ДО
ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СОФИЯ 1000
БУЛ. „АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ“ №18
 
ЖАЛБА
ОТ

адв. д-р. АТАНАС ВЛАДИСЛАВОВ СЛАВОВ,

САК , със служебен адрес: бул. Драган Цанков № 12 – 14, ет. 2, ап. 7

адв. КАЛОЯН МИЛКОВ ЯНКОВ,

САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. Георги Бенковски, № 7, ет. 3

aдв. НАДЕЖДА ГЕОРГИЕВА ЙОРДАНОВА,

с регистрационен номер 1200010872, РАК, със съдебен адрес в София: гр. София 1113, ул. „Николай Хайтов“ вх. Г, вх. 2, ет.3, офис 6, тел/факс. (02) 981 01 16;

Съдебен адрес за производството:
гр. София, ул. Георги Бенковски, № 7, ет. 3.
 

СРЕЩУ: Заповед № ЛС – 04 – 1994 от 15.11.2012 г. на министъра на правосъдието за утвърждаване на Правила за условията и реда на осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието

 На основание: чл. 146, чл. 185 и 187 АПК

 УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИИ,

Със Заповед № ЛС – 04 – 1994 от 15.11.2012 г. на министъра на правосъдието са утвърдени Правила за условията и реда на осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието (наричани по-долу акт). Считаме, че актът е незаконосъобразен като цяло и в частта си на чл. 17, ал. 6, чл. 23, ал. 6, т. 2 и ал. 9, т. 1 от Правилата на следните основания, които са подробно аргументирани по-долу в текста на жалбата:

  • Оспореният акт е издаден в противоречие с установената форма по чл. 7 ЗНА.
  • Оспореният акт противоречи на материалния закон – чл. 4 и чл. 31, ал. 3 и ал. 4 от Конституцията на Р. България, на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и на чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
  • При приемането на оспорения акт не е спазена процедурата за обществени консултации по чл. 26 ЗНА въпреки по същество нормативното съдържание на акта.
  1. По допустимостта на жалбата

Приемаме, че по съществото си тези Правила съдържат нормативни разпоредби, макар формално актът, в който са обективирани, да не е квалифициран като нормативен акт и да няма съответното наименование (инструкция или наредба), предвидено в чл. 7 от Закона за нормативните актове. В същото време, тези Правила в структурно отношение съдържат основните реквизити на нормативен акт – обособени са глави и раздели със съответните наименования, допълнителни, преходни и заключителни разпоредби, а самият текст е организиран в членове, алинеи, точки и букви. От съдържателна страна се въвеждат нормативни правила за поведение на органите на ГД „Охрана“ във връзка с извършването на конвойната дейност. Налице е относителна трайност и повторяемост на обществените отношения във връзка с организацията, изпълнението, контрола и отчетността при осъществяването на конвойната дейност (чл. 1 от Правилата), което позволява именно нормативната уредба на съответните отношения. Оспорваните правила нямат вътрешнослужебен характер, тъй като засягат права и законни интереси на гражданите, които попадат в техния обхват, а не се отнасят само до администрацията, подчинена на органа издал акта. В потвърждение на това разбиране е и настоящата уредба на конвойната дейност в рамките на Министерство на вътрешните работи, която е дадена в подзаконов нормативен акт – инструкция (Инструкция № 8121з-1161 от 5 Септември 2017 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност в Министерството на вътрешните работи, Обн. ДВ. бр.75 от 15 Септември 2017г.).

И, тримата жалбоподатели упражняваме професията адвокат, в чийто обхват се включва и дейности по защита правата на човека, включително и на задържани, обвиняеми и лишени от свобода лица.

В тази връзка, на основание чл. 185 и 187 АПК приемаме, че е процесуално допустимо обжалването на издадения от министъра на правосъдието административен акт като нормативен акт по същество.

  1. По съществото на жалбата

Считаме, че издаденият акт е незаконосъобразен в частта си на чл. 17, ал. 6, чл. 23, ал. 6, т. 2 и ал. 9, т. 1 от Правилата, поради противоречие с материалния закон и неспазване на установената форма. Аргументите ни за това са следните:

Според чл. 3, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Преценката за това дали е налице необоснована употреба на помощни средства е конкрентна, следва да се извърши с оглед конкретното лице, обществената опасност на деянието и др. Органите следва да са задължени да извършват такава преценка във всеки един случай, така че да няма непропорционалност в употребата на мерки за изолация, охрана и помощни средства. Създаването на един общ модел и задължение на органите да употребяват помощни средства без да е небходимо да извършат преценка на всеки конкретен случай би могло да доведе до необоснованост на приложената сила и въведеното ограничение.

В чл. 17, ал. 6 от Правилата се създава задължение за конвоиращите органи да приложат конкретни помощни средства (т. 1 – „специални колани с фиксирани белезници на ръцете и допълнително белезници на краката, или специален комплект белезници за ръце и крака“) при наличие на изчерпателно изброени конкретни предпоставки – осъдени, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ за срок над 15 години, както за обвиняеми и подсъдими, за тежки престъпления, които подлежат на наказание „лишаване от свобода“ за срок над 15 години, осъдени на доживотен затвор, на доживотен затвор без право на замяна и др. Във всички тези различни хипотези е предвидено използването на указаните помощни средства без да се извърши конкретна преценка дали личността на обвиняемия/ подсъдимия обосновава използването на подобни помощни средства. Нещо повече, статутът на осъдени лица с влязла в законна сила присъда и ефективно изтърпяващи наказание лица е приравнен със статута на обвиняемите и подсъдимите. По същество това означава незачитане на презумпцията за невиновност (чл. 31, ал. 3 от Конституцията) по отношение на обвиняемите и подсъдимите, както и конституционното изискване на пропорционалност на ограниченията на правата на обвиняемия (чл. 31, ал. 4 от Конституцията: „Не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието“).

По същество чл. 17, ал. 6 от Правилата изключва необходимостта от преценка за пропорционалност по отношение обхвата на прилаганите мерки за охрана и прилагане на конкретни помощни средства (колани и белезници за ръце и крака), водещи до съществено засягане на правата на обвиняемите и подсъдимите. Наличието на задължение за конвоиращите органи буквално да „оковат“ едно обвиняемо/ подсъдимо лице, се явява унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, както и противоречи на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека.

Според съдебната практика на Европейския съд по прават на човека, отношението е унизително, ако „предизвиква в жертвите чувства на страх, страдание и малоценност, които могат да ги унижат и принизят“ (Kudla v Poland 2000-XI; 35 EHRR 198 § 92 GC), както и когато „се демонстрира липса на зачитане или омаловажаване на човешкото му достойнство, или ако предизвиква чувства на страх, страдание и малоценност, които могат да пречупят психичната и физическа устойчивост на дадено лице“ (Pretty v UK 2002-III; 35 EHRR 1 § 52). За да бъде отношението унизително, няма значение дали е съществувало намерение да се унижава или принизява дадено лице. Това означава, че конкретна обща уредба, която не провежда ясно разграничение между статута на осъдени (изтърпяващи наказание) лица и обвиняеми / подсъдими лица като отрежда еднаквото им третиране при конвоиране, нарушава основни принципи и права.

За да се поставят белезници на ръцете и краката на обвиняемо/ подсъдимо лице, трябва да се направи изрична преценка относно основателността и необходимостта на една такава мярка, предвид конкретните обстоятелства. Релевантни съображения са опасността от бягство или буйство, укриване на доказателства, степента на използваната сила за поставяне на белезници, степента на излагане пред обществото (Raninen v Finland 1997-VIII; 26 EHRR 563).

Без основателна и конкретна причина от гледна точка на сигурността или обществения интерес, поставянето на белезници на обвиняем се явява унизително отношение (Erdogan Yagiz v Turkey, hudoc 2007; Gorodnitchev v Russia, hudoc 2007).

Поддържаме, че е налице и противоречие на чл. 17 от Правилата с принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията), както и принципа на законност, тъй като е налице вътршно противоречие между разпоредбата на чл. 17, ал. 1 и ал. 6 от Правилата – по ал. 1 се изисква да се извършва преценка при използването на мерките за охрана и съотвентите помощни средства с оглед конкретното лице, обществената опасност на деянието, а ал. 6 изцяло изключва възможността за преценка на конвоиращите органи и ги задължава да оковават всички лица, покриващи въведените критерии.

Аналогични са аргументите и за незаконосъобразността на чл. 23, ал. 6, т. 2 и ал. 9, т. 1 от Правилата, поради противоречие с материалния закон.

Наред с това, издаването на процесния акт, с който се прави относително трайна уредба на обществени отношения и се засягат конституционни права на гражданите в правна форма, която не съответства на изискванията на чл. 7 ЗНА, също е основание за неговата отмяна. Със заобикалянето на реда и формата за издаване на нормативни актове, вкл. неприлагането на императивно предвидената процедура за обществени консултации на проекти на нормативни актове (чл. 26 ЗНА) и на изискванията за междуведомствено съгласуване, е ограничено правото на гражданите и заинтересованите страни (публични институции, граждански и правозащитни организации) да участват в изготвянето на акта и да защитят своите законни права и интереси.

 УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИИ,

Въз основа на направените изводи, молим ДА ОТМЕНИТЕ Правила за условията и реда на осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието, утвърдени със Заповед № ЛС – 04 – 1994 от 15.11.2012 г. на министъра на правосъдието, като незаконосъобразни.

Доказателствени искания:

  1. Молим, да изискате от административния орган и да приложите в цялост по делото преписката по процесния акт, както и последната версия на акта със взички изменения и допълнения.

Приложения:

  1. Документ за платена държавна такса;
  2. Копие от Заповед № ЛС – 04 – 1994 от 15.11.2012 г. на министъра на правосъдието;
  3. Копие от настоящото за насрещната страна.

 С уважение:

/Атанас Славов/
/Калоян Янков/
/Надежда Йорданова/

Предстоящи събития

Няма намерени резултати

Последвайте ни