„Да, България!“ с предложение как да се спестят 120 милиона на бизнеса
16 февруари 2018, петък Facebook Twitter Viber
Министерство на финансите и НАП планират поредна подмяна на всички касови апарати в страната. Цената, която бизнесът трябва да плати за това, е над 120 млн. лв. Аргументите, които се изтъкват от МФ, не налагат цялостна смяна на всички касови апарати, а само обновяване на софтуера им. Въпреки това от МФ е поставен краен срок – 31.12.2018 г.
През последните две десетилетия циклично, през период около 5 г., МФ задължава всички фирми да сменят фискалните си устройства. Това е излишна тежест за бизнеса. Мярката е единствено в интерес на производителите на касови апарати и мобилните оператори, но в ущърб на малките фирми, за които това е съществен разход.
Причините съществена част от оборотите да не се отчитат реално не е в несъвършенствата на касовите апарати, а в прилагането на незаконни практики при работа със софтуера за управление на продажби в търговските обекти, свързан към фискалните устройства. НАП, както и МФ отлично знаят това, а мерките залегнали в предложенията за изменения на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, са крайно недостатъчни и отново няма да доведат до желаното изсветляване на оборотите.
„Да, България!“ предлага вместо цялостна подмяна на всички фискални устройства, да се организира подмяна на вътрешния им софтуер, като се спази срока 31.12.2018 г. По този начин НАП и МФ ще бъдат удовлетворени по отношение коректната работа на касовите апарати, без това да натоварва с допълнителни разходи фирмите.
Предлагаме още намаляване на таксите, които бизнесът плаща на мобилните оператори за вградената комуникация между фискалните устройства и НАП. Това лесно ще се осъществи, чрез промяна в Наредба H-18 и добавяне на нови функционалности – свързване със сървърите на НАП чрез Wi-Fi или LAN.
Като наложителна мярка определяме необходимостта от силен контрол върху различните видове търговски софтуер, който се използва от бизнеса. Оценяваме като недостатъчни предвидените в наредбата мерки и считаме за необходимо върху разработчиците на такъв тип софтуер да има повече изисквания за гарантиране на невъзможността той да бъде използван от недобросъвестни търговци за извършване на измами. Както и да се предвиди възможността фирмите да декларират използвания от тях софтуер за управление на продажби в търговските обекти, който да бъде одитиран от НАП, за да се гарантира невъзможността за извършване на злоупотреби.
Намираме за задължително НАП да може да извършва мониторинг на конкретни търговски обекти в реално време, чрез функционалност на търговския софтуер. Това ще ограничи до максимум възможностите за злоупотреби и ще даде нов инструмент за ефективен контрол на агенцията.
За осъществяване на контрола, НАП трябва да се възползва от наличните способи за анализ на продажбите в даден търговски обект с цел идентифициране на аномално поведение, без така да създава допълнителна тежест за търговците
