Декларация на „Демократична България“

30 юли 2026, четвъртък Facebook Twitter Viber

Вчера станахме свидетели на знаменателно начало на Министерския съвет, което поражда въпроса: Премиерът Радев сега ли разбра, че проблемът не е в един „лош“ прокурор, а в модела на прокуратурата? Той се възмущава от разкарвани преписки, поредица от отводи, зависимости и разследване, оставено да затъне. Ние от години обясняваме, че безконтролната и централизирана прокуратура може не само избирателно да преследва, но и избирателно да не разследва.

Разликата е, че сега Радев не е страничен наблюдател, нито само институционален арбитър. Като премиер, той ръководи изпълнителната власт, а като партиен лидер на Прогресивна България има абсолютно мнозинство в парламента за ограничаване и балансиране на прокурорската власт. Затова възмущението вече не е политическа позиция. То е признание за проблем, който мнозинството има силата да реши. Дори ако трябва да намери конституционно мнозинство за него.

Ние от “Демократична България” отдавна предлагаме конкретните решения: ограничаване на властта на главния прокурор с адекватни механизми за отчетност, независим и балансиран прокурорски съвет (колегия), прозрачен избор на ВСС със силна обществена квота, реални проверки за почтеност, ясни срокове за прокурорските проверки и контрол върху бездействието на прокуратурата. Част от тези промени бяха блокирани от Конституционния съд, други – отхвърлени или разводнени при приемането на последните промени в Закона за съдебната власт. 

Ето няколко примера: не се прие главният прокурор да може да бъде освобождаван по предложение на един по-широк кръг органи (в съдебната и 

извън съдебната власт); не се прие да се изключи злоупотребата с власт при прокурорските проверки; не се прие предложената от нас процедура за ограничаване на следствената тайна, в случай на доказана пред съда необходимост; не беше подкрепена по-широката възможност за оспорване на отказите на прокуратурата за образуване на досъдебно производство; не се прие анкетните комисии по казусите “Нотариуса” и “Осемте джуджета” да бъдат възобновени. 

Прокурорският произвол много често изглежда точно като случая, описан от премиера Радев: преписката пътува между градове и инстанции, прокурорите се отвеждат един след друг, институцията бездейства, а доказателствата и свидетелите остават под натиск. Когато никой формално не отказва да разследва, но разследване фактически няма. 

Как изглежда прокурорския произвол – той е щит за едни, а бухалка за други. Щит за прословутото “семейство” на Пепи Еврото в съдебната власт и прокуратурата, щит за представителите на модела “Пеевски-Борисов”, щит за лицата, санкционирани по Закона “Магнитски”. Бухалка, или казано политически коректно, инструмент за политически мотивирана репресия за редица представители на демократичната опозиция и свободните медии. 

През изминалите почти 10 години във властта позицията на г-н Радев по въпросите за съдебната реформа и реформата на прокуратурата е често колеблива, непоследователна и противоречива. 

Г-н Радев беше сезиран да вземе отношение по провелата се среща с посредничеството на Георги Гергов между главния прокурор Цацаров и Сашо Дончев, с данни за оказван натиск върху последния. Това е известния “ЦУМ-3 

гейт” от април 2017 г. Реакция тогава не последва от президента Радев, а ВСС твърде удобно и изцяло оневини Цацаров. 

В края на 2019 г. като президент г-н Радев инициира дискусия с представители на академичните среди, професионални и граждански организации за необходимите конституционни промени в сферата на правосъдието. Публичен резултат от тези консултации не видяхме, само спекулации какво съдържа подготвения в президентството конституционен проект. В същото време президентът има самостоятелно право на конституционна инициатива, което 9 години отказваше да упражни. 

Пак в края на 2019 г. президентът беше сезиран и с искане от професионални и граждански организации да не допусне назначаване на главния прокурор Гешев, за когото имаше достатъчно данни за проблеми с интегритета и съмнения относно това дали отговаря на изискването на високи професионални и нравствени качества. Предлагаше се президентът да отправи тълкувателно искане към КС, с което да се отложи и забави назначаването, което вероятно щеше напълно да го блокира. Гешев обаче беше назначен с указ на държавния глава. 

По-скорошен пример. Последната конституционна реформа на съдебната власт, направена в съответствие с европейските и международни стандарти за независимост на правосъдието, получи позитивна оценка в докладите на Венецианската комисия и на Европейската комисия. Президентът оспори тази реформа по отношение на процедурата за нейното приемане от обикновено НС. Това даде време и възможност моделът “Пеевски-Борисов” да упражни своето влияние върху КС, който отмени най-важната част от тази реформа, а 

запази далеч не толкова безспорните промени в частта за служебното правителство. 

Битката срещу модела на завладяната държава в правосъдието се води не с общи популистки послания или критични изказвания, а всеки ден, с всяко едно решение, с всяко едно назначение, с всяка една инициатива. 

Тежката диагноза за прокуратурата е ясна от близо четвърт век. Обществото е ангажирано с темата повече от едно десетилетие. Затова въпросът към премиера Радев не е какво констатира, а какво ще направи. Какво е политическото и законодателно решение, за да не бъде корупцията толкова лесно прикривана чрез прокурорско бездействие? 

За нас отговорът е реформа, решителна, включително конституционна. 

А за Вас, г-н Радев?