Антоанета Цонева: Необходимо е да гарантираме устойчивост на политиките за българите в чужбина, подкрепени с бюджет

14 февруари 2022, понеделник Facebook Twitter Viber

Необходимо е българската държава да гарантира устойчива политика за българите извън страната и осигури стабилното им финансиране, каза в ефира на bTV Radio народният представител от “Демократична България” и Председател на Комисия по политиките за българите извън страната, Антоанета Цонева.

“Трябва да се започнем разговора за това кои институции за какво отговарят, как комуникират помежду си, какви са отговорностите им по отношение на политиките за българите в чужбина и как се осигурява финансирането,” каза Цонева и допълни, че има нестабилност по отношение на тези политики. “Има нестабилност по отношение на тази политика. Ако бюджетът в един момент е един, в следващ момент може да се окаже при други условия, в друг политически контекст. Аз не бих искала да е така. Това трябва да е устойчива политика,” каза тя.

По отношение на диалога между София и Скопие Цонева категорично заяви, че правата на българите там трябва да бъдат гарантирани. Тя допълни, че е важно те да могат да изучават българския език и да развиват общността си. 

“Българската държава, както спрямо тях, така и спрямо всички български общности трябва да имат много ясна и отчетлива политика. Така че смятам, че това което трябва да правим там е много внимателно да следим и да гарантираме техните права и идентичност”, допълни Цонева.

Комисията, на която е председател Антоанета Цонева възложи на Националния център за парламентарни изследвания да направи оценка на закона за българите в чужбина, а резултатите от анализа се очакват в края на февруари.

“Очаквам в края на месец февруари да получим този анализ, в който трябва да се съдържат достатъчно факти и информация за начина, по който закона за българите зад граница е функционирал до момента. Това е закон, който е бил приет преди 20 години в други условия и онова, което смятам, че анализът ще установи е, че има множество пропуски в него”, каза Антоанета Цонева и допълни, че с това ще сложи началото на работата по нов закон отговарящ на съвременната действителност.

“Този нов закон трябва да има много ясни теми, какво всъщност искаме да постигнем, кои са отговорните институции за изпълнението на целите, които си поставяме и как ще взаимодействат помежду си, както и как се осъществява мониторинга по отношение на техните ангажименти, годините мерки и тяхното финансиране,” каза Антоанета Цонева и допълни “В момента ако си зададем въпроса какви средства се влагат в тази политика много трудно ще получим отговор. И в момента виждам ясно какви затруднения изпитваме с тазгодишния бюджет, когато трябва тази политика да я финансираме и защитаваме едни или други параметри. Защото това е хоризонтална политика. Тя се намира под управление и отговорност на различни министерства – министерство на образованието, културата,  министерство на външните работи.

“Става въпрос за нашата визия за българите в извън страната, за това как ще се справим с демографската криза и как ще гласуват българите в чужбина след като за 45-тият парламент гласувахме за район чужбина. Сега трябва да определим и от колко мандата ще се състои този район,” обясни председателя на Комисията.

Антоанета Цонева коментира и решението на Конституционния съд (КС) и искането за предсрочното отрстраняване на главния прокурор от правосъдния министър Надежда Йорданова като определи, че очаква достатъчно доказателства да се внесат във ВСС, които да покажат, че Иван Гешев трябва да бъде отстранен от длъжност като непригоден да изпълнява функцията и задълженията на главен прокурор на републиката. 

“Очаквам, че ще видим достатъчно факти, които следва да се вземат предвид при разглеждането по същество. Трябва да призоваваме към съвестта на всеки един магистрат във ВСС”, допълни тя.

На въпрос за сериозността на списъка предоставен от премиера миналата седмица и анализа на това какво са направили и какво не са прокуратура, МВР и службите по всеки един от случаите, за които говори министър председателя Антоанета Цонева каза: “Аз не мога да ги разглеждам случай по случай. Само знам, че когато ние вдигнахме темите свързани с Булгартабак, когато говорихме за господин Пеевски, сигналите, които изпращахме до прокуратурата, реакцията нямаше. Когато тръгнахме срещу сараите на Доган и търсехме отговор от институциите как е възможно да има служебен имот във акваторията ни, реакцията отново беше никаква. Много са случаите, с които от “Демократична България” сме се занимавали преди да влезем в парламента. А и след това знаетe, че и в 46-ия парламент направихме комисия за Росенец, и временната комисия „Магнитски“.