начин да остойностим колко е важно да продължим да работим. Колко им струва и колко ще им струва. Обещаваме, че ще продължи да им струва.

Следващата голяма задача, която стои пред нас е да продължим консолидацията на традиционната демократична общност.

Няма какво да се лъжем – ние започнахме създаването на Демократична България без обичайния прилив на огромен ентусиазъм. Това се дължи на много фактори, включително на това, че няма избори, включително на множество грешки, които са се натрупвали. Но то има и добра страна, защото можем да започнем разговора с хората от едни малко по-реалистични очаквания и можем по-дълго време да се опитваме да ги убедим.

Искам да се обърна към останалите партии, които имат избиратели от демократичната общност и които биха искали в един или друг момент да взаимодействат с нас.

Искам да ги призова към нещо просто: да не се крият зад овехтели идеологически хоругви, чието значение самите те не знаят и не могат да обяснят на никой в България. Искам да ги призова за нещо наистина политически просто: дайте своята ясна оценка за настоящото управление. За управлението на триумвирата ГЕРБ, БСП, ДПС – защото те са едно. Дайте тази ясна оценка. Застанете на ясни позиции. Нека заедно да изработим програмата за премахване на това управление и тогава ще можем да убедим нашите избиратели, че работим заедно за тях.

Трябва да разширим тази демократична общност и ние имаме шанса за това. Защото все повече хора виждат промяната в геополитическата ориентация на страната, която Борисов се опитва да наложи. Все повече в самия ГЕРБ разбират, че Борисов е готов да жертва и партията си, и избирателите си, и най-близките си сътрудници в името на собственото си оцеляване. Все повече хора виждат, че свободата в България е под ужасна атака. Тези хора са наши естествени съюзници. Тези хора ние трябва да намерим начин да убедим, че можем да бъдем техен политически инструмент също.

Този разговор с избирателите няма да бъде лесен. И не просто, защото, за разлика от партиите на статуквото, ние нямаме такава система за ползване на зависим вот, а и не искаме да имаме. Нямаме субсидии, нямаме – корупционен финансов ресурс, нямаме целия този чудовищен пропаганден ресурс, който те имат. Нямаме институциите на своя страна. Не, не заради това няма да ни е лесно.

Няма да ни е лесно, защото е много трудно да убедиш хората да инвестират в теб надеждата си.

По-лесно е хората да ти дадат примирението и безразличието си. Но когато отидеш да искаш тяхната надежда, когато отидеш да искаш тяхното доверие в бъдещето – това е трудният разговор. И това е истинската трудност пред нас. Трябва по-нататък да продължим – и вече го казах – своя диалог с бизнеса и с активните хора.

Но може би най-важно – трябва да дадем конкретна визия за промяна на страната. Това трябва да бъде една програма за национална трансформация. Тази програма трябва да бъде предпоставка за това всеки в България да може максимално да се възползва от възможностите на технологичната революция и този технологичен скок, който се случва около страната ни.

Нашата програма трябва да съдържа конкретни мерки за демонтаж на ключовите елементи на съществуващия модел.

Този модел не е Торбалан от приказките. Това са конкретни норми, конкретни отношения, конкретни хора, разпределени по конкретни места. Тяхното деактивиране и елиминирането на тяхната възможност да тровят страната е много важна задача и тя изисква внимателно сапьорско планиране.

Тази програма трябва да постави фокус върху няколко големи национални каузи. Това е моето предложение за този списък – въпрос на дебат и в рамките на нашата партия, и в рамките на Демократична България. Но нека да Ви кажа какво си представям аз, че са важните теми.

На първо място: свободата и демокрацията. Ние имаме страшно много важни реформи, които трябва да се случат в България, така че да може тя да се върне обратно на пътя на свободата и демокрацията. Разбира се – медиите, разбира се – правосъдието. Но и нещо, което Наско [Атанасов] каза: ние трябва да върнем парламента на мястото му. Ние трябва да освободим регулаторите от ролята на бухалки. Службите.

На второ място – хората. И не по важност, но все пак свободата винаги е на първо място. И това включва и образованието, което трябва да бъде наистина изключително важна наша кауза. И не просто с обещания за наливане на пари, а за реални реформи, реално подобряване на качеството. Други важни теми: културата, семейството и българската диаспора.

Нататък – условията за предприемачеството и инвестициите. Енергийната независимост. И една убедителна и ясна визия за чиста среда, за високо качество на живот. Сигурността. И гарантиране на мястото ни в ядрото на ЕС.

Червена нишка в тази програма трябва да бъде качеството на живот в България. Отново – едно словосъчетание, което рядко ще чуете в политическия език.

Защото не става дума за качеството на живота на елита, става дума за качеството на живота на всеки един българин. Тази програма трябва да се превърне в конкретна разделителна линия между силите на статуквото и силите на развитието. Тя трябва да дефинира каква е разликата. Тя трябва да позволява ясен отговор на въпроса срещу какво сме в опозиция и в името на какво точно един ден бихме подкрепили едно бъдещо управление. Тази програма е нашето лице. Заедно с нашата Управленска алтернатива ние трябва да я изработим – и това е много важна задача, която имаме.

Тази програма трябва да бъде конкретния отговор на големия въпрос пред нашата родина. А той, пак казвам, този въпрос е: има ли политически инструмент за активните граждани да си гарантират свободата?

Да си гарантират качествено образование? Да си гарантират среда за бизнес? Да си гарантират сигурността? Да си гарантират европейския път на страната?

Има ли кой да даде алтернатива и да бъде инструмент на промяната?

И днес, гледайки вас, гледайки нашите приятели, гледайки лицата, които предстоят, аз заявявам високо и ясно: има кой!

Благодаря Ви!

Предстоящи събития

Няма намерени резултати

Последвайте ни