Промени в Конституцията: Национална гражданска инициатива „За Демократична България“

Реч на Христо Иванов, Председател на ПП „Движение Да България“ по време на форума „Да, Бъдещето е тук! Готови ли сме?“ организиран от „Да, България!“:

Намираме се в период на наистина безпрецедентна промяна. Наслагват се вълните на цяла поредица научни и технологични революции. Да изброим само няколко от областите, в които те протичат: IT сектор, биотехнологии, генетика, медицина и невронауки, енергетика, нанотехнологии. Списъкът може да бъде продължен.

Всяка от тези промени поражда рискове и възможности, разрушава стария ред и създава условията за нов. Технологични и научни революции са се случвали и досега, но никога не е имало такова натрупване. Нито скоростта е била такава. Знанията и технологиите ни задават базовите условия за всичко, което наричаме цивилизация – нашите институции, бит, култура, свободи. Вълната на научна и технологична промяна, която се надига около нас, вече взривява представите ни за комуникация, география, за държава, пазар, труд и капитал, за частен и публичен живот, за сигурност и свобода. Старите регулации блокират пред вълната от иновативни бизнеси и индустрии на бъдещето. Децентрализирани вериги за размяна на стойност и доверие пораждат нова реалност. Изграждат се нови норми на взаимодействие между участниците в тях. Отправено е силно предизвикателство към ценностите на „старата власт“ и „старите институции“.

Отвъд всички тези привидно несвързани промени се очертава един по-голям въпрос: въпросът за нашата индивидуална и колективна идентичност. За човешката природа изобщо. Отварянето на тези теми вече поражда политически сътресения.

Не сме си и помисляли, че днес ще дадем отговор на тези въпроси. С тях обаче неразривно се свързва темата за това как посрещаме ние тази вълна на промяната – как я посрещаме като индивиди, как я посрещаме като общности и как я посрещаме като държава. Този въпрос е същностно политически и за него искаме да започнем разговор днес.

Промените, които споменах, протичат като disruption. И самият факт, че нямаме утвърден превод на това понятие, вече говори колко сме неподготвени за последиците от това явление. Става дума за модел на промяна, при който новото възниква в недрата на старото, но не израства от него еволюционно, а го взривява отвътре и го заменя ударно.

„Скок“, „обрат“,„пробив”, „революция“, в различна степен се доближават до тази идея.

Аз ще го нарека „иновационен взрив“.

Като всеки взрив и този може да бъде деструктивен, със сигурност води до непредсказуеми последици и може да бъде използван за резки позитивни промени. Въпросът е как да избегнем негативните последици, как да управляваме рисковете и как да си гарантираме максимална ползотворност. Това всъщност е и най-важният политически въпрос пред нас днес.

Разбира се, ние можем да оставим иновационният взрив да ни се случи, да го посрещнем пасивно, всеки да си търси пътя индивидуално или на малки групи, големите решения да се вземат другаде. Всъщност, към момента това е изборът и на политическата ни класа, и на мнозинството от институциите ни.

Ние обаче искаме ви предложим да пристъпим към договарянето на свой национален план за активно управление на иновационния взрив. План, който да ни позволи да създадем една нова България, която не просто да се адаптира добре, но и да направи качествен пробив. Да прескочи в бъдещето.

Технологичната революция ни позволява да направим скок, дори да превърнем определени свои области на изостаналост в предимство. Нашата нормална еволюционна траектория ни приковава към изключително ниската ни изходна позиция. Ние можем да извършим революционни промени само ако рязко изскочим от тази траектория. Време е да спрем да се борим за реформи, които трябваше да са извършени още 90-те години. Още повече, че българската олигархия всъщност се опитва да наложи регрес към путинизация и дълговечна власт над една все по-бедна и изолирана страна. Истината е, че ние трябва да използваме „иновационния взрив“ като шашка динамит, с която просто да приключим с това статукво.

И едно идеологическо уточнение. Твърдя, че либерално-демократичната държава, интегрирана в ЕС, остава сред най-важните средства за управляване на „иновационния взрив“. Логиката е проста. Човек никога не знае кога ще се окаже в слаба позиция и затова всички имаме базов интерес да живеем в ред, който гарантира правата и на най-слабите. Ред в чието договаряне имаме осигурено равно участие. Към този познат баланс на житейските несигурности, иновационният взрив добавя качествено нови неизвестни. Разбира се, и либералният политически ред, и свободният пазар, и ЕС имат своите дефицити и залитания. Но нито затварянето в една изолирана в миналото държава, нито превръщането ни в безогледно глобализирани атоми са някаква алтернатива. Реални гаранции пред лицето на неизвестността носи единствено гражданството в една свободна, демократична и правова България, интегрирана в сърцевината на ЕС.

Създаването на една нова България се движи по четири писти на ускорение:

  1. Нова държава
  2. Нова среда за иновационно предприемачество
  3. Ново образование
  4. Нова социална перспектива

 НОВА ДЪРЖАВА 

Българската държава днес виси като камък на шията на предприемачите и гражданите си. Тя е системно корумпирана и по-зле – задушаващо некомпетентна, неспособна да планира и реализира политики, да партнира с бизнеса и гражданското общество. Корупционната логика на политическия ни процес неизбежно води до все по-брутална авторитарност. Ежедневно се атакуват всички основни свободи и фундаменти на демокрацията като свободното слово, частната собственост, върховенството на правото, честните и свободни избори.

Вместо да продължаваме да опитваме с опитите да кърпим и реформираме на парче тази държавна машина, иновационният взрив позволява радикално да преосновем институциите чрез въвеждане на електронно управление. Това не означава просто да дигитализираме съществуващите процеси на администриране, а да въведем изцяло нова логика на управлението: да намалим административното бреме и „размера на държавата“, да дадем ново съдържание на идеята за отчетност, прозрачност и гражданско участие. Да изведем ефективността и бързината на ново ниво.

Вместо всичко това обаче реалността е, че за електронно управление са вложени близо 2 млрд., а електронно правителство няма. Ключови регистри и бази данни не са дигитализирани или свързани, достъпът до информация се ограничава.  България е царството на бумащината, на висенето по опашки и гишета. Тук управляват цар Рушвет и царица Рекет. Днес въвеждането на електронна идентификация отново е спряно. Свидетели сме на началото на организирана кампания срещу интернет-гласуването, което се очакваше, защото то е най-сигурният начин за разбиване на съществуващия феодален модел на управление.

Нещо повече. Ограбването на средствата за електронно управление всъщност не е най-големият ни проблем. Съществува реална заплаха мафиотизираният ни политически картел да възпроизведе корупционните си и авторитарни модели и в дигитална форма. Позитивите на електронното управление могат да се превърнат за държавата ни в дигитален мафиотски захват от ново поколение. За това вече има конкретни примери.

От самото си създаване, “Да, България!” изведе като основен свой приоритет въвеждането на електронно правителство. Ние сме най-активното куче пазач на политиките в тази област и ще продължим да остояваме гласуването по интернет и да защитаваме избирателните права на сънародниците ни в чужбина. Стартираме кампания за домакинство на бъдещата нова агенция по кибер-сигурност на ЕС. В рамките на обсъждането на държавния бюджет за 2017 г.  огласихме своите предложения как чрез въвеждането на блокчейн технологията за различни публични регистри може рязко да се снижи корупцията, да се повиши ефективността и бързината на публичните услуги и да се намали цената им.

Но това не е достатъчно.

Ние трябва да си поставим за цел изработването на конкретен план за дигитално преосноваване на ключовите институции, гарантиращи правосъдие, сигурност, здравеопазване, услуги за бизнеса и гражданите. Трябва да намалим бюрократичното бреме с 50 – 70% и да повишим ефективността на използване на публичния ресурс. От гледна точка на гражданина и предприемача, държавата трябва да е просто приложение за смартфон. Гражданският контрол и участие да бъдат изведени на нови нива от радикално подобрена прозрачност и отчетност на администрацията.

НОВА СРЕДА ЗА ИНОВАТИВНО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО 

Макар номинално да имаме дясно управление от много години, българската държава остава най-голямата спирачка пред предприемачеството и свободната конкуренция. Управляващите не само нямат намерение да променят това, но и все повече превръщат институциите в инструмент за рейдърство и репресия.

Правителството няма визия как България да реализира съществуващия си потенциал нито в дигиталната сфера, нито в иновациите. IT секторът заема все по-ключово място в българската икономика. Но за да успее страната да направи преход към по-значим цифров растеж, е нужно тясно сътрудничество между бизнес сектора и публичните институции. Основните причини за неефективността на това партньорство са липсата на фокус и ясни приоритети на публичните политики в сферата на IT и иновациите, съчетани с фрагментирани институции.

Бизнесът няма стимул да създава интелектуална собственост на местния пазар, заради липсата на адекватна правна защита и предвидима среда. Това означава, че изнасяме технологиите, изнасяме умовете на младите хора, изнасяме интелектуалния капацитет на българските предприемачи. Така дори и бързорастящите ни дигитални компании не успяват да катализират иновации и в други сектори в България.

На местно ниво трябва да обсъждаме „интелигентни градове“. Трябват ни центрове за иновации и инкубатори за предприемачество, водещи до реална и осезаема промяна в качеството на живот.

В европейски контекст страната ни е с най-ниска предприемаческа активност. Липсата на предприемаческа култура и недостатъчната готовност за започване на ново бизнес начинание в България, закономерно ограничават въздействието на предприемачеството върху икономическата и социалната система на страната.

Цифровият дневен ред, икономиката на знанието и иновациите трябва да станат национален приоритет. Доброто партньорство между иновативни бизнеси и просветени публични институции доказано генерира висока добавена стойност.

През последните 5 години много страни в Европа въведоха специални данъчни режими за печалби, произтичащи от права върху интелектуалната собственост (т.н. IP box regimes). Тези режими предлагат данъчни облекчения за инвеститори, създаващи и държащи интелектуална собственост в съответната юрисдикция. В рамките на обсъждането на държавния бюджет предложихме да започнем разговор за подобни промени в данъчната система, които да осигуряват стимули за създаване на продукти с висока добавена стойност.

В България трябва да се създаде също така регулаторен диалог и пространство за работа на стартиращи компании особено в сферата на fintech. Тази практика е известна като regulatory sandbox – стартиращите компании, развиващи нова технология или нова услуга, която все още не е регулирана, трябва да имат възможност да работят с регулаторите, които ги наблюдават и през това взаимодействие се преценява каква регулация да се роди.

Създаването на модерна регулаторна рамка, която задържа тук стартъпите, стимулира инвестициите в тях и реагира проактивно на нуждите на индустриите на бъдещето, трябва да позволи на предприемачите по света, които искат да развиват иновативни предприятия, да се чувстват поканени и сигурни в България.

НОВО ОБРАЗОВАНИЕ 

Самата идея за знания и умения се променя. Информацията стана оръжие за масово поразяване, а компетентността на гражданите да боравят с нея е въпрос на национална сигурност. Технологичната революция повдига множество въпроси за бъдещето на самата работа както днес я познаваме.  Почти 50% от днешните професии след 20 години ще изчезнат или ще бъдат автоматизирани. Поколението, родено след 2000 година, вероятно ще смени десетина професии за цялата си кариера, а 65% от децата, които днес са в началното училище, ще имат професии, които все още не съществуват.  Това означава, че както на 20, така и на 30, 40, 50 години, ще им трябват нови знания в области, които даже не можем и да определим днес. Ключът към откриването на нови възможности е достъпът до обучение и развитие на умения във всяка възраст. Можем да кажем, че новата работа е ученето. Непрекъснато.

Същевременно готовността на България за осигуряване на нeпрекъснато и адекватно обучение е много ниска. Сред страните в ЕС България е на предпоследно място по показателите, свързани с продължаващо обучение.

През 2016 г. оценката на бизнеса в България за степента, в която образователната ни система отговаря на нуждите на конкурентната среда, е най-ниска от 61 изследвани държави.

Конкретен пример за всичко това е недостигът на кадри за IT сектора. Липсата на качествена подготовка на хора за тази индустрия препречва възможността България да се затвърди като европейски или като регионален технологичен център.

За съжаление днес България е на една от последните позиции в ЕС с 4% от БВП, изразходвани за образование. Средният разход за образование на жител на ЕС е 1400 евро, в България – 248 евро, за сравнение в Хърватия са 494 евро. 18 от 28 страни – членки дават над 5% от БВП за образование.

На този фон, понятието „образователна реформа“ практически изчезна от речника на управляващите, които нямат никаква визия за справянето с огромното изоставане и проблемите на сектора.

Никога не бива да забравяме, че България на два пъти е основавана като просвещенски проект – в 9-и век и през Възраждането. Истинското ново начало за държавността им може да бъде поставено единствено на тази основа. Българските учители трябва да си върнат самочувствието на будители. Българските учени никога повече не трябва да бъдат унижавани да демонстрират по улиците за заплати и трябва да заемат полагащото им се място в челото на иновационния взрив. Българската държава трябва да гарантира адекватно гражданско и хуманитарно образование за всички. 

Трябва да поставим висока национална цел: младите хора да получават най-доброто образование и обучение. Имаме нужда от амбициозна, споделена от бизнеса и професионалните общности програма, в която ученето е двигател за бъдеще и растеж.

Трябва да изработим работещ модел на постоянна връзка между бизнеса и всички етапи на образователния процес, който да осигурява платформа за иновации и дългосрочно прогнозиране на динамиката на пазара. Необходимо е създаването на модерна система за образование през целия живот. Нужни е да създадем условия за общодостъпно онлайн обучение. Да създем динамична и бързодействаща безплатна платформа за преквалификация на хора, от отмиращи сектори за работа в секторите влизащи в националните приоритети.

В епохата на преоткриване на университетите, ние най-сетне трябва да имаме национален консенсус за дълбока реформа на висшето образование, основана на налагане на високи стандарти. Българската образователна система трябва да престане да бъде трамплин за емиграция и да се превърне в основен инструмент за привличане на таланти, на първо място от нашата диаспора. Всичко това изисква инвестиции и ние повтаряме своята позиция, че бюджетът за образователния сектор трябва да стане поне 5% от БВП. Освен това имаме нужда от лидерство и смелост за радикална реформа в образователния сектор.

НОВА СОЦИАЛНА ПЕРСПЕКТИВА 

В световен план, промените, свързани с технологичната революция и глобализацията създават у много хора усещане за несигурност и изключеност. Така се създава вакуум, запълван прекалено лесно от разрушителен популизъм. Тревожността и несигурността прерастват в гняв, защото мнозина се чувстват изключени от новите модели на развитие. В последните години виждаме как тези глобални процеси дестабилизират утвърдени демокрации и самия глобален ред.

Наред с това България все повече се превръща в полуфеодална държава, в която политическият картел се крепи, държейки в зависимост големи групи хора, които избират, но нямат избор. Характерът на тези зависимости е различен, но всички те имат един знаменател: безперспективна бедност. Твърде много български граждани губят усещането за бъдеще за себе си и децата си, защото сегашната власт няма приоритети и поглед в бъдещето. Управлението е просто усвояване на пари.

Очевидно е, че ако създадем радикално подобрена бизнес среда, модернизираме институциите и отключим човешкия капитал, ще създадем условия за условия за растеж и производство на благосъстояние. Същевременно трябва да сме готови да дебатираме и подкрепим конкретни публични политики и частни действия за да  пречупим тенденцията към задълбочаване на неравенствата и за да увеличим максимално броя на хората, които ще извлекат полза от случващата се трансформация. Трябва да изработим национален консенсус за преодоляване на структурните фактори на бедност и изключване. Нужни са дългосрочни подкрепящи политики за трансформиране на човешкия капитал в условията на технологична революция.

Ключът за бъдещето е в ново образование, нови бизнес модели, нов начин на изграждане на социален капитал и доверие.

Днес ние искаме да отправим една покана за партньорство към българската експертна и предприемаческа общност: подкрепете ни в изработването и налагането на план за нова България. Намерението ни е, започвайки от днес, в диалог с вас да формулираме конкретните политики за създаване на нова държава, нова среда за инвестиционно предприемачество, ново образование и нова социална перспектива. Можем да направим това единствено с ваше участие и подкрепа.

Създаваме “Да, България!” като инструмент на промяната, като вирус за стагниращата ни политическа система. Това е движение от ново поколение, отворено за нова генерация идеи и хора, със ясна собствена физиономия и изграждащо работещи партньорства.

ПРЕДИ ЕДНА ГОДИНА ПОПИТАХМЕ: ИМА ЛИ БЪЛГАРСКА МЕЧТА

Днес я наричаме българския “иновационен взрив“. План, за това как чрез скок в бъдещето можем от най-бедната страна в ЕС да се превърнем в лидер. Това изисква да имаме високи цели и да отключим човешкия капитал на нацията.  И … смелост!

Предстоящи събития

Няма намерени резултати

Последвайте ни