Председателят на „Да, България“ Христо Иванов съобщи във Варна, че движението отново ще попита служебния премиер какво става с проверката на синдиците на КТБ, поискана в декларация и защо в публикувания наскоро отчет липсват авоари на КТБ (н) в чужбина.

Христо Иванов отправи този въпрос на среща на „Да, България“ с гражданите на Варна, състояла се във Фестивалния и конгресен център днес. Заедно с него в дискусията участваха и Иво Димчев, Вера Асенова, Боряна Мусева, Веселин Калановски, Ивайло Захариев, Захари Карабашлиев, Антоанета Цонева. За първи път беше осигурен и жестомимичен превод за нечуващите български граждани.

„В отчета, който синдиците на КТБ най-сетне пуснаха, след като поискахме да бъдат проверени, липсва каквато и да било информация за авоари в чужбина, а КТБ има авоари в чужбина. Утре ще питаме премиера какво стана с проверката на синдиците, която поискахме, и защо така ги няма тези авоари в чужбина?“, заяви Иванов.

Още на 31 януари „Да, България“ в отворено писмо „Да, България“ призова дейността на синдиците на изпадналата в несъстоятелност Корпоративна търговска банка (КТБ) да бъде подложена на пълна ревизия.

В писмото, изпратено до президента Румен Радев, служебния премиер Огнян Герджиков и служебния финансов министър Кирил Ананиев, „Движение Да България“ предупреди, че „чрез бездействия и ненавременни действия, синдиците създават рискове от вторично разграбване на активите на фалиралата банка и увреждат интересите на нейните кредитори“.

Водещият на събитието – актьорът Мариян Маринов, заяви, че ако не се отърсим от апатията, „има опасност да проспим цял един живот с милион възможности“.

Това ли е държавата, която искаме да оставим на своите деца, не искаме да отглеждаме бъдещи крепостни селяни на българската мафия, заяви той.

„Нужен ни е процес на изграждане на вътрешен скелет на българската държавност, на вътрешна сила, която може да дойде от една по-голяма гражданска общност. Затова е важно демократичната общност да стане национален лидиращ фактор“, заяви Христо Иванов.

Той посочи, че целта на демократичната общност, която се нуждае от укрепване, е как да тласне напред българската демокрация, защото досега, „независимо дали се разделяме или обединяваме, успяхме да отвратим хората от това, което правим“.

„Това е голямото предизвикателство, ясно е, че трябва ново начало, нова енергия, за да продължи България да се развива по европейски демократичен модел и да не се отклонява. „Да, България“ си поставя тази задача – да предоолем тази изолация и това ерозиране на демократичната общност“, отбеляза председателят на „Движение Да България“.

Той заяви, че за целта е необходимо фокусиране върху няколко задачи: оздравяване на българската държавност, която е прогнила от корупция и не може да гарантира просперирет, на националната сигурност, проядена до степен, че всеки отвътре и отвън може да си купи всичко у нас; път на развитие към споделен просперитет.

„Ние трябва да направим втора вълна на присъединяване към евроатлантическите структури, те се променят и ще излязат от сегашната криза различни. Как България ще участва в тази промяна, колко ще бъде активна, колко ще отстоява своите цели и интереси, ще определи дали ще бъдем във втората вълна или все повече ще се отлюспва и изпада от Съюза“, заяви Христо Иванов и добави, че не можем да позволим България да остане във втората класа.

Той акцентира върху необходимостта от административна революция, която може да стане само чрез въвеждане на електронно управление, и „презареждане“ на цялата система от регулатори – КФН, БНБ, КЗК, Комисията за защита на потребителите и др., които наброяват близо 30.

Причината за това е, че тези органи са беззъби и попълени с хора, които са там единствено, за да връщат услуги, хора, които знаят, че ако имаше нормална селекция, те никога не биха и мечтали за тези позиции, но са там, отбеляза Христо Иванов.

Той открои още необходимостта от максимално бърз процес за интегриране на България в еврозоната, в Европейския банков съюз, спешно да бъдат изчистени службите от хора, свързани с ДС, с корупционни зависимости, с чужди интереси – и особено с интересите на Русия в България.

Третият голям приоритет на „Да, България“ е за споделен растеж, тъй като този, който имаме – счетоводно 3.5 процента растеж, не се усеща от мнозинството български граждани, а от тясна група хора, отбеляза Христо Иванов.

„В България в момента има парадоксална ситуация – едновременно имаме безработица и бизнесът работи за внасяне на работна ръка от чужбина. Имах среща в Пловдив и там предприемачи ми казаха – нямаме обучена работна ръка, говорих с хора, които са се принудили сами да стартират образователни кампании за софтуерни специалисти, но са имали големи битки с университетите“.

Ще стъпим върху този опит и ще гарантираме на тези хора връзка между образованието и бизнеса, каза той.

Няма да се включим в тази сватба и това наддаване с кой колко дава за заплати и пенсии, нашата цел е колкото се може повече да се включат и произвеждат – съобразно таланта и възможностите си, не политиците трябва да дават на предприемачите, а предприемачите да бъдат оставени да си изкарат, заяви Христо Иванов.

Това изисква среда без корупция, добра регулаторна среда, администрация, която не мачка и не пречи, а оставя хората да си вършат работата, добави той.

Председателят на „Да, България“ отбеляза, че хората в партията не са професионални политици, нямат политически опит, но имат огромен опит като граждани в работата за определени каузи и експертизата и опита да се справят със съдебната реформа.

Той призова още: „Да пренесем гръбнака от Брюксел в София. Епохата се променя. Имаме нужда от силна национална държава“.

Работим България да се превърне в център за киберсигурност в рамките на НАТО,
залагаме на пробългарска политика в рамките на ЕС и НАТО, използвайки пълния потенциал на тези блокове, за да защитаваме публичните си интереси, заяви Иванов.

Иво Мирчев отбеляза, че разковничето е в икономиката на споделения от максимално много български граждани растеж. Разполагаме с IT-експертите, които да направят пълната електронизация на държавната администрация, каза той.

Той съобщи, че в „Да, България“ се обсъжда намаляване на ДДС на 18% и смъкването му с още 2 пункта в следващите 5 години. Мирчев даде пример с Румъния, където след приемане и изпълнение на пакет от реформи и намаляване на ДДС на 19%, резултатът е сериозен ръст на икономиката и много по-добра структура.

Актьорът Веселин Калановски, член на Изпълнителния съвет, отбеляза, че макар българска държава да не имало в продължение на 500 години, е имало вяра, език, училища, читалища, образование и култура.

И благодарение на тази култура ние сме българи, с една икономическа криза би могло да се справим за 15-20 години, но нанесеният удар върху културата не може да се оправи за векове, посочи той.

Боряна Мусева посочи, че много хора в България виждат едно и също – няма сигурност, няма върховенство на правото. „Спомням си ужаса в очите на родителите ми по време на жанвиденовота зима, този ужас щеше да се случи и при КТБ, ако българия не беше в ЕС“, каза тя, подчертавайки, че политическата корупция трябва да влезе в затвора.

Не искам моите три деца да са отхвърлени от света, към който съм убедена, че България принадлежи, каза Мусева, която оприличи България на болен от цироза човек и системните политически партии няма да спрат да пият.

Ще бъдем щастливи, ако нашата вяра бъде споделена от вас, завърши тя.

Вера Асенова, член на Изпълнителния съвет, обясни кой е устойчивият модел за създаване на благосъстояние – „модел, в който науката, бизнеса, местните власти, регионалните бизнес асоциации работят един за друг с помощта на инфраструктура от връзки между тях“.

„Когато влизахме в ЕС, икономическите реформи бяха вече изобретени другаде и добре известни у нас. Имаше достатъчно знание за това какво е необходимо да се направи. Но тук, знанието не се превръщаше в решения на проблемите т.е. в политики. Оказа се, че хората, правещи политики, често не се интересуват от него. Те се интересуват от властта. От поста. И някой трябва да им повтаря истината, да им посочва грешките и да изисква решения“, каза Асенова.

„… И единствения ми работодател в публичния сектор, който насърчаваше критическо мислене, беше британския посланик. Като негов съветник, аз имах повече влияние отколкото като съветник на български министър и това е дълбока ирония. Аз знам, че много хора са разочаровани, много вече не вярват, че нещо може да се промени и са трайно отблъснати от политиката. Но ние трябва да опитаме да направим промяната, която искаме, да се преборим за справедлива и просперираща България“, заяви Вера Асенова.

Ако някой си мисли „Да свърши този сезон и ще убием лошите, не става по тоя начин, не става някой друг да ни пише финала или началото на филма, в който всеки сам е главният герой, заяви актьорът Ивайло Захариев, член на Националния съвет на „Да, България“.

Искам да подкрепя хората, които водят битката, познавайки политическата кариера на Христо Иванов, на мен ми е достатъчно, за да го последвам, каза той. „Надявам се и занапред да бъдем разпознаващи доброто – и главния герой“.

Писателят Захари Карабашлиев заяви, че всеки път, когато си идва във Варна, изпитва „една странна смесица от тъга и малко гняв“.

„Изглежда, че в момента градът потръгва. Има нови плочки по центъра, детски люлки в Чайка, боядисани са сгради, ремонтирани са неща. Аз всъщност оценявам постигнатото. Но от това не се успокоявам“, каза Карабашлиев.

По думите му всеки варненец знае нещо, което често е невидимо за външния свят.

„Всеки варненец знае колко крехка е всъщност Варна в природно отношение. Тя е обсадена от свлачища. Геодезистите дори имат дума за тях – „свлачища в движение“. Те са нявсякъде – Галата, Аспарухово, Кабакум, Слънчев ден, Ален Мак, в Морската градина, под Карин Дом, долу до Алея първа. Мисля, че над 80 активни, или не свлачища има наоколо. И всяка пролет те се активират. Изглежда, че градът е заплашен от една постоянна ерозия“.

Писателят заяви, че по-страшна от тази природна ерозия е моралната ерозия. „По-страшно от едно природно свлачище е корупцията във властта. И колко често политически решения или бездействия водят до природни бедствия“, посочи той.

„17 години живях в Съединените щати. Връщах се тук всяко лято и бях свидетел как година след година, докато други български градове като Бургас и Пловдив се разбуждаха и отърсваха от десетилетия разруха, тук градът се превръщаше в бастион на мутрите, наследство от 90-те години“, отбеляза Карабашлиев.

„Варна е град-държава, с чудесна география, хилядолетна история и мнозинство от прилични, работливи, интелигентни хора. Но само това не е достатъчно – градовете имат нужда от своите граждани. И то в будно състояние“.

Мечтая да видя Варна най-високо там горе!, заяви Захари Карабашлиев.

Антоанета Цонева припомни февруарските протести от 2013 – тогава Варна беше първа, тогава започна промяна на едно статукво, което през 2013-а, ние, българските граждани, нарекохме модела #КОЙ.

Тя сподели, че на среща с бизнеса в Пловдив предприемачи заявили: „Ако попаднем в съда да решаваме нашите проблеми, ние сме мъртви“.

„Страшно е да го чуеш от хора, които създават работни места и правят просперитет. „Да, България“ е на хората, които създават, срещу хората, които ограбват“, завърши тя.

Славена Панайотова, представител на гражданска организация „Варна диша“, излезе пред хората на Варна, припомняйки как преди 5 години гражданските активисти са започнали битката за Морската градина.

„Варна е учебник за това как се прескачат закони по план-извадки, половината Морска градина към този момент е застроена, държавата я даде за жълти стотинки на икономическа структура, така че морската градина не граничи с морето, и няма съд, който да го потвърди“, каза тя.

Така паркът, който е бил предвиден да стига до резиденция „Евксиноград“, в момента е на една трета, стана ясно от изявлението ѝ.

Гражданите на Варна зададоха въпроси, свързани с конкретните мерки за изчистване на съдебната система, за отчетността на главния прокурор, за лустрацията, за процедурите за издигане на народни представители.

Предстоящи събития

Последвайте ни