„Демократична България“ залага на икономиката на високата добавена стойност
23 ноември 2021, вторник Facebook Twitter Viber
Целта на „Демократична България“ е за един-два управленски мандата българската икономика да се превърне в икономика на високата добавена стойност. Това заяви икономистът Георги Ганев, говорител на работната групата на „Демократична България“ по тема „Икономика“, по време на започналите днес консултации за съставяне на правителство.
Постигането на тази цел, според експертния екип, е възможно чрез системно развитие на иновациите, повишаване на конкурентоспособността на икономиката, развитие на човешкия капитал, адекватна административна и бизнес среда, развитие на кръговата икономика, ребрандирането на България като високопродуктивна инвестиционна дестинация и подобряване управлението на държавните предприятия.
Сред краткосрочните икономически мерки, свързани с ковид пандемията, преговорният екип на „Демократична България“ залага на възможно най-бързото отпадане на всички ограничения върху бизнеса. Това обаче предполага масова ваксинация – до 40 000 ваксинации средно на ден, за да се достигне ваксинация на населението от 75%. А в чисто икономически план, освен продължаване на мерките 60:40 и 80:20, държавата временно да поеме осигуровките на работниците и служителите на фирми, чиято дейност е ограничена от противоепидемичните мерки, както и на предприемачи, които разкриват нови работни места.
„Демократична България“ излиза и с инициативата „100 пречки за 100 дни“ – елиминиране на административната тежест главно за малките и средни предприятия (МСП). Според Кристиян Кирилов, член на преговорния екип, Министерството на икономиката, браншови и неправителствени организации могат да набележат програма за стоте най-безсмислените регулации и пречки за МСП и те да бъдат ликвидирани до година- година и половина. А преди да се въвеждат нови регламенти, в подобен формат да се следи да не са в интерес само на големите фирми. Освен това, по думите на Георги Ганев, държавната администрация следва да помага бизнеса да изпълнява регулациите и регламентите, а не само да наказва.
На развитието на човешкия капитал трябва да се акцентира още от най-ранните етапи на образованието, добре е да се въведе и синя карта за специалисти от чужбина, особено в ИТ сектора, каза по време на консултациите Иван Матов, друг член на икономическия екип на „Демократична България“. Той изтъкна и нуждата от държавна помощ за иновациите, чрез задаване на приоритети в кои сектори да се инвестира, но акцент на финансирането да са не грантовете, а финансовите инструменти, стимулиращи съучастието.
“Голямата част от предприятията с държавно участие са на голяма загуба, като се провалят и в постигането на социалните си цели”, каза Георги Ганев. И призова да се преразгледа статутът на всяко държавно предприятие, за да се прецени дали то да е акционерно дружество или да се превърне в държавна агенция, давайки за пример болниците, които сега представляват хибрид. Ганев заяви още, че трябва да се прецизира дали и какъв дял от държавните предприятия да се приватзизира, да се преразгледа холдинговата им архитектура – нужни ли са ни Държавната консолидационна компания и Българският енергиен холдинг, а назначенията на директорите на държавните дружества да стават само чрез конкурс.
Представителите на останалите преговарящи партии приеха всички предложени от „Демократична България“ мерки, като по инициатива на водещия преговорите Кирил Петков от „Продължаваме промяната“ някои от тях ще бъдат доуточнявани на експертно ниво, а други ще бъдат разглеждани и в други експертни групи – по образование, здравеопазване, администрация, финанси.
