Демократична България предлага списък с мерки за подобряване на сигурността на информационните системи на страната

02 август 2019, петък Facebook Twitter Viber

На 17 юли до медиите бяха изпратени изтекли данни за милиони български граждани след пробив в Националната агенция за приходите. Изтеклите данни засягат почти всички български граждани и представляват най-големият известен теч на данни от публична институция в България.

Опитите ситуацията да бъде замазана трябва да приключат и да отстъпят място на ясни и целенасочени усилия по защита на всички държавни информационни системи.

Както при срива на Търговския регистър, така и сега, от Демократична България предлагаме списък от краткосрочни, но високоефективни мерки, които, ако бъдат приети и приложени, ще подобрят значително сигурността на системите.

Пълен одит на системите, не само в структурата на Министерство на финансите, но и на всички централни и общински администрации, приоритизирани спрямо количеството лични данни и потенциалния риск;
Въвеждане на изисквания за задължителни тестове за проникване поне веднъж годишно, в зависимост от риска, с цел откриване на уязвимости;
Изпълняване на Закона за електронното управление и незабавно създаване на Държавно предприятие “Единен системен оператор”, приемане на неговия устройствен правилник и каталог на услугите, които предоставя, в т.ч. услуги за повишаване на информационната сигурност;
Инсталиране и конфигуриране на специализиран софтуер за откриване и предотвратяване на проникванията (т.нар. Intrusion prevention systems (IPS), intrusion detection systems (IDS), security information event management systems (SIEM)) в инфраструктурата на всеки първостепенен и второстепенен разпоредител с бюджет;
Сертифициране по стандарт за информационна сигурност ISO 27001 на всички първостепенни и големите второстепенни разпоредители с бюджет, съгласно изискванията на подзаконовата нормативна уредба към Закона за електронното управление;
Активно и безусловно прилагане на наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност и налагане на глоби на административните ръководители, които не осигуряват нейното спазване;
Обучаване на експертния персонал, отговорен за разработване, внедряване и поддръжка на информационни системи. Обученията да не се ограничават до тези, предоставяни от Института за публична администрация, а да бъдат разгледани опции за конкуренция между частни обучителни центрове
Провеждане на обучения на нетехническия персонал по базови принципи на информационната сигурност и мерки за защита;
Преглед на заплащането на експертния ИТ персонал и повишаването му до нивата, допустими от Класификатора на длъжностите в администрацията;
Поетапно обновяване на информационните системи, така че да позволяват извличане на отделни данни в реално време, за да се прекрати настоящото копиране на цели бази данни между администрациите;
Незабавно изграждане на (отдавна закъсняващата) система за електронна идентификация, в т. ч. електронен адрес за служебно уведомяване, където гражданите да получават както цялата си кореспонденция с държавните органи, така и информация относно потенциални инциденти с личните им данни;
Разследване на причините за съществуване на папки с имена от сорта на “QneQnev” в изтеклите данни, разследване на твърденията за продажба на данни от страна на служители на НАП, разследване на всички сигнали за течове на данни, както и подвеждане под отговорност на административните ръководители, наредили или допуснали такива действия.

Настояваме правителството не само да приеме тези мерки, но и да информира за напредъка по тяхното изпълнение на всеки три месеца. Информационната сигурност не може да бъде пожелателна – тя е фундаментален компонент на националната сигурност и всяко изоставане от актуалните добри практики носи рискове за всеки един български гражданин. Едно отговорно политическо ръководство трябва не просто да запази общественото спокойствие при от поредния срив в информационните системи, а да започне решаването на системните проблеми, довели до тези сривове.