По-долу можете да прочетете обобщени коментарите на членовете на нашата Тематична работна група „Икономическо развитие, публични финанси“ във връзка с Бюджет 2018.

Тук можете да видите тяхното изложение на живо, заедно с Председателя на „Да, България!“ Христо Иванов.

***

Към настоящия момент икономиката на България бележи ръст, най-вече поради външни макроикономически фактори. Икономиките на външнотърговските ни партньори растат и като тяхна функция расте и българската (бидейки вече експортно ориентирана). Въпросът е дали този ръст е достатъчен, за да постигнем, т.нар. от министъра на финансите и синдикалните партньори „изпреварващо нарастване да доходите“, с цел постигане на средноевропейското ниво в обозримо бъдеще?  Неоснователни и несериозни са твърденията на правителството, че ръстът е тяхна основна заслуга. Факт е, че макроикономическият цикъл в световен мащаб е във възходящ тренд и ние следваме тази тенденция, отново без да имаме активни политики по въпроса.

По странен начин, действията на управляващата партия от началото на финансовата криза до приемане на бюджет 2018 изглеждаха като изпълнение на завета, даден от другаря Тодор Живков на последния конгрес на профсъюзите: „Сега, като задуха вятърът на перестройката, да се снишим, за да мине над нас„. Явно е, че най-бурните пориви на „вятъра на финансовата криза“ отминаха и управляващата партия е манифестирала в бюджет 2018 намерението си догодина да изпълни и друг завет на бившия диктатор: „Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията“ (България е шампион на ЕС по разходи за полиция и отбрана като процент от БВП).

В същото време коректният български бизнес, изоставен в кризата, след масовото „снишаване“ при сканадла с КТБ,  за пореден път ще трябва:

  • да понесе тежестта на повишените осигурителни прагове, за да даде възможност на продължителите на Живковото дело да изпълнят исканията на т. нар. „социални партньори“;
  • да изтърпи административния произвол по прилагане на закона от НАП, за да даде възможност на премиера да „настигне“ бившия си патрон по строителство на паметници на „капиталистическия“ труд, усвоявайки така спорната капиталова програма на бюджета чрез печално известни „обръчи“ от фирми.

Бюджет 2018 показва, че една партия, упражняваща публичната власт повече от 7 години, взима решения на парче, „гаси“ пожари, но не може да предложи визия за бъдещето, не може да генерира идеи и дебати по тях, пази статуквото и за пореден път ни лишава от жизненоважните реформи, които биха постигнали бленуваното от социалните пратньори и  министъра на финансите „изпреварващо нарстване да доходите“.

Бюджет 2018

            I. Приходна част:

Цитат от доклада на министъра на финансите при представяне на бюджета пред МС: „Политиката по приходите запазва приоритетите си и е ориентирана към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата и насърчаване на инвестициите, чрез запазване на ниски нива на данъчните ставки на корпоративните данъци и данъците върху доходите на физическите лица, ограничаване на данъчните измами и повишаване на макроикономическата и фискална устойчивост в дългосрочен план.“

  1. Министърът на финансите, очевидно формулира три цели, които смята да постигне чрез фискални механизми:
    1. поддържане на икономическия растеж;
    2. подобряване на бизнес средата;
    3. насърчаване на инвестициите.
  2. Мерките, които министърът на финансите предлага за изпълнението на тези три дълго повтаряни на обществото мантри, са:
    1. запазване на ниски нива на данъчните ставки на корпоративните данъци и данъците върху доходите на физическите лица;
    2. ограничаване на данъчните измами;
    3. повишаване на макроикономическата и фискална устойчивост в дългосрочен план.
  1. Формулата, която министърът на финансите предлага, е следната:

ниски данъци + ограничаване на данъчните измами + устойчивост в дългосрочен план = поддържан икономически растеж, подобрена бизнес среда, насърчаване на инвеститори

Относно подобряването на бизнес средата и насърчаването на инвеститорите, е достатъчно да си припомним факта, че само за 2016 г. чуждите инвестиции са намалели с над 1 млрд. евро., въпреки така широко пропагандиранта от управляващата партия макроикономическа „стабилност“.

Факт е, че трите мерки, предлагани от министъра на финансите, очевидно не водят до целите, които той смята да постигне с тях.

За сметка на обещаните ниски нива на преки данъци, бюджет 2018 предвижда увеличаване на осигурителната тежест. Включването на мярка „ограничаване на данъчните измами“ в доклада е признание от Министерство на финансите, че НАП са безсилни да осъществят контрол над незаконния бизнес и масово ширещите се „черни каси“, и в същото време все повече се затяга хватката над опитващия се да спазва законите малък и среден бизнес. По принцип, фискалната и макроикономическа устойчивост в дългосрочен план са чудесно пожелние, но ако продължаваме да бъдем устойчиви на дъното в Европейски съюз, въпрос на време е устойчиво да се загубим като нация.

  1. Това, което „Да, България!“ предлага, за де се постигнат набелязаните от министъра на финасите цели в приходната част е:

реформи, реформи и пак реформи…

Независимо дали управлява либерано или консервативно правителство, в модерната икономическа теория държавата има два основни варианта да влияе върху икономическата активност, без да влиза в ролята на предприемач. Първият е чрез контрол над паричното предлагане – не е на разположение на Министерство на финансите, поради факта, че сме във валутен борд. Вторият е чрез фискални механизми.

Мантрата на управляващата партия през последните години е, че начинът да привлечем чуждестранни инвестиции е чрез претендираната ниска данъчна ставка и опростена данъчна система. В същото време, два факта хвърлят сянка на съмнение над валидността и ефективността на гореописания подход. Първо, през последните години се наблюдава задълбчаващ се тренд на понижаване на чуждестраните инвестиции – т.е. или данъците ни не са достатъчно ниски, или нещо в системата ни не работи. Вторият е, че българската икономика се оформи като експортно ориентирана и в огромното си мнозинство, произвеждаща продукт с ниска добавена стойност, т.е. независимо дали ще е висока или ниска ставката на корпоративния данък, приходите в бюджета от него ще са ниски докато не започнем да произвеждаме продукти с висока добавена стойност.

Пример за проблем, съществуващ в данъчното ни право, който е сериозна бариера пред създаването на продукт с виска добавена стойност е това, че през последните 5 години много страни в Европа, включително Великобритания, Холандия, Белгия, Люксембург, Испания, Франция и Унгария, въведоха специални данъчни режими за печалби, произтичащи от права върху интелектуалната собственост (т.н. IP box regimes). Тези режими предлагат значително по-ниски ефективни данъчни ставки за инвеститори, създаващи и държащи интелектуална собственост в съответната юрисдикция. Като резулат, интелектуална собственост в България не се създава и няма да се създава, докато не променим данъчната и съдебната си система. Не създавайки интелектулна собственост, ние обричаме държавата си винаги да произвежда продукти с ниска добавена стойност и винаги да бъдем относително бедни.

Крайно време е да се проведе широк обществен дебат с участие на експерти и на основните политически играчи, които да обсъдят как да се преструктурира българската данъчна система, за да може тя наистина да осигури стимули за създаване на продукти с висока добавена стойност. Общественто внимание през последните години е фокусирано върху изкуствения дебат за и против „плоския данък“, пропускайки факта, че корпоративните данъци в цял свят са плоски. В същото време данъчно-осигурителната система разчита основно на приходите от косвени налози, видно от планираните приходи в бюджет 2018 г. и ежегодни трансфери към бюджета на НОИ, за да се покрият недостигащите над 4 милиарда годишно в него. Крайно време е да се реализира в някаква степен финасовата независимост на общините като им се преотстъпи част от корпоративния данък. Това ще им даде стимули да се чувстват съпричастни към бизнеса, опериращ на местно ниво. Живков навремето казваше: „Конкурсно начало не означава конкурсен край….“. Време е да оставим този модел на управление в миналото.

  1. Нереалистично се залага – за поредна година – еднократен приход от половин милиард лева от концесията на летище София. Няма индикации засега, че сериозен външен инвеститор би се съгласил на такива условия, поне не и на нормален пазарен принцип. Тук изключваме псевдопазарни играчи, идващи (най-общо казано) от Изток, на базата на задкулисни политически договорки. А именно – Русия, Турция и пр. В това число и митичните китайски инвеститори, които се появяват всеки път, щом е удобно и нужно. И бързо след това изчезват. Като например с БДЖ. Или покрай Мавродиев.                                                                                                                                                                                                                                                                        II. Разходна част
  1. Сектор „Сигурност“

Запазва се трендът от 2016 г., България да е на първо място в ЕС по отделени средства от всички бюджетни разходи за опазване на обществения ред, т.е. за полицията, пожарната, затворите, съдилищата, по данни на Евростат.[1]  Макар заложеното увеличение за 2018 да не е голямо (5%), с бюджет 1.3 милиарда лева, МВР си остава най-скъпото министерство в България. На този фон имаме неспирни полицейски протести за по-високи заплати. Неизбежно се натрапва изводът, че това е едно от най-неефективните министерства, с най-много пробойни, през които изтича този иначе внушителен бюджет. На фона на този огромен бюджет – и заложеното ново увеличение – правителството тотално е абдикирало от идеята за каквито и да било реформи в сектора, за подобряване на ефективността на разходните средства, включително оптимизация на силно раздутия административен личен състав, за сметка на редовите полицаи (и подобряване условията на работата им). Хаотичната намеса на Премиера в сектора, в стил „пожарно-ръчно управление“ допълнително влошава и утежнява положението.

  1. Съдебната власт

Ситуацията в Съдебната власт е подобна на тази в МВР, заложено е увеличение от 11.36%, с бюджет от 629.2 милионна за институция, която е ноторно известен пример за свръх-финансирана система, която е пряко вредоносна за общественото благо и морал. Бюджетът на правителството влиза в директна колизия със законодателните инициативи (или по-скоро скудоумия) на собственото им парламентарно мнозинство. Конкретно, в бюджета дори не са предвидени средства за „специалните“ бонуси за „специалните“ магистрати, които бяха гласувани наскоро. Възниква основателен въпрос относно този странен разнобой между министрите и парламентаристите на ГЕРБ, което на свой ред поражда съмнения относно реалния източник на това законотворчество – и по-конкретно, последния етаж на Съдебната Палата. Извън това, прави впечатление, че сериозният ръст, заложен за Съдебната Власт, по никакъв начин не съответства на изисквания за изпълнение на препоръките по мониторинговия механизъм или специализирания анализ на Прокуратурата, проведен миналата година. Иначе казано, наливат се пари, без обаче срещу това да стоят каквито и да било изисквания или очаквания за изпълнение на направените препоръки. Т.е. последните няма да бъдат изпълнени в обозримото бъдеще.

Принципът отново следва да е пари срещу реформи, но подобни индикации на този етап няма.

  1. Сектор Здравеопазване

Наливане на пари (8% ръст) без необходимите усилия за реформи и пресичане на порочни практики и злоупотреби. Крайно време е да се сложи край на монопола на НЗОК и липсата на финансов интерес на този държавен монопол да контролира плащанията към болниците. Масова практика и в частни и държавни болници е да бъдат приемани хора с дребни проблеми по скъпо оценени клинични пътеки, за да се усвоят пари от НЗОК. Финансирането по клинична пътека прилича по перверзен начин на финасирането с делегираните бюджети в образователната система. Едното е причина за много „фиктивно“ болни, другото е причина за множество деца, присъстващи единствено в списъците на образователната ни система, но никога нестъпвали в клас.

  1. Сектор Образование

Заложено е увеличение от 20.24 %, с бюджет от 584.47 милионна за бюджета на МОН. Крайно време бе да се обърне внимание на тази система. Нивото на образованост на населението има пряко влияние върху благосъстоянието на нацията и бедността. Проблемът тук не е по-различен от този в другите обществени системи – имаме една тотално компрометирана система, която е далеч от потребностите на индивида и на бизнеса, но наливаме пари, без ясни правила и без кокретни цели. Пример е СУ, през 2015 г. финансова проверка на Софийски университет „Св. Климент Охридски”  констатира 14 млн. неизплатени данъци, липсващи държавни поръчки и прекалено високи разходи. Вече сме 2017 г. и ситуацията не се е променила. Проблемите в средното образование са още по-сериозни, въпреки опита за реформа, за което свидетелстват ноторно известните слаби резултати на учениците на тестовете за функционална грамотност.

  1. Капиталови разходи и еврофондове

По отношение на тъй важните за страната еврофондове, е заложено увеличаване на усвояването, като са планирани 4.2 милиарда лева за 2018 г. Усвояване, което обаче изцяло зависи от работата на една нереформирана и тромава администрация. Проблеми тук биха се отразили и на капиталовата част на бюджета, понеже голяма част от капиталовите разходи са кофинансирани от еврофондове. Конкретни примери са трудностите при реализирането на толсистемата, газовата връзка с Гърция, магистрала Струма и други – все проекти от ключово национално значение, които драстично изостават.

Въпреки сериозния размер на бюджетния излишък към момента – над 2 милиарда лева – Министерство на Финансите отново залага дефицит за 2018 година. Което означава, че е предвидено ударно харчене в близко бъдеще – и най-вече следващите два месеца. Реформи не се планират, с бюджет 2018 за поредна година управляващите пропускат шанса да поставят основата за бъдещ просперитет на нацията – и вместо това ни обричат отново да сме устойчиви на дъното на ЕС. В духа на горните цитати на Живков, нека си пожелам да не откриваме догодина заводи за „пълни проводници“.

[1] Юлиана Бончева – вестник Сега, Брой 5826 (60) 14 Март 2017

Предстоящи събития

Последвайте ни