Позиция на „Демократична България“ за промените в Закона за личната помощ и Закона за здравето

12 ноември 2026, четвъртък Facebook Twitter Viber

Вчера, без никакво обществено обсъждане, управляващите внесоха през народни представители промени в правилата за личната помощ. Направиха го набързо и по тъмно, без разговор с хората с увреждания, семействата им и личните асистенти. Когато контролираш и законодателното мнозинство и изпълнителната власт не се прави така, защото имаш възможностите да го направиш през институциите.

В бюджетния план за 2027 г. правителството на „Прогресивна България“ вече е заложило 228,7 млн. евро икономии от реформата в ТЕЛК. Сега от мнозинството предлагат да замразят часовата ставка на личните асистенти, за да им излезе бюджетната сметка.

Ако са установили нарушения, да кажат какви са и как ще ги пресекат. Замразяването на ставката оставя нерешени два въпроса: как се определя кой има нужда от лична помощ и как се контролира предоставянето ѝ. Цената за липсата на контрол и за корупцията в системата ще платят всички реално нуждаещи се хора с увреждания.

Преди въвеждането на новия договор трябва да има ясна информационна кампания, която да обясни на личните асистенти и семействата как се променя правоотношението и какво означава това за тях. Ако новият договор ги поставя в по-неблагоприятно положение по отношение на стажа и осигурителните права, това трябва да бъде поправено.

Асистентите не знаят при какви условия ще работят, а семействата на хора с ТЕЛК не знаят дали ще могат да разчитат на същата помощ. С няколко изречения в законопроекта обслужващи един ред в бюджета се разклаща опората, около която тези семейства години наред са крепели всекидневието си.

Министър Ефремова досега не е дала отговор на тези въпроси. Тя трябва да застане с лицето си пред хората, да представи разчетите и да каже какво ще се промени за асистентите и колко души рискуват да загубят достъп до лична помощ. Настояваме за широко обществено обсъждане преди гласуването.

Не може парите за лични асистенти да се използват за запълване на бюджетни дупки. С тези промени хората с реални увреждания ще плащат цената за липсата на контрол и за наличието на корупция. 

В предложените промени в Закона за здравето, внесени паралелно и отново без обществено обсъждане, има мерки, които могат да улеснят процедурата, като електронното направление и автоматичния обмен на данни. Комплексната оценка ще отчита как увреждането се отразява на всекидневието и работата на човека. За първи път законът казва, че експертизата оценява не само диагнозата, а и функционирането на човека: придвижване, самообслужване, комуникация, нужда от чужда помощ. Това е езикът на Международната класификация на функционирането на СЗО. Тази крачка България я дължи от години. Законопроектът обаче взема езика на МКФ, без да взема логиката ѝ. Функционалната оценка се записва в карта, а решението продължава да се взема по процент, изчислен от таблица с диагнози. Ако картата не влияе на резултата, тя ще бъде просто още един формуляр.

Законопроектът на „Прогресивна България“ за ТЕЛК трябва да е част от системна политика на това управление и на мнозинството. Редица решения, които е редно да се приемат от Народното представителство, се прехвърлят на подзаконово ниво. Видяхме го при минималната работна заплата, виждаме го и сега при ТЕЛК.

Срокът на въвеждане от шест месеца не стига за изцяло нова методика. Преходът изисква инструменти за оценка, обучение на стотици експерти, пилотно прилагане и проверка дали различните комисии оценяват еднакво. Без тях рискуваме реформа, която е приета на хартия, но не може да се приложи справедливо и равностойно.

Законопроект със сходна философия, но с много ясни контролни механизми вече е приет на първо четене. Структурираните данни от функционалната карта на предложения законопроект, са още един много добър инструмент срещу фалшивите решения. Затова те трябва да се свържат със системата за оценка на риска, която парламентът вече прие на първо четене. МКФ и борбата със злоупотребите не си противоречат. МКФ е ефективен инструмент за тази борба. Автоматизираната оценка на нивото на риск се допълва от предвидения автоматичния обмен на данни с редица институции, и между двете четения може да бъде надграден с още по-ефективен механизъм за интегрирана оценка на риска при проверка на решенията. Това обаче изисква повече прозрачност и колаборативен подход а не скоростно налагане на решения, просто защото едно мнозинство е решило.